Отбягване на проблема – така можем да наречен много неща в България и едно от тях е аутизмът.
Държавата ни не ще и да чуе, че го има. Всеки трябва да се бори сам с него. Въпреки, че през 2008 година страната ни беше осъдена за сегрегация и дискриминация на деца със специални потребности от Европейския комитет по социални права, нещата не се промениха особено. Изготвиха се 11 пункта, от които частично се изпълниха 4. Същата тази комисия постанови, че в България ”специалните деца нито имат достъп до образование, нито имат право да избират училищата, в които да учат и финансовите затруднения на страната в никакъв случай не са извинение това да се случва. Ако това не е дискриминация – здраве му кажи. И понеже това не ни стигаше, та нарушихме и собствената си Конституция – според чл.52 всеки български гражданин има право на образование, но не спираме само до там. В нарушение сме в още поне два закона, а именно – чл.4 от Закона за народната просвета, според който в училищата дискриминационните принципи са недопустими и Наредба 1 от 23.01.2009г. за обучение на децата с хронични заболявания и специални образователни потребности, според която към специално училище се насочва дете, едва след като са изчерпани всички възможности за интеграция в масовото.
Статистиката е плашеща, защото преди 20 години едно на всеки 10 000 деца страдаше от аутизъм, преди 5 – 1 на 500 деца, през 2008г. този брои е 1 на 110 деца в света. Той рефлектира върху минимум 60 000 българи в настоящият момент. Като това състояние се среща при хора от различни раси, етноси, социален произход, образователен ценз , религия и интелект. Никой не е защитен, че няма в един момент да излезе извън нормата и да стане от другите, различните, невидимите. Тези за които не говорим, отбягваме по улицата и в училище, защото не са като нас, не контролират поведението и емоциите си, не премълчават мислите си.
Аутизмът не е болест, а състояние при което няма увреждане на тъканите, не е необходимо скъпоструващо лечение или операция. При него просто липсват достатъчно нервни връзки в периферната нервна система или казано с други думи мозъчната кора е различна. Специалистите обясняват, че през първите четири години от живота ни в човешкия мозък се преповтаря цялата еволюция постигната с хилядолетия и при силен стрес тази еволюция може да застине на едно ниво. Това е той.
Аутистичните деца са изключително интелигентни и надарени. Имат проблеми с възприемането на информация от заобикалящият ги свят и с общуването. Сензорните проблеми се изразяват в това, че информацията постъпва на части и докато мозъкът обработва едното парче от нея, постъпва друго в следствие на което обработената порция прави поведението на детето да изглежда неадекватно.
Попитахме една майка, как е забелязала, че детето и има аутизъм, отговорът и бе, че през по-голямата част от времето си малкият Ники се е занимавал сам, сякаш никои не съществува, не признавал авторитети като учители или лекари, вместо да си играе с количката като я търкаля по пода или масата, той я обръщал и въртял колелата на автомобила – играчка. Признава, че и до днес всеки ден е борба да се постигне нещо, отнело им почти година да се научат да играят на криеница, защото малчугана не възприемал това да се крие- как ще знае нещо, което другите не знаят, а щом намирал скривалище след минути започвал да вика и да издава звуци, така че бързо го откривали. Други майки споделят, че децата им имат проблеми в училище, не приемат авторитетите на педагозите, често се опитват да са учителите вместо учениците, защото са високофункциониращи аутисти с така наречения Аспергер синдром или познат още като синдрома на малкия професор, т.е. стремеж към изключително знание.
Голяма трудност представлява и това, че няма разбиране от институциите у нас. Трудно майки стават личен асистент на децата си, налага се само един от родителите в семейството да работи, което ограничава драстично доходите, защото аутистите изискват постоянни грижи, дори и на пръв поглед за елементарни неща. Често срещани са и случаите, когато бащите от семейството си тръгват и остава сама майката да се бори с проблемите съпътстващи тези крехки създания. Голяма част от училищните педагози не желаят в класовете им да има деца със специални нужди, защото не са подготвени да се справят с тях, защото поведението им е извън нормата.
Нужни са много терапии, те работят върху сензорната преработка и интеграция в един и същи момент. Основният проблем при децата от аутистичния спектър е липсата на мотивация за постигането на нещо, ако се създаде мотивация те придобиват знания и умения и излизат от техния свят, за да навлязат в нашия с неговите правила. Нужни са само любов и вяра, които им помагат да стават все по-пълноценна социална личност. Те са хора, които обръщат изключително внимание на детайла и се превръщат в едни от най-добрите и задълбочени специалисти в дадена област.
И там на ръба тези български семейства или отломки от такива, съществуват в една борба за по-добър живот за детето им аутист. И ние се правим, че не ги виждаме, докато в някой дом или подлез умира българският Бетовен, угасва таланта на родния Ван Гог или гения на Бил Гейтс.
