ИНТЕРВЮ


Адвокатката на Мехран пред ФрогНюз: Задържането му е абсолютно незаконосъобразно, няма никакъв смисъл освен сплашване

9 10387 13.01.2024
Адвокатката на Мехран пред ФрогНюз: Задържането му е абсолютно незаконосъобразно, няма никакъв смисъл освен сплашване

В момента, когато задържаха Мехран Давари аз бях с него на място, той показа договор за наем, показа нотариално заверена декларация от гарант български гражданин, който му осигурява жилище и издръжка. Той е публична личност, свири в рок банда, има концерти, участия в радио конкурси, лице е на кампания на нашата организация, по която работим, има изявления в медии, така че най-малкото за него може да се снеме предположението, че може да се укрие, той е прозрачен, с желание да комуникира с българските власти.


В същия ден, в който го задържаха ние имахме насрочена по негова молба среща с председателя на Държавната агенция за бежанците в 4 часа следобяд. Нито един от тези аргументи представени пред Миграция, не можа да установи, че задържането му е абсолютно нецелесъобразно и ненужно, незаконосъобразно, нечовешко. През целия ми анализ на ситуацията, това задържане няма никакъв смисъл освен сплашване и психически натиск.

 

Това каза за ФрогНюз Диана Радославова, адвокатът на Мехран Давари, който преди 13 години избяга от режима в Иран под страх от смъртна присъда, но в четвъртък беше задържан в Специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) в с. Бусманци и е заплашен с депортация.

 

Ето го цялото интервю:

 

Адвокат Радославова, повече от 13 години Мехран живее в България. Каква е причината опитите му през тези години да убеди компетентните държавни органи, че е бежанец, не е икономически мигрант и трябва да му се предостави съответния статут, да са увенчани с неуспех. Доколкото знам 8 години от пребиваването си тук той е работил, плащал е данъци на държавата…


Това се дължи на първо място на начина на функциониране на нашата система за закрила. Това са 13 години за човек от Иран, тук не говорим за Сирия, Афганистан, Ирак, а за човек, който идва от Иран с историята на политическо преследване, включително с представени доказателства за арест, за задържане, поради участие в митинги през 2009 г., когато има смяна на властта в Иран.

 

Впоследствие той на няколко пъти у нас декларира различно от ислямското вероизповедание убеждение, включително има кръщение в православна църква, имаме документ за него, като начин за пълно приемане на нашата култура.


Според иранското законодателство това се наказва със закон, със смъртна присъда.

Значи действително има реална опасност ако бъде депортиран в Иран да бъде екзекутиран?

 

Да, има такава опасност, особено след 13-годишни отсъствия от страната, особено след търсенето на закрила от нашата страна, която той многократно е декларирал, включително, че има и различно религиозно убеждение и след промените, които се случват в Иран през последните две години, особено и след смъртта на Махса Амини, гражданските протести той е изключително заплашен ако се върне в Иран. Да не говорим, че няма подкрепяща общност там, майка му и баща му са починали, буквално няма имот, приятели, социални връзки, прекъснат е със страната му на произход.


Неговото съдебно заседание по едно от бежанските дела, по молбата му за закрила и отказа за допустимост, който ние обжалвахме в съда беше един ден след смъртта на Махса Амини и все още нямахме представа какво ще се случи като кръвопролитие и масова репресия, която продължава и в момента, независимо, че не се отразява в нашите медии.


Това, което той каза на съдебното заседание е, че дори и Махса Амини ако беше дошла в България, може би нямаше да получи закрила. В интерес на истината след протестите в Иран имаше клиенти от Иран, които получиха закрила, но Мехран Давари не получи такава. 

Към този момент той е задържан в с. Бусманци, какво следва от тук нататък?


Имаме няколко действия в различни посоки. На първо място той не трябваше да бъде задържан в с. Бусманци, въпреки че е без документи, тъй като през последните няколко години се опитваме да отворим нова процедура в Държавната агенция за бежанците, която е неуспешна. През цялото това време, той се явява лице без документи. Задържане в Специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) към дирекция Миграция на МВР по закон е  единствено цел за непосредствена депортация и то когато има опасност лицето да се укрие.

 

В неговия случай нито имаме възможност за непосредствена депортация, той няма национални документи от Иран, няма съдействие от посолството там, неговата депортация на практика е невъзможна, затова 10 години не е имало възможност да бъде депортиран. На второ място той не е лице, което се укрива, неколкократно е бил проверяван от Миграция и от МВР, неколкократно е показвал договор за наем на жилище, в което живее.

 

В момента, когато го задържаха аз бях с него на място, той показа нотариално заверена декларация от гарант български гражданин, който му осигурява жилище и издръжка. Той е публична личност, свири в рок банда, има концерти, участия в радио конкурси, лице е на нашата организация и проектите, по които работим, има изявления в медии, така че най-малкото за него може да се снеме предположението, че може да се укрие, той е прозрачен, с желание да комуникира с българските власти.


В същия ден, в който го задържаха ние имахме насрочена по негова молба среща с председателя на Държавната агенция за бежанците в 4 часа следобяд. Нито един от тези аргументи представени пред Миграция, не можа да установи, че задържането му е абсолютно нецелесъобразно и ненужно, незаконосъобразно, нечовешко. През целия ми анализ на ситуацията, това задържане няма никакъв смисъл освен сплашване и психически натиск.

Това сплашване показно ли е, само с Мехран ли е свързано или цели още нещо?


Това е част от една рутинна практика, при която не се замисляме да гледаме хората индивидуално, да се задълбочим в тяхната ситуация и да направим индивидуална преценка, която е изключително необходима и искам да кажа, че по принцип това е предвидено в закона, при прилагането на тези мерки трябва да се прецени ситуацията на човека, времето, в което той е седял в България, връзката му със страната на произход. Всичко това е упоменато в закона, но нищо не е приложено в неговия случай.


Сега ние обжалваме заповедта, с която той е задържан, но най-важната процедура при него е подготовката на последваща поредна молба за закрила, която в понеделник ние отново ще депозираме в Държавна агенция за бежанците с опит да докажем от една страна заплахата му в Иран и твърде сложната ситуация в страната, от друга страна и неговата пълна интеграция в българското общество, включително и тази масова подкрепа, която той получи след като беше задържан. Това е процедурата в българския закон, която може да му гарантира легални документи, получаването на статут - бежански или хуманитарен.


Другият голям проблем е празнотата в българското законодателство. Защо лице, което на практика от 13 години живее в страната ни, има 8 години трудов стаж с данъци, които е плащал и то високи, защото е работил на висока заплата, в периодите, в които е търсил закрила, защото когато търсиш закрила имаш право на работа.

 

В нашия закон няма механизъм или система, при която да има възможност той да бъде легализиран и да има възможност за достъп до пазара на труда. В почти всички европейски държави, има системи за т.н. регуларизация, при която дефакто пребиваване над 5 години на чужденци, които имат чисто криминално минало, знаят езика, интегрирали се е в обществото и имат възмобжност да работят да могат да получат легален статут.

Има ли още случаи, като този на Мехран?


Има, да. Имахме преди години арменски граждани израстнали в България, които бяха в същата ситуация. В момента имаме семейство майка и син от Узбекистан, които са от 20 години в България. Синът е дошъл когато е бил на 4 годинки, това е момче, което е минало през детски градини, български училища, не може да си вземе матурата защото няма документи. Поради много сложна лична ситуация те не могат да вземат документи, но защо след 20 години дете, което почти е израснало в България, то няма друга идентичност, не може да бъде легализирано, трябва да го върнем обратно в Узбекистан. Давам тези конкретни примери, за да се види колко голяма е тази празнина в българското законодателство.


Това са двата основни проблема, единият е системата за закрила, другият е празнината в българското законодателство.  

 


 

Диана Радославова е главен адвокат и съучредител на фондация „Център за правна помощ – Глас в България“ (ЦПП). ЦПП е неправителствена организация в обществена полза, създадена за защита правата на имигранти и бежанци на територията на Р. България чрез осигуряване на правна помощ. Чрез дейността на ЦПП адв. Радославова е придобила значителен опит в предоставяне на юридически консултации и процесуално представителство на търсещи закрила, бежанци и имигранти пред национални и европейски съдилища по административни дела и процедури, свързани с човешки права.

 

Настоящата дейност на адв. Радославова е предхождана от година и половина практика като главен адвокат към Правна клиника за бежанци и имигранти към юридическия факултет на Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. Придобитата практика в Правната клиника представлява комбинация между теоретично и практично обучение на студенти в бежанското и имиграционното право и предоставяне на правна помощ по индивидуални дела на бежанци и имигранти.

 

Интервю на Констанца Илиева


Препоръчай Сподели
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Ads / Реклама
Ads / Реклама