Бутнаха фигурата на Граф Игнатиев от бюст-паметника му във Варна. В сряда сутринта около 9 ч. е подаден сигнал в общината от гражданин, че бюстът лежи пред постамента.
На мястото има полицаи които очакват оперативна група за разследване на случая.
Установено е, че металните планки в основата на бюст-паметника са изкривени, вероятно с лост, ръбовете са откъртени и винтовете са компрометирани. Няма липсващи елементи, съобщават от пресцентъра на общината.
Монументът е демонтиран и ще бъде прибран и съхранен, докато не бъдат отстранени повредите по него. След това ще бъде възстановен на мястото си, посочват от администрацията.
За истинската роля на Игнатиев в българското освобождение се научава едва през 1930 г. При управлението на Кемал Ататюрк турският държавен архив решава да разчисти помещенията си от задръстилата ги книжнина, трупана векове наред. Две български фабрики за производство на хартия проявяват интерес към суровината и купуват няколко вагона, написа преди дни във ФрогНюз Огнян Стефанов.
Оказва се, че те съдържат безценна информация. Сред архивите са открити и преписи от разпитите на свидетели по време на процеса срещу Левски в София през 1873 година. Тези документи хвърлят светлина върху нееднозначната роля на Русия и нейния имперски пратеник в Истанбул за начина, по който борбата на българите за освобождение е била използвана за целите на руската имперска политика на Балканите. Нейна звездна цел винаги е била завладяването на Проливите. Левски в тези планове не е имал място и дори е бил пречка.
Причината - възгледите на Васил Левски за българското освобождение изключват вмешателството на която и да е външна сила, преди българите да покажат волята си за въоръжена борба срещу османското владичество. "И от дявола можем да потърсим помощ, но първо трябва сами да си свършим нашите вътрешни работи, а след това да молим други да помагат", пише Левски през 1872 година.
Ето какво пише граф Игнатиев по повод съдебния процес срещу Дякона:
25 януари 1873. № 30. Пера, 18/30 януари 1873. „Господин Канцлер, Както известява нашият Генерален консул в Русе, въпросът за предполагаемото Софийско съзаклятие е получил задоволително решение. Изпратената от Цариград Следствена комисия е успяла да открие само неколцина злосторници. Тя е приключила своята работа и трябва скоро да се върне тук. Вътрешното положение в българските области, обаче, остава несигурно. Сред населението се шири дълбоко недоволство, предизвикано от лошото управление. Това състояние на духовете съдържа в зародиш елементите на не един заговор. Безспорно е, че щастливият изход от Софийската афера се дължи на умереността на Великия везир, който този път изглежда е последвал нашите съвети. Вместо да подпомага играта на Мидхат паша, придавайки на обстоятелствата преувеличено значение, той е препоръчал на Комисията да не надхвърля целта, като тласне разследванията отвъд строго необходимото. Имам чест да съм с най-дълбоко уважение Господин Канцлер, на Ваше Височество, най-смирен и най-покорен слуга Н. Игнатиев“.
Повече за Игнатиев - четете тук.
Граф Игнатиев е считан от редица руски историци за политик, привърженик на грубата сила. Като министър на вътрешните работи на Русия по времето на Алекдсандър III Игнатиев подлага евреите в страната на нечувани гонения и репресии. Хиляди са уволнени, прокудени от домовете и от страната. Същата жестокост той прилага и към много села, наричайки жителите им мързеливци и крадци. В Русия нама нито един паметник на Игнатиев, но в България той е възвеличаван от определени кръгове. Ние се гордеем, че сме спасили българските евреи, но се кланяме на брутален руски антисемит.
ФрогНюз
