ИНТЕРВЮ


Писателят Стефан Стефанов за ФрогНюз: Омръзна ми политически туристи да се учат на наш гръб и за наша сметка

7 8073 20.01.2024
Писателят Стефан Стефанов за ФрогНюз: Омръзна ми политически туристи да се учат на наш гръб и за наша сметка
Писателят Стефан Стефанов

Омръзна ми политически туристи да се учат на наш гръб и за наша сметка. Казвам го с ясното съзнание, че Парламентът е сравнително точно отражение на нашето общество. По отношение на обществото мога да кажа още нещо - към момента много хора се радват на това, че националната фасада е лъсната в последните години, но за мен истината е, че отвътре нещата са същите, каквито винаги са били. Посредственост, корупция, еснафщина.  


Това каза за ФрогНюз писателят Стефан Стефанов, който съвсем наскоро издаде последния си сборник "Нови Басни".


.

Ето го цялото интервю:

 

В новата си книга събирате разкази с поука, които наричате "Нови Басни", това са от една страна смешни, но и тъжни истории, захранени с мъдростта на миналото и с енергията на съвременното. Защо избрахте да пишете в този жанр?

 

Басните ми бяха любими, когато бях дете, защото бяха забавни и имаха поука. Докато пишех текстовете от книгата, осъзнах, че те започват да приличат на модерни басни и това определи заглавието. Други големи вдъхновения в периода на създаването бяха вечните приказки на Оскар Уайлд и среднощното творчество на Том Уейтс. 



Ани Илков казва цитирам:  “Модерните басни на Стефан Стефанов няма да оставят никого безучастен, защото всички сме герои в тях по един или друг начин”, така ли е? По какъв начин можем да припознаем себе си в тези истории?

 

Аз съм почитател на общочовешките истории, онези които се отнасят до човешката душевност като цяло, а не към конкретния исторически период. В "Нови Басни" читателят може да припознае не само себе си, но и човека в миналото и настоящето по принцип - една палитра от емоции, в която не доминират нито светлите, нито тъмните тонове.

Ще си позволя да използвам още един коментар за книгата, този на Драгомир Симеонов, който казва, че “Нови басни” ще ни отведе на различно място в нас самите. Къде реално ни отвеждате, докато четем тези истории?

 

Надявам се да не е много далеч, най-много до огледалото, където всички можем да се огледаме добре. Ако има нещо, което не е наред, то може да бъде поправено, а ако всичко изглежда наред, може да се постараем това да остане така. Или пък се заблуждаваме...



Преди “Нови басни” , пишете книгите "Горе&Долу", „Край до край“ и „Уендиго“, които сами по себе си са доста различни. От къде черпите вдъхновение за историите си?

 

Всеки път вдъхновението идва от различно място, по различна причина. Истината е, че постоянно ми хрумват идеи, но малко от тях остават да "ферментират" в главата ми. В някакъв момент им идва времето и тогава нещата се случват сравнително бързо, защото те са отлежали и премислени отдавна. Това прави процеса на създаването малко по-лесен, защото няма опасност от творчески блокаж. С други думи, идеи има много, но доста малко от тях стигат до публикуване. За съжаление, няма време за повечето, а в други случаи чувствам, че съм надраснал конкретната идея и вече ме вълнуват други неща.

Г-н Стефанов, години наред сте работил като журналист, това е и вашата специалност от университета, защо се отказахте от тази професия?

 

Причината е ясна на всеки, който е имал вземане-даване с професията. Работата е много, отговорна е, изисква различни умения, но заплащането е обидно. Освен всичко, нивото в сферата масово спада в последните 20 години и причината за това е паническият опит на повечето медии да достигат до възможно по-голяма аудитория. Резултатът е, че съдържанието им придобива от жълт към кафяв цвят. Като цяло, бих могъл да кажа, че подобни медии неминуемо си копаят гроба и той ще бъде възможно по-кален, когато им дойде времето.



Аз се възхищавам на колегите, които останаха в професията и все още правят всичко необходимо да правят нещата, както трябва. За тяхното героично дело също трябва да се спомене, защото то остава в сянка, а положеният труд бива пренебрегнат. Значимостта на тези хора би си проличала най-много, ако тях ги няма и трагедията вече е достигнала дъното си.

Вие къде сте, как се чувствате в разделеното обществото, в което живеем, заобиколени от войни, болести, злоба и лицемерие?

 

Аз осъзнавам за себе си, че се изолирам все повече в един много тесен кръг. Все по-трудно намирам мнения, които са обосновани и не са политически или идеологически украсени, така че съм предимно отегчен. Следя все по-малко социалните мрежи, защото те ми изглеждат като някакви огромни говорилни, в което не виждам голям смисъл. Ако не трябваше да промотирам книгите си (или да публикувам някоя хубава снимка), най-вероятно щях да съм напуснал социалните мрежи досега. 

Какво ви е отношението към политиката?

 

От много политичен станах много аполитичен в последните години. Омръзна ми политически туристи да се учат на наш гръб и за наша сметка. Казвам го с ясното съзнание, че Парламентът е сравнително точно отражение на нашето общество. По отношение на обществото мога да кажа още нещо - към момента много хора се радват на това, че националата фасада е лъсната в последните години, но за мен истината е, че отвътре нещата са същите, каквито винаги са били. Посредственост, корупция, еснафщина.  



И последно по темата: ситуацията по света и у нас е такава, че на хората им се налага да гласуват за по-малкото зло, което изкривява идеята за демокрация. Гласоподавателите делегират права на политиците, за да ги представляват, като се предполага, че въпросните избранници са най-добрият възможен избор, а не най-малко слабият. Да не говорим, че идеята за по-малкото зло, като цяло е нож с две остриета.   

Какво трябва да се случи, за да се израснем като общество?

 

Нямам представа и не вярвам, че ще го видим. Ако се доверим на демографската статистика, ние ще изчезнем, преди да се е стигнало до там.

 

За автора


.

Стефан Стефанов е роден в София през 1986 г. Завършил е Журналистика и масмедии и дълго време работи по специалността. Автор е на сборниците “Горе& Долу” (Университетско издателство “Св.св. Кирил и Методий”), “Край до край” (изд. Колибри) и “Орисия” (изд.Сиела). През юни 2023 г. илиза дебютният му роман “Уендиго”, също издаден от Сиела. През декември 2023 Г. Издателство Ерове издава заедно сборника “ Нови Басни” и допълнено преиздание на “Орисия” в тематични жълто-черни корици.


.

Интервю на Констанца Илиева


Препоръчай Сподели
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Ads / Реклама
Ads / Реклама