Държавата ни е една от малкото страни в ЕС без механизъм за уреждане на статута на мигранти в недокументирана ситуация.
Доказателство за това е случаят с музиканта Стефан - Мехран Давари от Иран, с който ви запознахме преди броени дни. Припомняме го тук неслучайно, защото той не е единствения, те са стотици.
Мехран Нахаи Давари е кръстен и получава българското име Стефан. Той напуска Иран в следствие на множество арести, побои и психически тормоз от страна на иранската полиция. В момента, в който се предава на българската полиция той решава, че това е неговият дом и мястото, където иска да остарее.
През всички тези 13 години Мехран плаща данъци, осигуровки, има официален трудов стаж . Депортирането му в Иран има реален риск от смъртна присъда. Неспирно опитва да получи статут, но всеки негов опит е безуспешен, често се чувства отхвърлен от системата и има право, той живее без документи ,без правото на шофьорска книжка ,без правото за закупуване на жилище.
Както вече споменахме случаите, като този на Мехран са много и всеки един от тях носи своята тежка лична история. ФрогНюз ще се постарае да ви запознае с част от тези истории, но днес ще потърсим отговорите на най-съществените въпроси - защо се стига до тук.
Кои са тези хора
Първата, макар и по-малка част, това са хора, които са родени в България или са дошли като много малки с родителите си и по някаква причина техните документи не са уредени. Де факто те са българи, чувстват се такива, целият им живот е минал в България, техният майчин език е български. Те обаче живеят в ситуация на правен вакуум, нямат българска лична карта, нито валиден документ за пребиваване, а връщането им в имагинерна друга държава е нереалистично.
Втората група са хора, дошли в България като част от засиления поток от бежанци и мигранти. По-голямата част от тях са подали молба за международна закрила, но Държавната агенция за бежанците (ДАБ) я е отхвърлила. Някои от тези чужденци говорят добре български и са били част от пазара на труда – право, което те имат, докато очакват решението по молбата си.
След отказа някои са преминали през т.нар. специални домове за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) – затворени центрове за нелегално пребиваващи чужди граждани, управлявани от Дирекция „Миграция“ на МВР. Максималният срок за задържане там е 18 месеца. През този период държавата трябва да намери механизъм за връщането на лицата в техните държави. Ако това не е възможно, хората напускат без документи затворения център, а така и полезрението на институциите.
Статистиката
Общо 22 518 лица са потърсили закрила у нас през изминалата 2023 г., сочи статистиката на Държавната агенция за бежанците - ДАБ. На 5862 от тях е предоставен хуманитарен статут.
Отказ са получили 2950, като прекратените производства са 16 211. В топ 5 на страните на произход по брой подадени молби през периода 01.01.2023 – 31.12.2023г. са Сирия, Афганистан, Мароко, Ирак Египет, като само от страна на сирийците са подадени 12 416 молби.
Последната статистика на МВР сочи, че през ноември месец миналата година у нас са задържани общо 952 граждани на трети страни, от които 196 на вход, 98 на изход без регистрация от органите на МВР, а 658 са установени в незаконен престой във вътрешността на страната.
Броят им е с 29,9% по-малко в сравнение с предходния месец (1359 лица). През януари-ноември 2023 г. са задържани общо 18 008 граждани. От тях на вход на държавната граница – 1560, на изход без регистрация – 1849 и установени в незаконен престой във вътрешността на страната – 14 599 лица. Спрямо общия брой на задържаните през същия период на 2022 г. (15 605) се отчита 15,4% увеличение.
Голям процент от тези лица нямат документи за самоличност, а това означава, че нашите власти първо трябва да установят самоличността им. Започват се дълги проверки по достъпните информационни масиви, съдържащи данни за присъди, за издирвани извършители на престъпления, отпечатъци и полицейски регистрации със снимки в цял свят, защото бежанецът като нищо може да се окаже и издирван от Интерпол.
Оказва се обаче, че не само нашият, а никой закон не може да направи разлика между нелегален имигрант, който просто иска по-добър живот другаде по света, и бежанец от война или преследване по политически, расови или други причини.
Затова всеки, който потърси защита, бива приютен у нас поне временно, докато се изясни кой е и какъв му е статутът. И докато ДАБ се произнесе по молбите за закрила, на практика всички чужденци, които са я поискали, имат само един-единствен статут – на чакащи.
Според статистиката на ДАБ тук остават по-малко от половината, които са поискали статут на бежанец или хуманитарна закрила. За останалите има няколко възможности: или да се върнат у дома, или своевременно да избягат през границата и да си търсят късмета си в други посоки на света. Или да се опитат чрез административните и съдебните процедури да удължат престоя си.
Живот в сянка
Оставайки в България без документ за пребиваване, а често и без или с изтекъл личен документ, чужденците имат два варианта: да напуснат нелегално страната или да живеят извън закона, в крайна нищета, често в опасна финансова и социална зависимост и без достъп до най-базисни услуги.
Първата опция предполага неминуем риск – ако бъдат заловени при опит да пресекат границата без разрешение, ги грози ефективна присъда и затвор. Тази угроза кара мнозина, особено семействата с деца, да предпочетат живот „в сянка“. Други, за които властите все пак имат информация, се подписват всяка седмица в полицията, но въпреки това остават без документи.
Животът в сянка означава, че хората нямат право на подслон, защото не могат да сключват договор за наем, нямат право на заетост, защото не могат да сключват трудови и граждански договори, нямат право на здравеопазване, образование, социална подкрепа, не могат да се оженят, да припознаят новородените си деца, да си отворят банкова сметка. Остават изключени от най-елементарните дейности, които един живот в съвременно общество изисква. Тази ситуация ги поставя в крайна уязвимост и зависимост от други хора.
Сивият сектор
Мнозина от живеещите в нелегалност са принудени да работят в сивия сектор, често стават жертва на трудова експлоатация, а някои жени – и на сексуална. Търсенето на помощ от държавата е на практика също невъзможно.
Невъзможността даден човек да си намери каквато и да е работа, защото няма право на това, и липсата на всякаква перспектива фактически лишават чужденците от шанс за интеграция и ги обрича на съществуване в нищета.
Поставянето на група хора в ситуация на крайна маргинализация представлява риск както за самите хора, така и за обществото. Загуби търпи и националният бюджет заради невъзможността в него да се вливат данъци от труда на имигрантите, принудени да работят в сивия сектор.
На практика човек, изпаднал в ситуация на нерегламентиран престой в България и невъзможност за връщане в страната си, няма верен ход. Законът за чужденците в България – основният правен инструмент в страната, регулиращ престоя на граждани на държави извън ЕС – не предвижда конкретен механизъм за „осветляване“ на тази група хора.
Не така мислят в Гърция
Гърция се готви да разреши на мигрантите да работят законно.
Мярката цели да реши проблема с недостига на работна ръка. Поправката предвижда предоставянето на тригодишни разрешителни за престой, които ще позволят и достъп до трудовия пазар.
"Не искаме невидими хора", каза държавният министър Акис Скерцос пред телевизия ANT1 в понеделник, добавяйки, че се разчита да се привлекат работници в сфери, които са непривлекателни за гърците, като същевременно подобри обществения ред, давайки препитание на мигрантите.
Според законопроекта на консервативното правителство мигранти и търсещи убежище, които живеят в страната поне три години, нямат криминално досие и им е предложена работа, могат да кандидатстват до декември 2024 г. за ново разрешение за пребиваване.
От министерството за миграцията казват пред Ройтерс, че разчитат, че около 30 хил. мигранти, предимно от Албания, Грузия, Пакистан и Филипините, ще кандидатстват за новия тип разрешително.
Констанца Илиева
Източници на информация: Държавна агенция за бежанците, "Центъра за правна помощ - Глас в България”, МВР, AEJ
