АЕЦ "Козлодуй" съди гражданка за рекордната сума от половин милион лева заради разкритие, че на територията на централата функционира незаконна поликлиника. За скандала се разбира след множество запитвания от страна на жената по Закона за достъп до обществената информация.
Делото АЕЦ "Козлодуй" завежда срещу Наталия Станчева - бивша медицинска сестра в централата. Чрез запитвания по ЗДОИ тя разкрива, че службата по трудова медицина към централата е превърната в нерегистриран Диагностично-консултативен център и нерегламентирано извършва такива услуги на служителите. За разкритията си Наталия Станчева получава наградата „Златен ключ” на Програма "Достъп до информация” през септември 2023 г. Нарушението на Закона за лечебните заведения е констатирано от Районната здравна инспекция във Враца и незаконната поликлиника е затворена, пишат от Асоциацията на европейските журналисти.
АЕЦ Козлодуй” обвинява Станчева и майка й, че като са подали над 70 искания за достъп до обществена информация, в това число и 40 до "АЕЦ Козлодуй” ЕАД, са злоупотребили с права по чл. 45 и чл. 56 от Конституцията на Република България. В чл. 45 се посочва, че "гражданите имат право на жалби, предложения и петиции до държавните органи”, а в чл. 56, че всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси.
Твърденията на централата са нелепи, след като нито Конституцията, нито някой друг нормативен акт поставя ограничения върху броя на жалби, предложения и петиции, които един гражданин може да отправи. Конституцията не поставя ограничения и върху обема на аргументите в своя защита, на който има право всеки гражданин. Съдържанието на чл. 45 и 56 не дава основание да се прилага формалистичен и количествен критерий за това кога е налице злоупотреба с право, посочват от АЕЖ.
Според тях на практика такова тълкуване би създало опасен прецедент и би би лишило гражданите от възможност да упражняват права, гарантирани им от Конституцията.
"АЕЦ Козлодуй” претендира и за това, че ответничките не са използвали информацията единствено, за да си съставят собствено мнение, а са я разпространили, включително и до медии.
От централата правилно посочват, че Законът за достъп до обществена информация не изисква от заявителя да оповести за какво ще използва получената информация. Необходимо е да посочим два факта – неслучайно става въпрос за "обществена информация”, това означава, че от оповестяването й има полза цялото общество.
Освен това, според Конституцията и международните договори относно правата на човека, всеки има право свободно да разпространява информация в демократичното общество. Според Европейския съд по правата на човека тъкмо достъпът до информация с цел нейното разпространение от журналисти, неправителствени организации или граждани се ползва със защитата на Европейската конвенция за правата на човека.
По тази причина мнението на ищеца, че предоставената обществена информация може да се ползва само за лична употреба, е несъстоятелно и няма опора в закона.
Прави впечатление и огромният размер на иска. Подобни искове срещу граждански активисти и журналисти са една от характеристиките на така наречените дела "шамари". Не на последно място, Станчева и майка й би трябвало да попаднат под закрилата на новия Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, който въвежда едноименна европейска директива. В България органът, определен да осигурява защита по този закон, е Комисията за защита на личните данни. АЕЖ призова Комисията да се намеси спешно и самата централа да се откаже от иска си.
"Очакваме Българският енергиен холдинг – принципал на АЕЦ-а, и министърът на енергетиката, който осъществява контрол, да вземат отношение", пишат от АЕЖ.
