"В момента ние сме преминали първия етап, което конкретно означава, че Румъния, както и България, вече са част от Шенгенската система. Разбира се, трябва да завършим целия процес, като приключим със следващия етап, а именно: сухопътните граници. От личния ми опит като дипломат, но и от съвсем лична гледна точка, че аз познавах една друга Австрия, която беше много отворена за европейската интеграция". Това каза Н. Пр. Бръндуша Йоана Предеску, посланик на Румъния в България.
Бръндуша Йоана Предеску е извънреден и пълномощен посланик на Румъния в България от март 2021 г. Преди това е била посланик в Нидерландия и постоянен представител в Организацията за забрана на химическите оръжия (2016 - 2020). Представлявала е страната си и като генерален консул в Мюнхен, Германия, заместник-ръководител на мисиите в Берлин и Виена. По време на своята 30-годишна дипломатическа кариера тя е ръководила различни дирекции и отдели в Министерството на външните работи в Букурещ. Говори английски, немски, френски и нидерландски.
"От личния ми опит като дипломат, но и от съвсем лична гледна точка, че аз познавах една друга Австрия. В средата и края на 90-те години, от началото на 2000 година, а и след това. Познавах една Австрия, която беше много, много отворена за европейската интеграция. На първо място, изключително ентусиазирана по отношение на собствената си интеграция към Европейския съюз, и също така, изключително ангажирана с европейската интеграция на Югоизточна Европа. Също така, нашите две държави, Румъния и България, сме част от техния наратив. Какво се промени? Може би трябва да оставим историците да обяснят някой ден, но за мен, Австрия беше, и всъщност би трябвало да продължи да бъде, такава, каквито сме ние в Румъния, както и тук в България - осъзнаващи изключително много ползите, които Европа носи всеки ден за нашия просперитет, за свободата да развиваш бизнес, да работиш навсякъде в Европа, ползите за нашите икономики, за това отворено пространство на свобода, което имаме тук в интегрирания Европейски съюз", каза тя по повод блокирането на пълния достъп на България и Румъния към Шенген от Австрия.
"Може би трябва да се вслушаме в австрийските политици, които казваха през цялото време, че нямат нищо против - не харесвам думата „против“ – Румъния и България, а имат проблем с начина, по който Европейският съюз се справя с незаконната миграция. Ние не споделяме напълно становището, че системата е счупена, тъй като моята страна, както и Вашата, ние вече имаме изключително силен принос в това да покажем, че системата всъщност работи. И е добра за нас, и ние сме тук, на външните граници, и вършим своята работа", допълни тя.
"До голяма степен широката общественост в Румъния възприе решението от декември за Шенген, както и тук в България. Нямаше пълно задоволство поради различни причини, но същевременно, голямата стъпка напред беше призната. В момента ние сме преминали първия етап, което конкретно означава, че Румъния, както и България, вече са част от Шенгенската система. Така че нека да погледнем на нещата от позитивната им страна, тъй като това е, което има значение. Преди една година всичко изглеждаше много мъгляво, но сега направихме този скок. Румъния и България вече сме в Шенгенската система. Разбира се, трябва да завършим целия процес, като приключим със следващия етап, а именно: сухопътните граници. Но Европейската интеграция, не само за нашите две държави, е динамичен и непрекъснат процес. Тоест аз по-скоро бих подчертала позитивната динамика на този процес и смятам, че той беше постигнат. И нещо много важно, постигнахме го заедно, работейки рамо до рамо", посочи тя.
"Трябва да продължим да спазваме ангажиментите, които двете държави поехме в процеса на преговорите. Що се отнася до всички държави членки, Австрия е изтъквана през цялото време, разбира се, защото тя беше тази, която се противопостави. Но по принцип, нашите ангажименти да охраняваме външната граница, да прилагаме, също така, разпоредбите на Дъблинския регламент, са принос за сигурността на целия Европейски съюз, очевидно. Така както виждаме ние нещата в Румъния, решението през декември не съдържаше за нас нови, неочаквани условия. Не харесвам думата условия, защото ние вече правим това, което е записано там.
Румъния и България, заедно с Комисията, и с изключително съпричастната помощ, по целия път, и сътрудничеството на Испанското ротационно председателство, работихме буквално до последния ден на миналата година, за да постигнем изпълнението на този първи етап, да затворим тази глава и да продължим. Що се отнася до 31 март, двете държави ще започнем да издаваме краткосрочни шенгенски визи на лица, които искат да влязат в ЕС от трети държави. Това всъщност вече е де юре признание, защото нашите две държави ще могат да издават шенгенски визи, което вече означава, че сме част от Шенген. Разбира се, без да сме се присъединили към Шенген със сухопътните граници, процесът очевидно не е завършил", коментира Н. Пр. Бръндуша Йоана Предеску.
"Добрата новина е: голяма, ключова стъпка беше направена още през септември, когато нашите правителства подадоха пред Европейската комисия съвместно предложение за финансиране на предпроектното проучване, което е първата стъпка за построяването на втори мост при Гюргево-Русе. Така че в момента се движим право напред към това най-сетне да имаме втори мост на това толкова важно място. Тук бих споменала проекта Fast Danube, който отново е съвместен между Румъния и България. Европейската комисия осигури финансирането на проекта, за да имаме възможността да осигурим корабоплаването по Дунава през цялата година, което е особено важно сега, когато имаме тази агресивна война срещу Украйна от страна на Русия и чийто край не се вижда в обозримо бъдеще. Така че новите трасета за Украйна, за да изнася своето зърно, но и други продукти, навсякъде по света, е конкретен принос от Румъния и България, разбира се, да им помогне в техните усилия срещу войната", посочи още тя.
"България, Турция и Румъния започнаха засилено сътрудничество във военния и отбранителния сектор. Всъщност през цялата минала година се водеха преговори за сключване на споразумение между министерствата на отбраната и началниците на щабовете на Румъния, България и Турция. Създаването на тази разминираща, тристранна група в Черно море също беше обявено миналата година на срещата на върха на НАТО като намерение, по което работим. И накрая, на 11 януари споразумението беше подписано, така че дейностите могат да започнат.
Тази група за разминиране в Черно море, MCM, както се нарича накратко, има за цел действително да направи това, което заявява, да премахва мините в териториалните води, така че всяка държава да извършва разминиране в своите териториални води, което е много сложна дейност, разминиране на основните оръжия, които се използват в тази война срещу Украйна, която продължава по нашите граници.Тя засяга не само нашата пряка сигурност и сигурността на нашите граждани, тя засяга и сигурността на НАТО. И на първо място, това засяга потока от стоки и редовната нормална търговия.Така че смятам, че с тази конкретна дейност Румъния, Турция и България, или в какъвто ред искате, поемат своята отговорност не само към своите граждани, но и към нашия алианс като цяло", каза тя.
"В България се чувствам в една част от Европа, която осъзнава и се гордее със своите традиции. Това, което ми харесва в България, е фактът, че българите се гордеят изключително много с това, което са. Те не се срамуват да кажат: "Аз съм българин". Те ценят изключително много оригиналността на своя език, като започнем, разбира се, с това, че се гордеят със своята азбука, която е част от световното културно наследство. Това много ми харесва. Чувствам се като в Европа, по определен начин се чувствам като у дома. Няма да правя сравнения с други мои колеги, които идват от по-отдалечени държави. Ние сме съседи. Аз съм момиче, израснало в Букурещ, и в София се чувствам толкова много като у дома, поради множество причини, което ми създава прекрасно чувство като дипломат", посочи посланикът на Румъния.
ФрогНюз
