ИНТЕРВЮ


Светлин Наков за ФрогНюз: Изкуственият интелект е като автомобилите - с тях може да се придвижваш, може обаче и да убиваш

6 14555 16.01.2024
Светлин Наков за ФрогНюз: Изкуственият интелект е като автомобилите - с тях може да се придвижваш, може обаче и да убиваш
Светлин Наков

"Изкуственият интелект е помощник, а не заместител. Той би могъл да направи нашата работа по-ефективна. Аз, например, ползвам изкуствен интелект почти всеки ден - за бизнес, за ежедневни лични задачи и за образование. Разбира се, има и лоши играчи, които го ползват злонамерено. Това сме го виждали с автомобилите - може да се придвижваме, но може и да убиваме хора. Стана прекалено лесно да направиш фалшиво видео, фалшиви статии. Дезинформацията е много голям проблем. За мен решението е хората да се образоват медийно".


Това каза пред ФрогНюз Светлин Наков - програмист, предприемач, създател на SoftUni и автор на множество книги и статии по програмиране и софтуерни технологии.

 

Ето и цялото интервю:

Разпространено е твърдението - включително сред професионални организации и синдикати, че изкуственият интелект ще закрие много работни места, ще изчезнат професии. Вие съгласен ли сте с това?

 

Не съм на това мнение. Винаги съм казвал, че изкуственият интелект е помощник, а не заместител. Той би могъл да направи нашата работа по-ефективна. Ето например работата на журналиста - може да нахвърляте три-четири опорни точки, а останалия текст да бъде написан от някой чат бот. След това обаче този текст се преглежда, редактира. Вместо журналистът да се чуди за всяка дума, може да спести време и вместо да напише две статии за деня, да напише десет.


Оттук идва логиката, че щом е така, значи на медиите ще са необходими по-малко хора - това е едната логика. Другата логика обаче е, че ако човек върши работата си по-бързо, на медията няма да са ѝ нужни по-малко хора, а журналистите ѝ ще могат да влагат времето си в повече публикации. 




В маркетинга например с помощта на изкуствен интелект за едно и също време ще свършиш повече работа и ще имаш по-добър краен резултат. На бизнеса винаги ще му трябва маркетинг човек, който пък ще има по-голяма ефективност.


Ефектът няма да е нулев - всяка една технологична оптимизация може да остави брой хора без работа. По-скоро обаче ефектът ще е вдигане на ефективността, от което всички печелят - и служителите, защото вършат повече работа и си тръгват по-доволни в края на деня, и работодателите, които получават повече за същите пари.


Много неща са пресилени. Има неща, които не искаме да автоматизираме. Има и неща, които не можем да автоматизираме. Например грижата за малки бебета - ще искаме ли да я поверим на робот? Най-вероятно не, въпреки че технологичната възможност ще е налична скоро, гледайки развитието - може би след 10, дори след 5 години. По същия начин, много от решенията в съда - ще искаме ли да ги дадем на изкуствения интелект? От една страна, някой ще каже, че така ще е по-честно. От друга, ще има риск от всякакви трикове.


Изкуственият интелект е нещо, което всеки трябва да започне да ползва, ако не иска да отпадне от обществото. Ще направя следния паралел - когато се появиха мобилните телефони, бабите казваха: “Аз на това не му разбирам, няма да го ползвам”. Десет години по-късно всички баби имаха телефон. След това се появи интернетът, бабите пак казваха: “Аз на това не му разбирам”. Под баби имам предвид не само възрастните хора, а хора, които не искат да учат нови неща, носят се по течението. Тези хора отказват да влязат в реалността и в крайна сметка влизат в нея със закъснение. 


Представете си живота без интернет. Не знам дали вече има например счетоводител, който носи документи на гише в НАП, вместо да ги подаде онлайн. За всяко ново нещо в началото не е ясно къде са ограниченията, къде технологията бърка и т.н. Впоследствие това нещо става масово, а накрая - използването му е неизбежно. В един момент започваш да отпадаш от обществото, ако не го ползваш.

Вие споменахте някои от преките приложения на изкуствения интелект, които улесняват работата. Как може да се използва AI в бизнеса?

 

В бизнеса изкуствен интелект може да се ползва във всички дейности, които са свързани с обработка на данни, документи, анализи, предвиждания, маркетинг, писане на съдържание, писане на текстове, писане на имейли, писане на документи, на оферти, на договори, подготовка, анализ на документи. Водих един цял курс, който се наричаше "Изкуствен интелект за бизнеса" (AI for Business). В 8 занятия дадох абсолютно конкретни примери за приложения, които хората започнаха да ползват веднага. Не става въпрос за лабораторни експерименти, говоря за инструменти, които отиваш на един сайт, регистрираш се и започваш моментално да ги ползваш - инструменти за писане на имейли, за писане на статии, за писане на публикации, за рисуване на картинки. Маркетингът се ползва ежедневно от всичко това. Не мога да се сетя за маркетолог в дигиталния свят, който не ползва инструменти с изкуствен интелект. Вече и банерите за социалните мрежи се генерират чрез изкуствен интелект или елементи от тях. 




Почти всеки един дизайнер използва изкуствен интелект, за да си свърши работа. Преди беше занимавка на една картинка да ѝ махнеш фона - един човек се снимал на фона на нещо, което е неподходящо, искаме да му сменим фона. Това вече става с два клика. Или пък искаме да нарисуваме нещо, да сменим времето - дъждовно било, искаме да го направим да не е дъждовно. Това пак става с един клик. Или искаме да рекламираме някакъв продукт - например кафе, искаме да го покажем в една много мразовита зима с много студено време и ледове. Преди за това е бил необходим фотограф. В момента можем просто да кажем “генерирай го”.


Давам само примери, те са много. Говоря най-вече за инструменти, които днес ги имаме и днес се ползват от бизнесите. Аз, например, ползвам изкуствен интелект почти всеки ден за много неща. За бизнес, за ежедневни лични задачи и за образование. 


Как го ползвам за бизнес? Да кажем, за да прегледам договор - вместо да чета целия договор, качвам договора и казвам: “Кажи ми колко ми е неустойката”. Използвам го за анализ на документи, за резюмиране на статии. Ползвам го, когато ще си купувам някакъв продукт. Тогава си правя проучване, казвам: “Кажи ми този климатик, който ми го предлагат, висок клас ли е, нисък клас ли е, среден клас ли е, ефективен ли е, има ли по-ефективни на пазара, много ли по-скъпи са, може ли да прави това, работи ли добре при отрицателни температури”. Говоря си с изкуствения интелект като с човек. Тоест имам един умен помощник, който е чел всичко. 


Друг пример -  водих детето на преглед, на кръвни изследвания и имаше два-три показателя, които са извън нормите. Веднага дадох данните на ChatGPT, питах го какви биха могли да са проблемите и дали това са проблеми. Той ми обясни какъв е този показател, защо може да е малко занижен. Разбира се, това не изключва консултацията с лекар, но помага много. 


Дадох няколко примера. Едните са от бизнеса, другите са от ежедневието, има и примери от образованието. В образованието например започвам да уча нещо, някаква нова технология. Например искам да се самообразовам на тема соларни панели. И почвам да си говоря с чат бота: "Разкажи ми за соларните панели - как работят, как се изграждат системите, от какви компоненти се състоят". Аз мога да задавам конкретните си въпроси и да допълня знанието си. Това е бъдещето на образованието. Наподобява много това да имаш личен учител - все едно ходиш на частни уроци. Учителят ти обяснява, но отвъд това ти му задаваш въпроси. В момента, в който нещо не си рабрал, ти питаш и той ти отговаря. Ето това прави генеративният изкуствен интелект - и ChatGPT, и Claude, и всички останали. 




Това е технология, която ще позволява на умните, образованите, мислещите хора да бъдат още по-ефективни, да бъдат още по-умни, да бъдат още по-образовани, да произвеждат още по-стойностни неща за още по-малко време. Неизбежно е всеки по-грамотен, по-образован човек да ги ползва и вече ги ползват. Аз съм виждал хора от всякакви професии, които ги ползват. Не ги ползват хора от професии, които не боравят по природа с информация. Например човекът е шофьор или охрана - те нямат остра нужда от изкуствен интелект. 


Един склададжия обаче трябва да следи наличностите. Изглежда като някаква професия, която не е свързана с технологиите, но всъщност е професия, която е свързана с данни. А имаме ли данни, имаме добра основа да ползваме технологии и изкуствен интелект. Например може да изполва изкуствения интелект, като го попита: “Според теб каква е тенденцията? Какво да поръчам другия месец? Можеш ли да ми направиш прогноза? Като гледаш какво съм продал за последните шест месеца, какво ще ми трябва за следващите шест месеца?”. Всички тези неща вече са възможни и се ползват всеки ден. 


Разбира се, има и лоши играчи, които ги ползват злонамерено. Например много лесно в момента се пишат фалшиви статии, фалшиви новини. Взимаш някой кандидат за изборите, взимаш няколко верни и няколко грешни твърдения, казваш на бота: “Напиши ми една обаятелна статия, която преплика всички тези неща в текст”. Така можеш да направиш за много кратко време интересен и логически свързан текст, който всъщност подпъхва дезинформацията, фалшивите новини сред някакви факти, които са истински. По този начин обикновеният читател, който не е достатъчно добре запознат, много трудно може да ги различи. Като всяка технология, изкуственият интелект може да се ползва за добро, може и за лошо. Това сме го виждали с автомобилите - може да се придвижваме, може да пренасяме стоки, но може и да убиваме хора.

В момента в западните медии, когато се говори за изкуствен интелект, се говори много за негативното му влияние в изборите - особено в президентските избори в САЩ, но не само - 2024 година е богата на избори. Споменахте този аспект. Трябва ли според Вас да има регулация от гледна точка дезинформацията?

 

Проблемът с дезинформацията никога в човешката история не е бил решаван ефективно. Дезинформация винаги е имало - още когато не е имало писменост. Някой казал “царят даде такава заповед”, тя всъщност изобщо не била истинска - и там е въпросът за доверието.




Доверието лесно се печели в малки общества, където хората се познават, но е много трудно да се случи в големи общества, където хората просто не се познават и няма как да знаеш дали нещо е истинско. Така се появяват медиите, където би трябвало да работят образовани журналисти, да показват всички гледни точки, да не преиначават. Факт е обаче, че медиите са и основният враг, и основният съюзник на демокрацията.


Това сега се пренесе в дигиталната среда, където обаче медиите загубиха част от своята сила. Причината е, че хората са необразовани и не можаха да се адаптират към тази нова реалност. Болшинството хора си мислят, че когато видят едно видео в интернет, то е истина: “Аз го видях, истина е”. Да, беше така преди 50 години - когато има едно видео, най-вероятно е истина. Беше изключително трудно да направиш фалшиво видео с някакъв човек, който всъщност не е той. Не казвам, че не се е случвало, но беше много трудно и не се правеше масово. 


В момента за 20 долара можеш да накараш произволен човек - да кажем политик, журналист, бизнесмен, уж да изрече някакви думи, които той никога не е казвал - тоест да направиш фалшиво видео, което изглежда изключително автентично, истинско, човекът си мърда устните, говори с неговия глас, с неговия акцент, проявява автентичните си движения. Това вече е достъпно масово. Очаквам абсолютно безпредседентни атаки с дезинформация по време на всички избори, които предстоят идните години по целия свят. Такова нещо, което ще се появи, никога не е виждано. Стана прекалено лесно да направиш фалшиво видео, фалшиви статии.


В същото време е изключително трудно да засечеш подобна дезинформация. С това се занимават цели агенции - т. нар. фактчекъри, проверители на факти. В България има една-две групи журналисти, които правят това и се борят с дезинформацията. Винаги давам съвета - гледайте източника. Ако източникът е Facebook, значи шансът да е лъжа е много висок. Ако източникът е обществената телевизия, в която все пак има правила, шансът информацията да е фалшива, е много по-нисък. Това обаче не означава, че цитираният човек не може да е изрекъл наистина лъжа - той може наистина да лъже и да лъже в национален ефир. Доза от това, което изричат политиците е или лъжа, или манипулация, или изкривяване, или подвеждане, може и да е самата истина. Човек обаче се загубва между всичко това.




Изисква се изключително голяма енергия, ако човек трябва да проследи и анализира кое е истина и кое не е. Очевидно една информация е измислица, когато е публикувана в нискоавторитетни сайтове или пък в Tik-Tok-a на Бате Гошо. В Tik-Tok Бате Гошо може да говори всякакви неща, които нямат журналистическа подкрепа, нямат доказателствен материал.

 

Дезинформацията е много голям проблем. Откакто има информация, има и дезинформация. През вековете е имало и фалшиви писма, и фалшиви заповеди. Сега стана просто прекалено лесно. Преди дезинформация можеха да правят ограничена група хора, които искат целево да дезинформират хората - пример е руската пропаганда, която целево, систематично дезинформира обществото по определени въпроси. Съвременните технологии обаче махнаха монопола над това да създаваш новини. Всеки може да създаде съдържание - виждаме го в социалните мрежи.


Няма начин да забраним това нещо да се случва. Това е невъзможно. Технологията я има. Ако забраним един, втори, трети сайт, хората ще намерят четвърти, ще си инсталират пиратски софтуер, с който пак ще правят дезинформация. Не можеш да ги спреш. Въпросът е какво правиш като регулации. Има различни крайности. С всички опити да направим нещо като Министерство на истината досега не са били успешни. Защо? Защото някой контролира това министерство. Някой плаща заплатите, някой определя правилата. Ако направим закон, в който се казва, че това министерство трябва да разреши публикуването на тази новина, това дава възможност нещата, които не са изгодни на определени хора, да изчезват или да се обявяват за неистина.


За мен решението е хората да се образоват медийно. Трябва да разберат, че нещата, които четат, може в голямата си част да не са истини. Да опитат да научат кои медии лъжат и кои не. Да се доверяват повече на тях и много по-малко на неща, които се подмятат в интернет. Това се нарича критично мислене, това се нарича медийна грамотност. Тези два термина, тези две умения са абсолютно критични за оцеляването в днешния свят. Хората, които не успеят да се научат на критично мислене, които не успеят да овладеят медийната грамотност, много, много ще страдат и ще бъдат подвеждани, манипулирани, заблуждавани. За съжаление, повечето хора са такива.




Имам дълбоки съмнения, че българският народ ще успее за кратко време да се образова на тема медийна грамотност. Това ще отрази много сериозно на политическите решения, на изборите, които се правят. Това е проблем в целия свят - хората нямат медийна грамотност. Би трябвало да учат съвременните ученици на това, да ги изпитват на това. Това е едно умение за оцеляване в този информационен поток.

Какво смятате относно регулацията на изкуствения интелект, за да бъде защитено авторското право?

 

Генеративните технологии работят така, както работи един творец. Да вземем сега за пример един художник. Художникът рисува картини. Ако иска да се научи да рисува например като Микеланджело, може да изучава неговите картини, да учи от него, от негови различни произведения, така да се научи и да започне да рисува като него. Това означава ли, че той е престъпник? Това означава ли, че той прави нещо нелегално? Позволено ли е да отидеш в музея и да гледаш картини? Позволено ли е да вземеш някакви елементи, някакви модели от тях в главата си и да ги репродуцираш подобни? Позволено е. 




Какво е забранено? Забранено е да откраднеш картината едно към едно. Същото е забранено, когато говорим и за текст. Позволено ли е да прочетеш пет книги и да напишеш собствен текст на база информацията от тези пет книги? Да, позволено е. И да синтезираш, да направиш нови изводи, нови заключения и т.н. Ето това прави изкуственият интелект.


Моето мнение е, че тези, които търсят авторски права в изкуствения интелект, търсят нещо, което няма да намерят. Генеративният изкуственият интелект работи точно по същия начин, по който работят хората. Хората четат много статии, запомнят част от информацията, след това я преобразуват, интерпретират и създават нова на базата на модели, които са видели в миналото. Изкуственият интелект работи чрез машинни модели, които наподобяват моделите в човешкия мозък. Това са някакви шаблони, това са някакви структури


Човекът, който пише промпта, е автор на резултата от промта. Ако аз напиша книга на база генератор с изкуствен интелект, аз съм авторът, защото аз съм дал заданието на инструмента. По същия начин ако съм ползвал Photoshop, за да нарисувам определена картинка, aз съм авторът, защото аз съм работил по софтуера, който е генерирал картинката.


Тук я има и другата крайност. Имаше един случай, в който ChatGPT беше извадил почти цели параграфи от статия от “Ню Йорк Таймс”. Беше дал като отговор цели параграфи от произведение, защитено с авторско право. Това не бива да се случва. Тук наистина авторите имат право. Ако обаче вземеш 2 милиона картинки и на базата на тях произведеш нова, която не прилича на нито една от тях твърде много, точно това е, което правят и художниците, и артистите. Така че в това първо, няма нищо лошо. Второ, не може да го спрем. Трето, единственото, за което трябва да се пребори законодателството, е да няма директно копиране от едно място към друго.




Също стои въпросът, че изкуственият интелект е обучен от материали, които не са със свободен достъп. За да няма такова нещо, в момента се създават огромни количества безплатни или отворени материали. Скоро няма да има нужда да ползваш за обучението на изкуствения интелект информация, която не е публична. Има и голям спор дали нещо, публикувано в интернет, е публично или е. За мен, ако аз мога без да платя да прочета една статия в интернет, то изкуственият интелект също има право без да плати да прочете тази статия в интернет, да я запомни и когато му трябва, да ползва информацията от нея, без да ползва дословно текста от нея.


Аз лично клоня повече в посоката, че авторското право не е проблем, не са необходими допълнителни регулации извън текущите закони - че нямаш право директно да копираш текст от едно място на друго и да твърдиш, че ти си го написал, че нямаш право директно да копираш произведението без изменения и да твърдиш, че е твое. Това трябва да се запази, тоест този въпрос вече е решен.

 

Интервю на Илияна Маринкова


Препоръчай Сподели
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Ads / Реклама
Ads / Реклама