На 14 януари циганите по света празнуват Банго Васил – Василица – циганската Нова година. Според циганските легенди Банго Васил е застъпник и защитник на ромите. Смята се, че той спасил циганския род от удавяне в бушуващото море. Дълбоките води щели да ги погълнат, но беловласият светия им изпратил ято гъски. Те се метнали на гърбовете им и стигнали невредими отсрещния бряг. Оттогава циганите почитат своя спасител на 14 януари и в негова чест наричат празника Василица.
На трапезата на Банго Васил задължително трябва да има гъска или петел. Слагат се още сарми, баница с късмети, питка, вино, ракия. Трапезата се прекадява и благославя, всички си вземат прошка с целуване на ръка. До полунощ на 13-ти, когато настъпва Васильовден и Новата година, къщата остава заключена, за да не избяга късметът.
Посрещането на Банго Васил, а чрез него – и на Новата година, заема важно място в празника. То се реализира по два начина – чрез сурвакане и чрез превъплъщаване на главата на семейството в ролята на Банго Васил или на негов пратеник. В полунощ настъпва Васильовден и Новата година. От този момент започва сурвакането. Сурвакарите пожелават здраве, плодородие и късмет. Техните думи обикновено са кратки и семпли – „Сурва-сурва година, догодина – пак живо и здраво“ при бургуджиите, „Акулсъ – бакулсун иере саулсун!“ – „Сурва Весела Година – догодина пак жив и здрав“ при хорохане-рома и т.н. Както и в българската традиция, на сурвакарите се даряват сушени плодове, бонбони, пари.
По-голям интерес представлява обичаят с превъплъщаването в ролята на пратеник на Банго Васил. С влизането си в къщата се провиква: „Васили авалъ“ – „Васил дойде“ и хвърля житото и ориза. Децата събират колкото се може повече от него, защото това е късметът, който Свети Васил им носи. После започва сурвакането, като първо главата на семейството (пратеника на Свети Васил) сурвака всички за здраве и късмет. Всичко това се прави с особена тържественост, защото се вярва, че носи плодородие, щастие и късмет.
Баницата с късмети обикновено е тиквена, зелева или със сирене. Късметчетата включват берекет в къщата, здраве, благоденствие. Два-три дни преди празника домакинята приготвя и баклава с орехи. От изсушени плодове приготвят ошав. На трапезата присъстват също фасул, пресни плодове и варено жито, като символ на плодородието. Пръв започва да се храни най-възрастният от семейството. Никой не се протяга на масата, защото „никой не е по-голям от хляба”, а това води и до немотия. Ако по време на храненето се разсипе сол, „това не е на добро”. Падне ли хляб под масата, веднага се вдига и се прелива с малко винце – за Бог да прости.
Ромите молят Банго Васил за късмет, здраве и богатство
На празника те пеят:
По нашите къщи, късмет голям да дойде,
младите ще целуват ръцете,
а старите прошка да дадат,
голяма патица те ще заколят.
Дай ни Василий късмет и здраве,
богатство за всички хора,
късмет през новата година,
да бъде на късмет циганската Василица!
