Заместник-началникът на украинското Главно военно разузнавателно управление (ГУР) генерал-майор Вадим Скибицки заяви на 17 януари, че руските сили не разполагат с необходимите оперативни резерви за провеждане на едновременни настъпателни усилия в повече от една посока в Украйна.
Според него в момента е невъзможно руските сили да провеждат стратегически или оперативно значими настъпателни операции без мощни резерви. Русия сега не разполагала с такива, въпреки че мерките за мобилизация продължават. Текущата руска кампания за криптомобилизация разчита в голяма степен на набирането на доброволци и принудителното мобилизиране на затворници и мигранти.
Не е ясно обаче дали тя е осигурила, или би могла да осигури, увеличения брой персонал, който би изисквал засиленото руско настъпателно усилие.
Отново Скрибицки съобщи на 15 януари, че Русия набира около 30 000 служители на месец, с които попълва загубите, но ще трябва да проведе мобилизация за създаване на мощен стратегически резерв.
Това коментира Институтът за изследване на войната (ISW).
Заместник-председателят на Съвета за сигурност на Русия Дмитрий Медведев повтори на 17 януари, че премахването на украинската държавност и независимост остава една от основните военни цели на Русия. Независима държава на исторически руски територии е постоянна причина за възобновяване на военните действия. Самото съществуване на Украйна като независима държава е смъртоносно опасно за украинците, според него.
Медведев настоя, че независима Украйна никога няма да бъде легитимна държава - без значение кой ръководи правителството. Бъдещ конфликт за украинска територия е неизбежен.
Изявлението е един от многото сигнали от висши руски служители, включително президента Владимир Путин, че Кремъл няма интерес от добросъвестни преговори с Украйна и че максималистичните военни цели на Путин в Украйна остават непроменени.
Путин определи историческите руски земи като територията на бившата Руска империя и Съветския съюз.
Непрозрачността на Медведев може да е умишлена, тъй като концепцията на Кремъл за исторически руски територии му позволява да се простира в Централна Азия, Кавказ и части от Източна Европа.
Руските сили извършиха поредица от удари с ракети и безпилотни летателни апарати, насочени главно към градовете Одеса и Харков в нощта на 16 срещу 17 януари. Украинските военновъздушни сили заявиха, че руските сили са изстреляли две ракети С-300 от Белгородска област към град Харков и 20 Shahed-136 /-131 дрона от Приморско-Ахтарск, Краснодарски край и че украинските сили са свалили 19 от дрона над Запорожка, Николаевска, Одеска, Днепропетровска и Кировоградска области.
Южното оперативно командване на Украйна заяви, че руските безпилотни самолети са насочени главно към град Одеса. Украински служители съобщиха, че руски дронове и ракети са повредили жилищни сгради в градовете Одеса и Харков.
Украйна успешно използва обновена от Украйна хибридна система за противовъздушна отбрана (FrankenSAM) за първи път. Украинският министър на стратегическата промишленост Александър Камишин заяви на 17 януари, че украинските сили са унищожили руски безпилотен самолет Shahed с хибридна система за противовъздушна отбрана - имайки предвид именно така FrankenSAM. Пълното развитие на собствена противовъздушна отбрана на Украйна ще отнеме години, така че Украйна сега създава системи със съветски компоненти и западни ракети. ISW продължава да счита, че западните системи за противовъздушна отбрана и ракети все така остават от решаващо значение.
Камишин също така заяви, че Украйна е удвоила производството на боеприпаси за артилерийски системи по стандарт на НАТО. Украйна започна вътрешно производство на 155-милиметрови снаряди, които са стандарт на НАТО, използван от доставени от Запада оръдия, които украинската отбранителна промишлена база никога не е произвеждала преди, не по-късно от септември 2023 г.
Германия и Франция обявиха допълнителна военна помощ за Украйна на 16 януари. Германският канцлер Олаф Шолц обяви на 16 януари, че Германия дава на Украйна военни стоки на стойност повече от седем милиарда евро през 2024 г. Германското правителство обяви, че помощта Пакетът включва боеприпаси за танкове Leopard, бронетранспортьори, разузнавателни дронове и бойни превозни средства на пехотата Marder.
Германия предостави 5,4 милиарда евро военна помощ на Украйна през 2023 г.
Френският президент Еманюел Макрон обяви на 16 януари, че ще финализира двустранно споразумение за сигурност с Киев по време на посещение в Украйна през февруари 2024 г. Макрон също така заяви, че Франция ще изпрати 40 ракети с голям обсег SCALP и няколкостотин неуточнени бомби в Украйна в близкото бъдеще седмици.
Западни служители отчетоха успехите на Украйна на бойното поле на Световния икономически форум в Давос на 16 и 17 януари. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг и съветникът по националната сигурност на САЩ Джейк Съливан отбелязаха, че Украйна е отворила коридор за износ на зърно в Черно море, отслабвайки руското Черно море флота и освободи повече от половината от нейната територия, която руските сили завзеха от началото на пълномащабното нахлуване на Русия.
Съливан също подчерта усилията на Украйна да развие своя собствена отбранителна индустриална база.
Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън заяви, че прекратяване на огъня между Украйна и Русия е малко вероятно в близко бъдеще - в съответствие с дългогодишната оценка на ISW, че Русия не е заинтересована да участва в смислени, добросъвестни преговори с Украйна.
Украинският президент Володимир Зеленски се срещна с полския президент Анджей Дуда и обсъди двустранните отношения, ситуацията на бойното поле в Украйна, и присъединяването на Украйна към ЕС.
За руската ултранационалистическа общност вероятно ксенофобията и несигурността относно етническия състав на Русия ще бъдат ключови общи принципи в рамките на общността през 2024 г. Расте враждебността към неетническите руски граждани.
Руските ултранационалисти все повече се застъпват за това етническите руснаци да получат повече вътрешна власт в Русия и продължават да насърчават идеологии, които създават вътрешно напрежение между общностите на етническите малцинства и етническите руснаци, което може да злепостави номиналните права на автономия на много неетнически руснаци общностите имат чрез съответните си федерални руски републики и е вероятно да реагират остро на дискусии, съсредоточени върху политическите, икономическите и социалните проблеми на неетническите руснаци.
Продължаващите опити на Кремъл да ухажва руската ултранационалистическа общност вероятно ще задълбочат разминаванията желаните и действителни междуетническите отношения. Руските официални лица изглежда толерират нарастващата антимиграционна реторика. Така се засилва и социалният натиск, с който да се принудят мигрантите да преминат военна служба в Украйна, без да могат да работят в Русия.
Всякакви усилия за успокояване на руските ултранационалисти вероятно само ще изострят непоследователната и противоречива политика на Кремъл по отношение на мигрантите.
Враждебността към неетническите руснаци в Русия директно противоречи на усилията на руския президент Владимир Путин да популяризира концепцията за по-широк и етнически приобщаващ Руски свят. Кремъл продължава да разчита на ултранационалистическата общност, за да втвърди провоенните настроения, хипернационализма, руската ортодоксия и традиционните социални ценности като основни принципи на руската държава.
Значителни протести избухнаха в Баймак, република Башкирия, след осъдителната присъда на руския съд за виден активист. Това предизвика бърза реакция на руското правителство и руската ултранационалистическа общност. Съд призна известния активист Фаил Алсинов за виновен на 11 януари в подбуждане на етническа омраза и го осъди на четири години затвор. Твърди се, че Алсинов е произнесъл реч на 28 април 2023 г., в която е обидил етнически групи от Кавказ.
Някои източници от руската опозиция съобщиха, че 2000-5000 души са протестирали в подкрепа на Алсинов и че реагиращите руски власти са задържали от пет до няколко десетки протестиращи.
