Латвия, Литва и Естония се споразумяха да създадат обща балтийска отбранителна зона по границите си с Русия и Беларус на фона на нарастващите опасения за сигурността.
Министрите на отбраната на трите балтийски държави се срещнаха в петък в Рига, за да одобрят изграждането на "противомобилни отбранителни съоръжения" по източните си граници. Те се договориха също така да развиват сътрудничество в областта на ракетно-артилерийската техника, съобщава "Politico".
Естонският министър на отбраната Хано Певкур подчерта необходимостта от бункери по границата, като заяви: "Войната на Русия в Украйна показа, че освен от оборудване, боеприпаси и жива сила, за да защитим Естония, от първия метър на границата се нуждаем и от физически отбранителни съоръжения".
Според естонската обществена телевизия ERR Естония ще изгради 600 бункера по 294-километровата си граница с Русия, като първоначалният бюджет е 60 млн. евро. Всеки бункер е проектиран да побира 10 войници. Естонското министерство на отбраната планира да започне изграждането на бункерите в началото на 2025 г.
Подробности за приноса на Литва и Латвия към общата отбранителна зона все още не са оповестени. Въпреки това министърът на отбраната на Литва Арвидас Анушаускас подчерта продължаващото сътрудничество със САЩ в разработването на ракетни способности HIMARS, което е ключов аспект от тяхната отбранителна стратегия.
Министърът на отбраната на Латвия Андрис Спрудс изтъкна завършването на военния план на Латвия за борба с мобилността, който ще бъде представен на правителството в края на януари и включва различни краткосрочни и дългосрочни мерки за укрепване на границите.
Освен това беше подписано споразумение за сътрудничество между Естония и Латвия за осъществяване на охрана на въздушното пространство на НАТО от латвийската военновъздушна база Лиелварде, което компенсира временната неизползваемост на естонската военновъздушна база Емари поради ремонт.
Срещата на министрите се проведе след строги предупреждения от страна на европейските лидери. Германският министър на отбраната Борис Писториус предположи в интервю за Tagesspiegel, публикувано в петък, че руско нападение срещу НАТО може да се случи в рамките на пет до осем години.
В сряда адмирал Роб Бауер, председател на военния комитет на НАТО, определи настоящата глобална ситуация като "най-опасния свят от десетилетия насам", като се обяви за трансформация на стратегията на НАТО за водене на война. Върховният главнокомандващ на Швеция призова шведите да се подготвят психически за война, а шведският министър на гражданската отбрана Карл-Оскар Бохлин предупреди за потенциалното пристигане на войната в Швеция.
Москва все още не е реагирала на плановете. През септември руският президент Владимир Путин обвини балтийските държави в пряка пропаганда на нацизма - същият претекст, който Кремъл използва, за да нахлуе в Украйна през февруари 2022 г.
ФрогНюз
