"Този тип дезинформация - като в случая "Школо", цели всички да се мразят и да си нямат доверие. Крайната цел на този тип дейности е да се наруши доверието в хората. Когато хората нямат доверие един на друг, нямат доверие и в институциите, в политиците, в медиите. Така по-лесно се прокарват автократични модели на управление. Използват се теми, които предизвикват емоция. При всякакви решения и събития, които касаят еврото и бежанците, може да очакваме дезинформационни кампании".
Това каза за ФрогНюз Никола Тулечки, основател на Сдружение "Данни за добро" и част от екипа на платформата за проверка на факти Factcheck.bg.
Ето и цялото интервю:
По-рано днес изразихте позицията, че казусът около продажбата на платформата “Школо” е класическа дезинформационна кампания. Когато говорим за дезинформация, говорим за някакъв обществен интерес, който се цели да бъде накърнен. В случая моят отговор кой е този обществен интерес е европейската интеграция, принадлежност и бъдеще на България. Какъв е Вашият отговор?
Този тип дезинформация цели още и разделение на обществото. Без значение кой на какво мнение е, важното е всички да се мразят и да си нямат доверие - това е логиката, която се следва. Тези дезинформационни процеси текат постоянно. Когато се намери тема, която би успяла да разедини хората, тя се използва - независимо каква е: дали европейската и руската насоченост; дали ще ядем месо, или не; дали ще е какво мислим за еднополовите бракове. Самата тема няма значение. Имам един любим пример в това отношение - в Полша са се хванали за гушите дали папа Йоан Павел II е прикривал педофилия, или не. Тази тема в България въобще не ни интересува и не бихме се скарали по нея. В Полша обаче в момента половината население се кара с другата половина по този въпрос.
Крайната цел на този тип дейности е да се наруши доверието в хората. Когато това се наруши, то започва да има отражение по веригата - когато хората нямат доверие един на друг, нямат доверие и в институциите, в политиците, в медиите. Така по-лесно се прокарват автократични модели на управление. Демокрацията е базирана на доверие между хората - без него нищо не може да стане.
Злоупотребява ли се според Вас и с концепциите за свобода на словото, за различни гледни точки?
Тези принципи се употребяват по един доста извратен начин, малко по оруелски. Употребяват се, за да може чрез тях да се легитимира език на омразата, да се легитимира, че всеки може да казва каквото иска. Свободата на словото не е точно това, което се опитват да прокарат през нея.
За да може да съществува принципът на свободата на словото, трябва преди него да има едно още по-фундаментално изискване - върховенство на закона. Ако няма върховенство на закона, чрез словото може да бъдат нанесени много поражения. Трябва да е ясно кое е свобода на изразяването и кое не. Призивите към омраза и насилие например не могат да бъдат защитени като свобода на словото. Същото важи за измами, за настройване на един етнос срещу друг етнос. Всичко това не е свобода на словото. Ценностите като правото да се изразяваме се използват, за да се легитимира един вид говорене, който иначе би бил по въпрос.
Тоест важи принципът “моята свобода завършва там, където започва твоята”?
Да, точно така. Има и още един момент, който е нов и който все още не разбираме. Това е как новите технологии, социалните медии и това, че всеки сам си е медия, се артикулира като свобода на словото.
Виждаме, че в САЩ много бедстват по тази линия. Те имат ценността на свобода на словото, която обаче е формулирана в един съвсем различен свят, в който не всеки е масмедия. Виждаме вредите, когато някой политик популист говори - например Тръмп, който казва точно това, което хората искат да чуят, без да се вълнува дали е истина, или не, дали може да нанесе вреда. Има един много хубав израз: “'Freedom of speech, but not freedom of reach”, тоест свободата на словото не е свобода да използваш механизмите на технологията да достигнеш максимално много хора чрез словото.
В случая със “Школо” твърдението е, че личните данни на българските ученици са били продадени на британския купувач на платформата. Всеки, който познава основите на GDPR (Общият регламент относно защитата на данните на ЕС), знае, че това не е възможно. Предполага се също, че регулацията на личните данни е знание, което не е толкова нишово, а по-скоро масово. Защо вярваме на подобни дезинформационни твърдения?
Вярваме, защото някой, който приемаме за авторитет, го твърди. Публични личности излизат и в прав текст го казват. Ако погледнем публикациите на бившия журналист Николай Бареков - в прав текст е написал, че истинският продукт, обект на продажба, са данните. Ако отворите Telegram канала на “Възраждане”, там обясняват как тази продажба на данни се случва и хората вярват. Някой го казва и хората вярват. Иначе самите данни дори не са собственост на “Школо”, те са собственост на притежателя на данните. “Школо” е само оператор.
Тази буря в чаша вода се разви бързо. Емблематична е позицията на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). Много приятно изненадан съм, че реагират бързо и много категорично. В края на позицията се казва в прав текст - не се връзвайте на тези фалшиви новини на политиците.
Защо го правят политиците - какво целят?
Правят го, за да привличат внимание върху себе си, за да ядосват хората и за да убеждават своите собствени последователи. Има радикални ядра, които са суперфенове на дадена партия или политик. Политиците говорят на тях и експлоатират страховете им през емоции. Емоционалните теми не са толкова много - обикновено са свързани с националната идентичност, с личната идентичност - пол, сексуална ориентация, свързани са с деца.
Когато някаква такава тема излезе от информационния бульон - някакво решение на правителството или някаква тема, с която всеки може да се идентифицира (например “Школо”, всеки ученик има профил там), те започват да я използват. Правят го, за да могат да привличат вниманието към себе си, да има какво да говорят от трибуната и да излязат като защитник на традиционни ценности - “спасяваме децата, пазим данните им, пазим ги от норвежците”. Да не забравяме, че през 2019 година имаше протест пред почетното консулство на Норвегия в България. Имаше хора, които бяха съвсем убедени дълбоко в душата си, че ще им откраднат децата и ще ги пратят в Осло.
Следвайки тенденциите в това какви теми се експлоатират от дезинформацията, можем ли да направим предположение какви биха били следващите теми - с предупредителен характер за какво да следим?
Архетипите са ясни - неща, които предизвикват емоция. Когато видях информацията, че "Школо" се продава, ми стана ясно на секундата - още преди да гръмне, че няма как да не се случи това, което след това видяхме да се случва. Всякакви теми, свързани със страховете или с емоциите на хората ще бъдат използвани.
Очаквам около приемането на еврото да има кампании за това как ще обеднеем, как цените ще се вдигнат, как ще станем все по-бедни, защото злите европейци ще ни отнемат всичко. Според мен тези кампании ще са около евроизборите - най-вероятно те ще идват и вътрешно, и външно от руското влияние.
Другата тема, която ще се използва, са бежанците и Шенген. Това вече е започна - налице са твърдения, че бежанците ще са концентрирани в България, защото сме външна граница. Дезинформирането с бежанци работи, защото лежи върху ксенофобията на хората. В случая не казвам ксенофобия с укор, а с отчитане на факта, че повечето хора имат страх от чуждото и от различното. Тази кампания работи върху този тип човешки страсти - затова и когато стане дума за бежанци или за чужденци, веднага се надигат в такъв тип кампании.
При всякакви решения и събития, които касаят еврото и бежанците, винаги ще има такъв тип дезинформационни кампании.
Интервю на Илияна Маринкова
