“В Германия е страшно - брутална блокада на фермерите, храната по магазините се изчерпва”. Заглавието е на ПИК, които вземат повод и интервюират не кого да е, а Цончо Ганев от “Възраждане”, който чертае апокалипсиси. Какво се случва в Германия всъщност, защо протестират фермерите и как това има общо с българска партия?
Колони от трактори и камиони се събраха по пътищата при минусови температури в почти всичките 16 федерални провинции в Германия. Обявиха едноседмичен национален протест срещу планираните съкращения на субсидиите за селскостопанския сектор.
"Ние упражняваме основното си право да информираме обществото и политическата класа, че Германия се нуждае от конкурентен селскостопански сектор“, каза президентът на асоциацията на германските фермери Йоахим Руквид, цитиран от германските медии.
"Циркулират призиви с фантазии за преврат, формират се екстремистки групи и открито се показват етнически националистически символи“, предупреждава вицеканцлерът Роберт Хабек.
Всъщност протестите бяха предизвикани заради решението на правителството да премахне постепенно данъчните облекчения върху селскостопанския дизел. Причината - опитът националният бюджет за 2024 г. да бъде доведен до финалната права, спазвайки решението на Конституционния съд. Бюджетът бе договорен изключително трудно, но съдиите в конституционния съд в Карлсруе определиха, че ще бъде отменено финансиране в размер на 60 млрд. евро за чиста енергия и индустриални проекти.
Протестите на фермерите събраха подкрепата на "Алтернатива за Германия". Крайнодясната формация използва недоволството на селскостопанския сектор като доказателство, че болшинството от граждани в страната са недоволни от настоящото коалиционно правителство на Олаф Шолц.
Включването на “Алтернатива за Германия” към тези демонстрации е ключово, особено предвид предстоящите това лято европейски избори. Въпреки че определят себе си за патриоти и националисти, формацията е обвинявана във фашизъм и нацизъм.
В цяла Европа се забелязва подем на крайнодесните консервативни партии и много анализатори предупреждават, че ще има сериозно пренареждане на политическите сили.
Защо “Възраждане” виждат възможност в това?
Средата на юни, 2023 г. Партията на Костадин Костадинов се отправи на двудневно посещение в Бундестага, за да се срещне с ръководството на “Алтернатива за Германия” и да обсъди бъдещото си сътрудничество”. Двете партии ще бъдат съюзници на предстоящите през 2024 г. избори за Европейски парламент, макар че многократно са се обявявали за разпадането на ЕС.
“Едва преминал първите сто дни, кабинетът на акад. Николай Денков получава бойното си кръщение тази седмица. Зърнопроизводителите започват национален протест от днес, енергетици планират да се изсипят в София на 19-ти, а партия "Възраждане" ще излезе два дни по-късно пред парламента. Сякаш са се наговорили да нажежат до червено есента на местните избори, а провокациите към сблъсъци изглеждат неизбежни”, пише през септември Емилия Милчева за “Дойче веле”.
Всъщност протестите на зърнарите в Германия и пътните блокади много напомнят на овова, което наблюдавахме в България в края на лятото на миналата година. От сектора излязоха на бунт заради решението да се отмени забраната за внос на украинско зърно. Към този протест се опитаха да се прикачат от “Възраждане”. Лидерът Костадин Костадинов дори отиде при земеделците, изкарали трактори и тежка техника в Долни Богров, но бе изгонен.
“Има хора, които имат виждания и искания, различни от тези на правителството. Не искат да се политизира протестът и затова ме помолиха да си тръгна", каза Костадинов пред журналисти.
"Никой не го е викал, дойде сам. Лично аз го изгоних, може би и друго щях да направя, но снимахте", коментира тогава един от протестиращите, цитиран от БНТ.
В крайна сметка правителството и 27-те протестиращи земеделски организации се разбраха помежду си и подписаха меморандум, който забрани вноса на слънчоглед от Украйна до изчерпване на количествата произведена у нас продукция през 2022-2023 г. Бяха отпуснати и 63 млн. лева компенсация за земеделските стопани.
Връзката с германските фермери
Ганев смята, че в Германия в момента фермерите искат да се предоговорят мерките и косвените данъци, които в момента са направени, за да се събират повече пари за Украйна. Според него, след като някой е икономически засегнат, при демокрацията е негово право да си защити правата.
"Протестите на земеделците в България също бяха подкрепени от нас, но те стигнаха до едни частични споразумения с правителството и в крайна сметка дотам, че да продължи вносът на зърно и на продукция от Украйна. Блокирането на границата с Полша и Украйна в медиите в България е тема табу, но реално в момента Полша, един от най-верните съюзници на Украйна във военния конфликт с Русия, която е пословично и исторически меко казано русофобски настроена, е блокирала всякакъв достъп на земеделска продукция от Украйна до държавата си", допълни ситуацията зам.-председателят на "Възраждане".
Има ли почва за бунт у нас?
В края на ноември миналата година фермери и земеделци се обърнаха към ГЕРБ и ДПС и поискаха двете партии да се “заемат с проблемите им”, защото властта не е изпълнила нито едно от обещанията си. Поискаха и оставката на земеделския министър Кирил Вътев. През месец март обаче предстои ротацията в сглобката и ГЕРБ трябва да поемат кормилото на държавата - Мария Габриел ще стане премиер, а състава на кабинета ще бъде сменен след оценка на министрите. Не се изключва възможност тъкмо така да падне главата на министър Вътев - така хем ГЕРБ ще изпълни ангажиментите си пред земеделците, хем няма да има протести, които да клатят стола на Борисов.
Тъжната новина е за “Възраждане”, които се надяват на точно такава протестна вълна, за да натрупат актив, преди европейските избори.
ФрогНюз
