Православната църква почита днес Преподобни Антоний Велики. Хиляди хора празнуват имен ден днес.
Антоний се счита за основател на християнското монашество. Роден е през 251 г. в Среден Египет (римската провинция Египет), в семейство на заможни и благочестиви родители-християни, принадлежащи към местното население. На 20-годишна възраст обаче осиротява и след смъртта на родителите си раздава наследството си на бедните и става отшелник.
След дългогодишна духовна борба, включваща редица изкушения, на които според легендата е подложен от Сатаната, постига святост и е удостоен от Бога с дарбата да лекува, както и изобщо да върши чудеса.
В българския фолклор св. Антоний и св. Атанас/Атанасий Велики са тясно свързани – смята се, че са двама братя. Също така и двамата са считани за ковачи по професия. Антоновден и Атанасовден са един след друг и се честват като празници на ковачи, железари, ножари и налбанти.
В Пиринско е разпространена легенда, според която всички болести се събират на Антоновден, а на следващия ден (Атанасовден) тръгват по хората, т.е. започват да ги преследват и разболяват особено активно.
В Разградско (където празникът е известен и като Лелинден заради табуираното име на чумата – “леля") има обичай 2 медени питки да се дават на съседи, роднини и приятели, а трета питка да се оставя на тавана за чумата.
На този ден жените (стопанките занимаващи се ръчен труд) по традиция не предат и не плетат, предвид вярването, че ако се убодат раната няма да зарасне лесно. Друго поверие, свързано с Антоновден, е че чумата, шарката и „синята пъпка“ (антраксът) биха се разгневили, ако забележат домакините да варят боб или леща на този ден
