Изглежда, че казусът със София ще бъде обвързан с целия пакет от разговори и преговори, свързани с ротацията и регулаторите, който можем да определим като опит за наместване на пластовете в управляващото мнозинство. Това каза пред БНР политологът доц. Милен Любенов, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски".
"След местните избори намаля интензитетът на нападките между основните политически партии в мнозинството в Народното събрание, но не и в София. ... Съществуващите дисбаланси, с които започна това правителство преди 7 месеца, продължават да стоят и една от целите на партиите, особено на ГЕРБ, е да коригира тези дисбаланси", коментира той.
"Ако влязат ярки партийни фигури, това означава политизация на органи, които трябва да бъдат независими. Същото се отнася и за Конституционния съд, като се чуват имена на евентуални кандидати, политизация и партизация на КС, ще бъде подвластен на политическите партии. Имената, които чуваме, особено от ГЕРБ - не може председател на парламентарна група (Десислава Атанасова - б.р.) да бъде издигнат за конституционен съдия. Трябва все пак да мине някакво време, защото и сега има политици в КС. Скокът от парламентарната банка в КС сега ще е много директен и това е проява на лош вкус".
Според Любенов въпросът кой ще бъде председател на Народното събрание е второстепенен и не може да породи някакво съществено напрежение.
"Моята прогноза за 2024 г. е, че няма да има предсрочни парламентарни избори, независимо от резултатите на европейските през юни. А на тях не очаквам някаква съществена промяна на електоралните нагласи по отношение на позициите на основните партии", каза в заключение политологът.
