Българското знаме се появи на Майдана в столицата на Украйна Киев в почит на българския доброволец Светослав Славков, който загина в боевете срещу руския окупатор. И след смъртта си обаче Светльо се бори с окупатора - украински войници пращат отмъщение за него със снаряд към агресорите.
В началото на годината в Украйна загина българският доброволец Светослав Славков. Светослав Славков - Светльо, както го наричат близките му, бе на 31 г. от София. Замина през ноември 2023 година да се бие за Украйна. Той бе зачислен като доброволец в 40-ти Отделен стрелкови батальон "КОДАК".
Предполага се, че Славков загинал на 3 януари в боевете край Купянск.
"Тленните останки на нашия сънародник Светослав Славков, загинал миналата седмица на бойното поле в Украйна, все още са на фронтовата линия, научи "Контракоментар", написа Асен Генов във Facebook, като информацията остава тази и към днешна дата.
Българското знаме обаче се появи на Майдана в Киев - като един вид погребение на Светослав Славков, който загина за Украйна. Това става ясно от социалните мрежи, където днес се появи и следната снимка:
Писането върху боеприпаси е военен обичай, който съществува от поне 2000 години. Първият известен пример е древногръцки оловен куршум от прашка, върху който е написано "хвани".
Бесарабската българка Тетяна Станева публикува вчера във Facebook кадър, на който се вижда снаряд с надпис "За Светльо". В публикацията си тя разказва, че снимката ѝ била изпратена от племенника на нейна приятелка, който служи в 23-ти моторизиран пехотен батальон, част от 56-а механизирана пехотна бригада.
"Денис в същото време ми праща снимка на подписани снаряди от своя батальон, който прати отмъщение за Светльо - първият загинал в тази война българин от България", пише тя.
"В Украйна всички говорят само за войната, даже ако пият кафе и изискани коктейли в кафенета. Днес седях с моята приятелка в Киев на ЖП гарата, имахме два часа на разговор. И целия беше за войната. Отдавна не се видяхме и все едно само за това говорихме. И наоколо се ослушвах - говорят ту за мобилизацията, ту за днешното погребение на Майдана на Максим Кривцов, третия загинал за две години поет, ту за дарения, ту за роднините на войната. Много войници може да срещнеш на ЖП гарата", разказва още Станева.
"А Анечка отива от Глухив, който е на 12 километра от Русия, в най-северната част на Украйна, през Киив до Болград, най-южната част на Украйна до майка си Зоя, която е в тежко здравословно положение. Тя загуби големия син във войната още 16-та година. Единия син е в земята, а цялата рода (втория син, снахата и внуците) се бият за таз земя, в която е погребaн техният роднина, големия син на леля Зоя", пише тя.
ФрогНюз
