Спираме да работим за държавата на 13 май 2024 г. След това започваме да работим за себе си. Денят на данъчната свобода е символичен и показва кога хазната би се попълнила, ако всичко изработено от нас се насочва там.
Като шофьор Венцислав Венев казва, че срещу данъците, които внася в хазната, не получава достатъчно. Пътищата, за които плаща например, не са в добро състояние. „Тука в София е горе-долу добре, но извън столицата всичко е трагедия“, отчита той.
И въпреки че внася осигуровки за пенсия, не вярва да има достойни старини. „Съмнявам се, че тука – в тази държава, ще се случи такова нещо“, категоричен е Венцислав.
За разлика от него машинният оператор на вишка Едуард Георгиев е оптимист, че срещу данъчната тежест сега, ще получи добра пенсия. „Няма да е охолство, но ще е някакъв приличен живот“, смята той.
Но срещу парите, които дава за здравно осигуряване не вижда адекватна услуга. „Лекарите когато влезеш в кабинета те гледат в ръцете“, твърди Едуард.
Икономистите отчитат, че за хората като Венцислав и Едуард денят на данъчната свобода може да дойде и след 13 май, защото тежестта на налозите върху тях е по-голяма.
„Най-дълго за държавата работят хората, които са на трудов договор, защото плащат всички осигуровки – здравни и социални. Хората, които нямат твърде висока заплата, тъй като има максимален осигурителен доход, ако си над него, спираш да плащаш осигуровки“, обяснява Петър Ганев от Института за пазарна икономика пред bTV.
Най-много ще работим, за да попълним приходите от ДДС – 33 дни. За социално и здравно осигуряване ще са нужни 23 дни, за акцизи и подоходен данък – 12 дни, а за финансиране на бюджетния дефицит – 11 дни. За останалите данъци ще се трудим по-малко.
