“Забравете модерният израз “Детето ми е хиперактивно”. Не, то просто не е добре възпитано”. Публикацията е на Синдикат “Образование” към КТ “Подкрепа” - вторият по големина профсъюз след Синдиката на българските учители (СБУ), който се управлява от несменяемата Янка Такева. Защо това е проблем?
Синдромът на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ) е едно от най-често срещаните разстройства на неврологичното развитие в детството, пишат от Центъра за контрол и превенция на заболяванията (CDC) - националната агенция за обществено здраве на Съединените щати.
Обикновено се диагностицира за първи път в детството и често продължава в зряла възраст. Децата с този синдром страдат от дефицит на вниманието и понякога трудно контролират импулсивното си поведение. Могат да бъдат и хиперактивни.
Това поведенческо разстройство най-често се третира с психостимуланти като метилфенидат (известен и като риталин). С негова помощ вниманието и концентрацията могат да се подобрят, а засегнатите да структурират по-добре ежедневието си.
Много често ADHD погрешно се определя като "модерно заболяване”. Всъщност то винаги е било разпространено и създава сериозни трудности на засегнатите от него. Много често обаче не се диагностицира правилно. Тази диагноза не е валидна и за всяко разсеяно дете. Около 2 до 6% от всички деца и юноши страдат от болестни разстройства на вниманието и двигателно безпокойство.
Всъщност синдромът е включен в Националната стратегия за психично здраве 2021 - 2030 г.
Ето какво пише в нея:
Обществено-здравният подход към психиатричното боледуване разглежда психичните разстройства като "тежки” и "чести”. "Тежки” са разстройствата, при които се налага професионална помощ не само по медицинска линия (лечение), а и по социална линия (живот с болестта).
Имат хроничен ход и поради клиничното си естество водят до загуба на социални умения и някаква степен на инвалидизация. Тежките психични разстройства включват шизофренния кръг, биполярното разстройство с тежко протичане, деменциите, умствената изостаналост и тежко протичащи личностови разстройства.
"Чести” са психичните разстройства, които отнемат благополучието на индивида за относително кратък срок от време. Засягат активната част от популацията, широко разпространени са, и са най-често последица от стреса. В близкото минало се наричаха невротични разстройства. Това са следните групи:
- Разстройства на тревожността (паника, генерализирано тревожно разстройство, социална фобия, специфична фобия, агорафобия без паника, пост-травматично стресово разстройство, обсесивно компулсивно разстройство и разстройство на сепарационна тревожност при възрастни);
- Разстройства на настроението или афективни разстройства (дистимия, депресия и биполярно разстройство);
- Разстройства на контрола върху импулсите (разстройство в поведението, разстройство с дефицит на вниманието при възрастни, интермитентно експлозивно разстройство);
- Разстройства, свързани с употребата на психоактивни вещества (злоупотреба с алкохол, зависимост от алкохол, злоупотреба с дроги, зависимост от дроги).
Националната стратегия за психично здраве 2021 - 2030 г. бе приета с решение на Народното събрание в края на април 2021 г. Има и публикуван график с дейности, но не е ясно дали тези дейности се изпълняват.
Толкова със Синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ). Да се върнем на учителския синдикат. Оказа се, че страницата, отричаща психичните разстройства при децата, няма нищо общо с истинския образователен синдикат към КТ “Подкрепа”. Поне привидно. Съществува втора страница, която е свързана и с официалния сайт на образователния синдикат. Тя обаче не е толкова активна и последната публикация е от края на месец май миналата година.
Очевидно двете страници имат нещо общо помежду си. На първо място защото Подкрепа Синдикат Образование е създадена като потребителски профил, в чийто списък с приятели изненадващо влиза председателят на Синдиката Юлиян Петров.
Защо обаче се налага съществуването на два отделни канала на един и същи синдикат - ние не можем да кажем. Можем обаче да предположим, че единият служи удобно за дезинформация - през Facebook страницата, освен публикации, отричащи истински психични заболявания, се споделят и публикации на руски език.
Какво общо има Русия с образователната система у нас? Много повече, отколкото смеем да признаем. Припомняме например, че в края на август миналата година Янка Такева в интервю пред БНР-Варна обяви, че работна група в МОН обмисля българският език да се изучава като чужд език от децата, за които той не е майчин. Последва реакция от БСП - Корнелия Нинова изригна срещу тези намерения с яростен пост в социалните мрежи срещу “безродниците”. Такева е искала още да се завърне ли военното обучение в училищата, но вече като “час по защита на Отечеството”. Идеята за военизиране на училищата се проповядва свободно от националистически и финансирани от Русия организации.
Русия стои и зад истерията със Стратегия за детето и всяването на страхове, че "държавата ще ни вземе децата и ще ги даде на норвежците".
Няколко откровено презрителни думи към не по-малко откровените, така наречени "русофили” в образователния ни сектор. Дами и господа, вие не сте русофили, а сте вирус.
Руският език ми е майчин. На руски говоря с някои от най-близките ми хора, било в Русия, било в България, било в Украйна или пък на друг континент (някои от роднините в Украйна, впрочем, вече ми отговарят на украински и това е напълно ок). Това тук, обаче, е Синдикат ”Образование" към КТ ”Подкрепа” в държава-членка на ЕС във време, когато РФ е един от най-големите врагове на демокрацията в днешния свят.
"На другарите от синдиката все още много им се ще да сме 16-та република на СССР и Брежнев все още да е на власт - разбирам ги, и аз си искам обратно свидните детски играчки от своето детство. Ала това да публикуват сентенция след сентенция на руски език в официалната си страница в масова социална мрежа днес, може да се разчита единствено като нескрита публична антиевропейска позиция от страна на организацията, която те представляват.
Очевидно възпитателните ценности на другарите в Синдиката също не са мръднали от годините на Карибската криза насам, ако съдим по първия скриншот.
Не, уважаеми педагози, учители и администратори - хиперактивността не е липса на добро възпитание, освен ако, разбира се, не смятате, че възпитанието не е нищо повече от несъзнателно копиране на домашния модел на поведението на родителите (но едва ли мислите точно това). Хиперактивността е състояние, което може да е свързано с широка гама проблеми, от наследените такива на генно ниво до чисто психологическите проблеми в семейната среда. Не, не е възпитателен проблем в старомодното разбиране на това понятие.
Не, децата и тинейджърите с повишена активност и лицата с дефицит на внимание не са задължително невъзпитани. Често хиперактивността е сериозно предупреждение за задаващи се личностни проблеми, оформени на първо място от деструктивните и агресивни модели у дома, за елементарната липса на любов, на разбиране, на близък контакт, на топлина. Децата с хиперактивност имат нужда не от порицание и ”сторояване" в поствикториански (кажете го - съветски) стил, а от внимание и обич.
Да, знам, г-жа Янка Такева няма да хареса този пост, но и нейното неподправено ”русофилство” предизвиква у мен единствено подигравателни емоции”, Facebook, Рубен Лазарев - една от движещите сили зад книжарница “The Elephant Bookstore” в сърцето на София.
ФрогНюз
