Руският президент Владимир Путин подписа указ за отпускане на средства за издирване, регистрация и правна защита на руска собственост в чужбина, която включва и собственост в бившите територии на Руската империя и Съветския съюз. Това се посочва в анализа на Института за изследване на войната (ISW) за ситуацията на фронта в Украйна.
Указът възлага на Предприятието за управление на чуждестранната собственост към администрацията на руския президент и на Министерството на външните работи (МВнР) правомощия и средства за издирване, регистриране и правна защита на "собствеността", въпреки че точните параметри на това какво представлява настоящата или историческата руска собственост не са ясни.
Кремъл може да използва "защитата" на претендираната от него собственост в страни извън международно признатите си граници, за да прилага механизми за "мека сила" в постсъветските и съседните държави, които в крайна сметка целят вътрешна дестабилизация.
Известен военен блогър реагира на указа, като неправдоподобно призова Русия да започне да прилага закона в Аляска и в цяла значителна част от Източна Европа, Кавказ и Централна Азия.
Една украинска "активна отбрана" до 2025 г. би отстъпила инициативата в целия театър на руските сили поне за една година, а може би и за по-дълго, което би позволило на руското командване да определя къде, кога и в какъв мащаб да се водят боеве през този период. Този продължителен период на инициатива на театъра на военните действия би предоставил на руското командване и значителен контрол върху определянето на ресурсите, които украинските и руските сили трябва да използват, пише Financial Times.
Следователно руското командване ще разполага с достатъчно оперативен прозорец за провеждане на поредица от кампании с различна интензивност на целия театър в Украйна.
Настъпателните и отбранителните операции поставят сходни изисквания и ограничения пред украинските материални средства и личен състав, а украинските отбранителни операции не предоставят непременно на Украйна повече възможности за съхраняване на материални средства и увеличаване на резервите за бъдещи контранастъпателни операции.
Руските и украинските сили разчитат на едни и същи оръжия и оборудване за провеждане на отбранителни и настъпателни операции. Оборудване като бронирани превозни средства, артилерия и безпилотни летателни апарати е също толкова важно за отбраната на позиции, колкото и за превземането им.
Освен това отбранителните операции не елиминират потребностите от човешки ресурси или загубите, тъй като задържането на позиции и контраатаката могат да доведат до значителни потребности от сили и загуби, особено когато агресорът може да определя условията на битката всеки път.
Стабилността на отбранителната линия зависи отчасти от способността на отбраняващите се сили да извършват достатъчни ротации, бързо да укрепват отслабените сектори на фронтовата линия, да създават физически укрепления и при необходимост да извършват организирано изтегляне от застрашените позиции, като всички тези действия изискват значителни ресурси и значително количество ангажирана и незабавно налична жива сила.
Както в повечето войни, така и в Украйна настъпателните операции изискват повече материални средства и жива сила, отколкото отбранителните операции, но както руските, така и украинските сили редовно търпят значителни загуби и в отбрана.
FT също така съобщава, позовавайки се на неуточнени украински официални лица, че руските сили планират да проведат мащабна офанзива в Украйна през лятото на 2024 г. и да се опитат да превземат останалите четири незаконно анексирани области (Донецка, Луганска, Херсонска и Запорожка).
Неуточнените украински източници на FT не изключват възможността руските сили да се опитат да превземат отново Харков и Киев.
Германското издание BILD съобщи за подобни руски планове на 14 декември 2023 г., а ISW отбеляза тогава, че съобщените от Русия планове за война като цяло съответстват на провежданите локални настъпателни операции в Донецка и Луганска област.
Вероятно няма да е необходимо руските настъпателни операции в Украйна да постигнат значителен териториален напредък, за да принудят Украйна да изразходва ценни и ограничени ресурси за отбранителни усилия.
Украинските сили вероятно няма да могат да съхраняват материални средства и личен състав, докато се защитават от руските настъпателни операции, локализирани или широкомащабни, които имат за цел да им попречат да го направят.
Украйна рискува да изразходва ресурси, които се надява да запази за собствените си контраофанзивни операции, в усилията си да спре продължаващите руски атаки, вероятно губейки терен, ако премине към стратегическа отбрана, както очевидно препоръчват някои американски служители.
Страната във войната, която държи инициативата, обикновено има предимство и не е разумно да се предлага Украйна да отстъпи това предимство на Русия за по-дълго време, отколкото е абсолютно необходимо.
Руската информационна операция, целяща да представи отбранителните действия на НАТО в отговор на реална руска агресия на източния фланг на НАТО като провокация, има за цел да отклони вниманието от неотдавнашната агресивна руска реторика и поведение спрямо НАТО. Руски официални лица, включително руският президент Владимир Путин, наскоро заплашиха Финландия и по-широкия алианс на НАТО.
Путин определи Запада като "враг" на Русия и намекна, че Русия се сражава в Украйна, за да победи Запада.
Служителите на Кремъл и свързаните с него участници също така многократно се опитваха да създадат информационни условия за бъдещи агресивни действия срещу държавите - членки на НАТО, и техните съседи.
Руските учения за електронна война (ЕВ) в Калининград може да са предизвикали безпрецедентно високи нива на заглушаване на GPS в Северна и Централна Полша и южната част на Балтийския регион на 25-27 декември 2023 г. и на 10 и 16 януари 2024 г.
ISW продължава да оценява, че Путин е нахлул в Украйна през 2022 г. не за да защити Русия от несъществуваща заплаха от НАТО, а по-скоро за да отслаби и в крайна сметка да унищожи НАТО - цел, която той все още преследва.
Русия провежда информационна операция за погрешно представяне на отбранителните учения на НАТО Steadfast Defender 2024 - отговор на руската агресия срещу Украйна и руските заплахи, насочени към членовете на НАТО - като провокативни. Ученията на НАТО Steadfast Defender 2024 започват тази седмица и ще продължат до май 2024 г.
Върховният главнокомандващ на съюзническите сили на НАТО в Европа генерал Крис Каволи заяви на 18 януари, че в "Steadfast Defender" ще участват 90 000 военнослужещи от всички 31 държави - членки на НАТО, и Швеция.
Съобщава се, че ученията ще включват над 50 кораба; над 80 изтребителя, хеликоптера и безпилотни летателни апарати; и най-малко 1100 бойни машини, включително 133 танка и 533 бойни машини на пехотата.
Каволи заяви, че НАТО "ще демонстрира способността си да подсили евроатлантическата зона чрез трансатлантическо придвижване на сили от Северна Америка... по време на симулиран сценарий на възникващ конфликт срещу близък до него противник".
Председателят на Военния комитет на НАТО адмирал Роб Бауер заяви на 18 януари, че НАТО трябва да се подготви за конфликт с Русия, тъй като НАТО не може да приеме мира като "даденост" и трябва да "очаква неочакваното".
Германският министър на отбраната Борис Писториус заяви на 19 януари, че Германия трябва да вземе предвид, че Путин може да се опита да нападне член на НАТО след пет до осем години, като се имат предвид заплахите от Кремъл "почти всеки ден".
Руското министерство на външните работи (МВнР) реагира на първоначалното обявяване на ученията Steadfast Defender през септември 2023 г. и подвеждащо заяви, че ученията на НАТО имат все по-провокативен и агресивен характер.
Руското МВнР заяви, че НАТО продължава "демонстрацията на сила" на "прага" на Русия. Руското МВнР твърдеше, че Русия редовно е предлагала на НАТО инициативи за деескалация, призовавала е НАТО да се откаже от провокативните си действия и е прехвърлила руските военни учения във вътрешността на страната. Руски източници твърдяха, че НАТО използва ученията, за да "навива" и подстрекава балтийските държави да се подготвят за война с Русия, и окачествиха тези учения като "серия от провокации".
Юлия Жданова, член на руската делегация на 1066-ата пленарна среща на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), на 17 януари заяви по подобен начин, че ученията на НАТО по границите на Русия и Беларус "провокират игра на нерви" и "още повече свиват пружината на ескалацията".
Известен руски военен блогър, свързан с Кремъл, отхвърли коментарите на Писториус за евентуална бъдеща руска атака срещу НАТО, като заяви, че европейските официални лица редовно правят изявления за "концепцията за "руската заплаха" и че малко германци всъщност са съгласни с тези изявления.
Военният блогър намеква, че германското правителство се опитва изкуствено да създаде заплаха от Русия, която всъщност не съществува, като плаща на експерти да "казват правилните думи".
Руските сили ще могат да определят местоположението, темпото и оперативните изисквания за водене на бойни действия в Украйна, ако Украйна се ангажира с отбранителни операции през 2024 г., както според някои американски представители настояват Киев да направи.
Financial Times (FT) съобщи на 19 януари, че американски официални лица се застъпват за това Украйна да възприеме по-"консервативен" оперативен подход, насочен към задържане на настоящата територия и генериране на материални средства и сили през 2024 г. за бъдещи контраофанзивни операции през 2025 г.
Един от американските служители твърди, че стратегията на "активна отбрана" би позволила на Украйна да изгради оперативни изисквания и да се подготви за контранастъпление през 2025 г.
Военната доктрина на САЩ определя активната отбрана като "използване на ограничени настъпателни действия и контраатаки за лишаване на противника от оспорван район или позиция".
Украински официални лица заявиха, че украинските сили провеждат активни отбранителни операции в райони, където руските сили участват в локални настъпателни действия.
Активната отбрана на целия театър обаче би изисквала рутинни и широко разпространени украински контраатаки и следователно все още изисква украинските сили да ангажират значителни офанзивни способности на фронта.
FT съобщи, че американски служители смятат, че украинските сили все още могат опортюнистично да се възползват от слабите места в руската отбрана, докато провеждат активна отбрана на целия театър.
Ограничените възможности за контраатаки - особено когато не са обезпечени с достатъчно ресурси - обаче едва ли ще доведат до ползи, съизмерими с ресурсите, които неизбежно ще изразходват.
Отбранителната позиция на целия театър би отстъпила стратегическата инициатива на Русия и би ѝ позволила да започне големи атаки в избрано от нея време, принуждавайки Украйна да изразходва оскъдните ресурси, които уж би генерирала в периода на "активна отбрана".
Бившият украински министър на отбраната Андрий Захороднюк заяви пред FT, че съсредоточаването върху отбраната без никакъв настъпателен компонент би било "грешка с исторически размери" за Украйна, тъй като ще предаде инициативата на руския президент Владимир Путин и ще му позволи да удвои продължаващите усилия да убеди Запада и останалия свят, че Украйна не може да спечели войната.
Украинското Главно управление на военното разузнаване (ГУР) генерал-лейтенант Кирил Буданов заяви по подобен начин, че украинските сили трябва да продължат да оказват натиск върху руските сили, особено чрез операции, насочени срещу руската логистика в окупирания Крим.
Точно както отбранителните операции не гарантират, че Украйна ще успее да натрупа ресурси за бъдещи контранастъпления, така и настъпателните операции не изключват непременно възможността Русия да продължи да полага усилия за натрупване на запаси от оборудване и създаване на оперативни резерви.
Понастоящем ISW оценява, че темпото на руските настъпателни операции в Украйна и продължаващата кампания за криптомобилизация на Русия дават възможност на руските сили да извършват редовни ротации на оперативно ниво, но че е малко вероятно руските сили да могат бързо да създадат оперативни резерви.
Наскоро руските сили изразходваха значителни количества оборудване за неуспешни офанзивни усилия в Източна Украйна и в момента консумират артилерийски боеприпаси много по-бързо, отколкото постепенно мобилизираната отбранителна индустриална база на Русия (ОИБ) може да произведе.
Украински официални лица посочиха, че руските сили насочват новопроизведените оръжия и боеприпаси към фронтовата линия за незабавна употреба, а не за разширяване на запасите за бъдещи операции.
Тези ограничения за руските материали и човешки ресурси обаче не са неизбежни характеристики на руските настъпателни операции в Украйна. Руските сили биха могли да облекчат тези ограничения, като същевременно продължат да провеждат настъпателни операции, ако руското командване промени интензивността или тактиката на тези операции, активизира усилията за създаване на сили или значително разшири усилията за мобилизиране на руската икономика.
Предоставянето на Русия на една или повече години от инициативата на целия театър на военните действия ще позволи на руското командване да избира свободно между приоритизиране на собствените си настъпателни усилия и оперативни изисквания, натрупване на собствени ресурси за бъдещо използване и принуждаване на Украйна да изразходва ресурсите, които Киев ще се стреми да натрупа за бъдещи украински контранастъпателни операции.
Руските сили вероятно ще изберат да провеждат локални настъпателни операции, както и по-мащабни настъпателни действия на целия театър, за да принудят Украйна да ангажира оскъдната си материална база и жива сила за отбранителни усилия.
Говорителят на командването на украинските сухопътни войски подполковник Владимир Фитьо заяви на 19 януари, че целият източен фронт от Купянск до Бахмут е активен и съобщи за засилени руски атаки в направленията Купянск-Лиман и Бахмут.
Фитьо предупреди, че макар украинските сили да унищожават руски танкове и бронирани машини, руските сили разполагат с "голям резерв от ресурси".
Украинският военен наблюдател Костянтин Машовец заяви, че руските сили напоследък са "преминали в настъпление" в някои райони на направлението Лиман, по-специално западно от Сватве и западно и югозападно от Кременна.
Машовец отбеляза, че руските сили вероятно се подготвят за по-мащабни действия в посока Лиман в близко бъдеще.
Известен военен блогър, свързан с Кремъл, също твърди, че руските сили са започнали "масирана офанзива" в направлението Купянск-Лиман.
ISW по-рано оцени, че руските сили може да активизират усилията си за превземане на Купянск, Харковска област, през следващите седмици.
Руски източници неведнъж са потвърждавали намерението на Русия да продължи активните операции на цялата територия на Украйна, целящи да унищожат суверенитета и териториалната цялост на Украйна.
Представители на САЩ смятат, че Украйна ще трябва да води дълга война, и продължават да полагат усилия да осигурят възможно най-голяма помощ за сигурността на Украйна преди 2025 г., като същевременно очакват, че позиционните боеве в Украйна могат да продължат до 2026 г.
На 19 януари CNN съобщи, че на 17 януари президентът на САЩ Джо Байдън, съветникът по националната сигурност Джейк Съливан и директорът на националното разузнаване Аврил Хейнс са се срещнали с американските законодатели, за да ги призоват да подкрепят допълнителната помощ за сигурност на Украйна.
Представителите на администрацията на Байдън изтъкнаха системите за противовъздушна отбрана и артилерийските боеприпаси като ключови украински способности, които могат да бъдат изчерпани без допълнителна американска помощ, което ще сложи край на способността на Украйна да нанася удари на далечни разстояния срещу окупирания Крим и Черноморския флот на Русия.
Неуточнен американски служител заяви пред CNN, че одобряването на възможно най-голяма помощ за Украйна преди 2025 г. е "в съзнанието на много хора".
Си Ен Ен съобщи, че неуточнени представители на американското разузнаване смятат, че войната ще продължи поне още две години, а според някои от тях сраженията може да продължат до пет години.
CNN съобщи, че неуточнени американски служители не смятат, че краткосрочното "спиране" на американската помощ за Украйна ще има голямо въздействие на бойното поле, но че дългосрочната липса на американска помощ може да позволи на Русия да възстанови темпото, като натрупа оръжия, произведени в страната и от Иран и Северна Корея.
ISW продължава да смята, че позиционната война в Украйна не е стабилна патова ситуация и може да бъде отклонена в една или друга посока от решенията, взети на Запад и в Русия, и че сривът на западната помощ за Украйна вероятно ще доведе до евентуален срив на способността на Украйна да удържи руската армия и до значителен руски напредък на запад, вероятно чак до западната украинска граница с държавите - членки на НАТО.
Русия се опитва да подобри отношенията си с Южна Корея, за да смекчи последиците от нарастващата си зависимост от Северна Корея.
Руският посланик в Южна Корея Георгий Зиновиев заяви на 18 януари, че Русия ще "приветства" Южна Корея в кръга на "приятелските страни" на Русия и предложи южнокорейският бизнес да инвестира във възстановяването на окупирания Донбас.
Зиновиев заяви, че Южна Корея не желае да види Русия стратегически победена в Украйна и предупреди Южна Корея да не доставя военна помощ на Украйна. Зиновиев също така невярно заяви, че руско-севернокорейското сътрудничество не нарушава никакви международни санкции.
Неотдавнашни преки сигнали от южнокорейски официални лица показват, че Южна Корея е във все по-голямо противоречие с Кремъл, особено поради нарастващото руско сътрудничество с Пхенян. На 17 септември 2023 г. южнокорейският президент Юн Сук-йол заяви, че Сеул смята, че руските и севернокорейските военно-технически споразумения могат да нарушат санкциите на Съвета за сигурност на ООН, а южнокорейски служители наскоро предупредиха, че Северна Корея увеличава трансфера на оръжия и боеприпаси към Русия.
На 19 януари базираната в Украйна организация с отворен код Frontelligence Insight публикува доклад, в който картографира логистичните маршрути, по които Северна Корея прехвърля боеприпаси на Русия за използване в Украйна, като подчертава драматичното въздействие на севернокорейските доставки на боеприпаси върху руските военни усилия.
В Република Башкортостан продължиха протестите в подкрепа на хвърлен в затвора виден башкортоански активист, но говорителите на Кремъл опровергаха съобщенията, че протестите са значителни по мащаб.
Източници от руската опозиция съобщиха, че на 19 януари в столицата на Башкортостан Уфа са протестирали от "стотици" до 1500 поддръжници на затворения башкортоски активист Фаил Алиснов и че руските мобилни части със специално предназначение (ОМОН) са задържали най-малко 10 демонстранти.
На 11 януари руските власти осъдиха Алиснов на четири години затвор за "подбуждане на омраза" и оповестиха решението на 17 януари, което предизвика масови протести пред сградата на съда в Баймак, Башкортостан.
На кадри, публикувани на 19 януари, се вижда как десетки или стотици поддръжници на Алиснов демонстрират в центъра на Уфа, а кадри, публикувани по-късно през деня, показват, че протестите са приключили за деня.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков твърди на 19 януари, че в Башкортостан не е имало масови безредици и че местните правоприлагащи органи се справят с "отделни" местни демонстрации.
Руски политически блогър, който съобщава за първоначалните протести и заклеймява Алиснов като "сепаратист" с "неофашистки" ценности, твърди, че в Уфа са протестирали не повече от 50 души и че половината от тях са се разпръснали до обяд - твърдение, което не съответства на кадрите от действителните протести.
ФрогНюз
