В Централното разузнавателно управление на САЩ често повтарят една мисъл, взаимствана от „Книга за джунглата“ на Киплинг: Който предаде нашите, утре ще предаде вашите.
Днес ЦРУ има рожден ден - 20 януари 1947 г.
Съединените щати бяха последната от големите сили, която създаде гражданска разузнавателна агенция, отговорна за събирането на секретна информация за държавните институции. Преди 1942 г. в страната липсва цивилна разузнавателна агенция. Информацията е събирана по несистематичен начин от Службата на военноморско разузнаване, от разузнаването на американската армия и от ФБР.
Събраната информация рядко се споделя с други правителствени агенции и понякога дори не се предоставя на висши политици. Например, поради съперничеството между разузнавателните служби на армията и флота, които не искали да застрашат „сигурността“ на тяхната информация, президентът на САЩ не научавал важни неща. Например Франклин Делано Рузвелт не е получил чувствителна информация за Япония в месеците преди японците да атакуват Пърл Харбър през декември 1941 г.
През юни 1942 г. Рузвелт създава OSS, за да обедини разпокъсаните и некоординираните структури на събирането на външно разузнаване на САЩ в една организация. Подобна служба за тази цел, Службата на координатора на информацията, създадена през юли 1941 г., се провалила в резултат на враждебния натиск от страна на Държавния департамент, военните разузнавателни служби и ФБР. Уилям Дж. („Дивият Бил“) Донован, който подтикнал Рузвелт да създаде информационна агенция, станал ръководител на OSS при основаването й и до голяма степен бил отговорен за изграждането на организацията и за подобряването на способността й да извършва икономически и политически разузнавателни анализи за висшия ешелон на управлението. (Рузвелт описва Донован като човек, който има 100 нови идеи на ден, от които 95 са ужасни, но добавя, че малко хора са имали 5 добри идеи през живота си. Донован подкрепя използването на екзотични отрови срещу вражески цели и веднъж предлага използването на прилепи за доставка на запалителни оръжия срещу Япония.)
По време на Втората световна война OSS, с персонал от около 12 000 души, събира и анализира информация за областите на света, в които действат американските военни сили.
Той използва агенти в окупираната от нацистите Европа, включително Берлин; извършва контрапропагандна и дезинформационна дейност; изготвя аналитични доклади; и организира „специални операции“ (саботажи и разрушавания) зад вражеските линии в подкрепа на партизани и бойци от съпротивата.Преди съюзническата инвазия в Нормандия през юни 1944 г. повече от 500 агенти на OSS работят в окупираната от нацистите Франция.
Сред докладите, поръчани от OSS, били оценки на германската индустрия и способности за водене на война и психологически профил на диктатора Адолф Хитлер, който предвижда, че той вероятно ще се самоубие, ако Германия бъде победена. В същия доклад пише още, че Хитлер е бил със садомазохистични наклонности, които като млад е съчетавал и с хомосексуални влечения. Имал интимни чувства към бъдещия си заместник в партията Рудолф Хес от времето, когато били заедно в затвор през 20-те години. Самият Хес бил известен с прозвището си "госпожица Анна". Между 1910 и 1913 г. Адолф Хитлер е живял в мъжки пансион във Виена и се предполага, че тогава е заболял от венерическо заболяване, заразен от еврейска проститутка. До този извод се е стигнало въз основа на книгата на Хитлер "Моята борба". "Сексуалният му живот е двойнствен, точно като политическите му възгледи - едновременно е хомосексуален и хетеросексуален, социалист и отявлен нацист, мъж и жена", пише в доклада.
Това е работата на тайните служби. Затова интересът към тяхната дейност винаги е бил голям и продължава да е такъв.
Още от историята. През 1947 г. Конгресът на САЩ приема Закон за националната сигурност, който създава Съвета за национална сигурност (NSC) и, под негово ръководство, ЦРУ.
Агенцията е смятана за американски аналог на съветския КГБ (който беше разпуснат през 1991 г.), въпреки че, за разлика от КГБ, на ЦРУ е забранено от закона (Закона за националната сигурност) да провежда разузнавателни и контраразузнавателни операции на местна територия. За разлика от това, по-голямата част от операциите на КГБ се провеждат в Съветския съюз и срещу съветски граждани.
РЪКОВОДСТВО НА ЦРУ
ЦРУ се ръководи от директор и заместник-директор, като само един от тях може да бъде военен. До 2004 г. директорът на централното разузнаване (DCI) отговарял за управлението на всички дейности на САЩ по събиране на разузнавателна информация. (Със Закона за реформа на разузнаването и предотвратяване на тероризма от 2004 г. директор и заместник-директор на националното разузнаване, отговорни за координирането на дейностите на всички агенции на САЩ, ангажирани със събиране на разузнавателна информация, включително ЦРУ, бяха назначени за първи път през 2005 г.) Директорът е главен съветник по разузнаването на президента на САЩ и често е негов близък довереник.
ЦРУ е организирано в четири основни дирекции.
Дирекцията за разузнаване анализира разузнавателна информация, събрана чрез явни средства от източници като новинарските медии и чрез тайни средства от агенти на място, сателитна фотография и прихващане на телефони, мобилни телефони и други форми на комуникация. Тези анализи се опитват да включат информация от всички възможни източници. По време на Студената война по-голямата част от тази работа е била фокусирана върху военните и военно-промишления комплекс на Съветския съюз и страните от Варшавския договор.
Директорът на операциите е отговорен за шпионажа (т.е. шпионаж или тайно събиране на разузнавателна информация) и специалните тайни и понякога незаконни операции, включително подривна дейност.
Дирекцията за наука и технологии отговаря за поддържането на агенцията в крак с научния и технологичен напредък, за извършването на технически операции (напр. координиране на разузнаването от разузнавателни спътници) и за надзора на мониторинга на чуждестранни медии. По време на Студената война материалите, събрани от въздушното разузнаване, давали подробна информация по толкова различни въпроси като съветската зърнена реколта и развитието на съветските балистични ракети.
Дирекцията по администрация отговаря за финансите и кадровите въпроси на ЦРУ.
Службата за сигурност пък отговаря за сигурността на персонала, съоръженията и информацията, както и за разкриването на шпиони в рамките на ЦРУ.
ДЕЙНОСТИ
Публикуването на мемоари след Студената война от бивши агенти и публикуването на разсекретени документи от Съединените щати и Русия предоставиха доста пълна информация за дейността на ЦРУ, включително за успехите, но и провалите. Събирането и анализирането на данни от ЦРУ е било много важно за преговорите за контрол на въоръженията със Съветския съюз по време на Студената война и за определяне на стратегията на САЩ по време на кубинската ракетна криза от 1962 г., когато президентът Джон Ф. Кенеди разчита на информация, събрана от ЦРУ чрез съветския двоен агент полковник Олег Пенковски.
През 70-те и 80-те години на миналия век агенти на ЦРУ в съветската армия и КГБ предоставят информация за съветския военно-промишлен комплекс.
По време на Студената война техническите операции на ЦРУ включват подслушване на основната комуникационна линия на съветската армия в Източна Германия и разработването на разузнавателни самолети като U-2 и шпионски сателити, способни да снимат цели, например ракетен силоз.Въздушното разузнаване - първо със самолет и след това със сателит - осигури ранно предупреждение за разполагането на съветски ракети в Куба и разработването на нови ракети в Съветския съюз. Сред тайните действия на Дирекцията по операциите бяха свалянето на премиера на Иран Мохамад Мосаддек и възстановяването на шаха през 1953 г.; свалянето чрез военен преврат на лявото правителство на Гватемала през следващата година; организирането на „тайна армия“ от племена Miao (Hmong) за наблюдение на пътеката на Ho Chi Minh по време на войната във Виетнам; финансовата подкрепа на военни офицери, заговорници срещу правителството на чилийския президент Салвадор Алиенде преди военния преврат през 1973 г.; и през 1980 г. въоръжаването и обучението на партизани муджахидини, които се бият срещу подкрепяното от Съветския съюз правителство и съветските военни в Афганистан; организирането, въоръжаването и обучението на никарагуанските контри, които се бият за сваляне на сандинисткото правителство на тази страна.И ВСЕ ПАК…
Въпреки че много тайни действия са изключително успешни, някои провали са смущаващи. Например неуспешната инвазия в Залива на прасетата в Куба от спонсорирани от ЦРУ кубински емигранти през 1961 г. и погрешното събиране на разузнавателна информация по време на бомбардировъчната кампания на НАТО срещу Югославия през 1999 г., което доведе до унищожаването на
китайското посолство в Белград. ЦРУ също беше неуспешно в многобройните си опити за атентат срещу кубинския лидер Фидел Кастро през 60-те години на миналия век чрез агенти, вербувани в кубинското правителство, както и чрез контакти с фигури от организираната престъпност в Куба.След разпадането на Съветския съюз през 1991 г. ЦРУ променя както институционалната си структура, така и своята мисия.
Докато повече от половината му ресурси преди 1990 г. са посветени на дейности, насочени срещу Съветския съюз, в ерата след Студената война той все повече се насочва към терористи и международни престъпни организации.
Управлението също така полага много усилия за събиране и анализ на информация за разпространението на ядрени оръжия.След атаките от 11 септември 2001 г., при които терористи, свързани с Ал Кайда, унищожиха Световния търговски център в Ню Йорк и част от Пентагона близо до Вашингтон, паравоенни служители на ЦРУ в Афганистан (чието талибанското правителство укриваше лидерите на АлКайда) подпомогна атаката на САЩ срещу тази страна чрез събиране на информация и идентифициране на военни цели.
Агенцията също така предприема широкомащабна кампания „убий или залови“ срещу оперативни членове на Ал Кайда.Готовността на ЦРУ да използва смъртоносна сила е демонстрирана през 2011 г. с убийството на Осама бин Ладен, лидер на Ал Кайда и организатор на атаките от 11 септември, от екип за специални операции (морски тюлени, действащи под командването на ЦРУ).
В повечето случаи обаче ЦРУ използва ракетни удари и дронове.
КРИТИКА И ОЦЕНКИ
ЦРУ е критикувано за провеждане на тайни действия, които са неморални или незаконни съгласно международното право, за поддържане на тесни връзки с нарушители на правата на човека и други престъпници, за неуспех да защити собствените си операции и от 2001 г. за отвличане, измъчване и незаконно задържане на чужди граждани. В ранните дни на Студената война ЦРУ и военното разузнаване на САЩ извеждат нелегално бивши офицери от нацисткото разузнаване от Европа, които управлението използва за свои цели. През 80-те и 90-те години на миналия век, в опит да проникне в чуждестранни терористични организации, ЦРУ вербува чуждестранни служители, особено в Латинска Америка, които са участвали в убийствата на цивилни.
Разследване на Конгреса, водено от сенатор Робърт Торичели в средата на 90-те години на миналия век, в крайна сметка доведе до наказания и оставка на редица служители на ЦРУ. Горе-долу по същото време агенцията беше уличена в поредица контраразузнавателни скандали, които включват разкрития, че един от нейните офицери от разузнаването, Олдрич Еймс, е шпионирал за съветските и руските разузнавателни служби в продължение на девет години; най-малко 10 агенти на ЦРУ в Съветския съюз са били екзекутирани заради предоставената от него информация.
ПОДГОТОВКА НА АГЕНТИ
За да обучава своите агенти, ЦРУ има два учебни центъра. Основният от тях, The Farm, се намира в базата Camp Peary Army, Вирджиния. Вторият център, The Point, се намира в Харви Пойнт, Северна Каролина.
ЦРУ обаче провежда и стотици операции срещу терористични групи, наркокартели, корумпирани диктатори, подпомага демократични движения в много страни.
Фрог нюз
По материали от чужди издания
