На 15 ноември започна Коледния пост - традиция, която църквата въвежда още през 12 век. Според християнския канон това е средство за смирение на плътта и очистване на тялото и душата.
Днес за някои хора постът е израз на христоянско страхопочитание, за други - идеална система за здравословно хранене, която кара организмът да работи ‘на по-малки обороти’, изчиства тялото от токсини, прави психиката по-адаптивен към смяната на сезоните и по-жизнеустойчива.
В основата на поста е въздържанието от храни, които имат животински произход. В менюто през тези дни не се ядат месни и млечните продукти, птици, яйца – всички белтъчини с животински произход. Консумират се изключително зърнените храни, зеленчуци и плодовете, в които се съдържат всички хранителни вещества, необходими за поддържането на нормална жизнена дейност. Риба може да се яде в определени дни, растителни мазнини – само в събота и неделя.
Основни източници на белтъчини са соята, граха, фасула, лещата, нахута; на въглехидрати – ръжения хляб, картофите, цвеклото, ориза, елдата; витамини се съдържат в картофите, прясното зеле, репичките, салатите, зеления лук, цитрусовите плодове.
Великденският пост се пада по време, когато тялото изпитва остра нужда от витамини и минерали. Затова се препоръчва приемането на витамини и шипков и зелен чай. За да си набавим така необходимия витамин В1, от който отслабва нервната система, е добре да се похапват повече бобовите и житни храни (зародиш, ръжен хляб, пшеничен пълнозърнест).
Желязото също е необходимо за правилното функциониране на организма и се набавя, заедно с белтъчини, чрез гъби (най-вече манатарки). В меда се съдържат цял спектър от необходими вещества: желязо, магнезий, мед, хлор, калций, натрий, фосфор, алуминий и др. Две чаши прясно изцеден сок на ден зареждат с витамини и подпомагат перисталтиката.
