"56% от бюджета за култура в България през 1970-те години отива за монументална пропаганда. Тя ескалира непрекъснато и паметниците стават все по-големи и по-големи", казва проф. Евелина Келбечева.
Александър Детев и Маргарита Николова, "Дойче веле". Заглавието е на редакцяита на ФрогНюз.
Съветски войник, обърнат с лице на изток към Русия и надпис под каменна петолъчка, изразяващ вечна признателност към "непобедимата Съветска армия освободителка". Тези два отличителни белега са характерни за много от 180-те паметника на Червената армия в България, построени в периода от 1944 до 1989 година. И до ден днешен те стърчат над паметници на значими български личности.
"56% от бюджета за култура в България през 1970-те години отива за монументална пропаганда. Тя ескалира непрекъснато и паметниците стават все по-големи и по-големи", казва пред Дойче Веле проф. Евелина Келбечева. Историчката заявява, че няма един елемент, като се започне от решението за създаването на паметника на Съветската армия в София, до споровете за демонтажа, който да не потвърждава факта, че той е част от ескалиращата комунистическа пропаганда, направена изцяло по съветски образец. "Няма нищо общо нито с история, нито с истина", убедена е авторката на документалния филм "Второто освобождение".
Именно заради това проф. Келбечева е на мнението, че паметниците на Съветската армия в Пловдив, Бургас и всички останали градове в страната трябва да последват примера на този в София и да бъдат демонтирани. "Могат да се измислят най-различни начини, по които да се експонират, но и да има и информационна среда, в която да се обясни целия процес по създаване на монументална пропаганда". Оставянето им в този вид според историчката би било престъпление спрямо следващите поколения.
Альоша гледа отвисоко - и в Пловдив, и в Бургас
Строежът на мащабни съветски паметници започва още през 1950-те. Един от тях е 18-метровият паметник на Съветската армия в Бургас, още наричан Альоша, тъй като изобразява сам воин. Разпростиращ се насред централния площад "Тройката", монументът се състои от 5-метрова фигура от бронз с издигната към небето лява ръка и фриз в основата си, който пресъздава разгрома на фашизма и посрещането на Съветската армия в града. Паметникът е построен между 1952 и 1954 и е дело на арх. Михаил Милков и скулпторите Васил Радославов и Анета Милчева.
Вероятно най-популярният паметник на Альоша обаче се намира на втория по височина хълм в Пловдив - Бунарджик. За разлика от монумента в морския град той има конкретен прототип - съветският войник Алексей Скурлатов, който прекарва няколко години в България, където е фотографиран в парадна униформа с медали от своя приятел Методи Витанов. Именно тази снимка по-късно е използвана за фигурата, научаваме от справка, която регионална народна библиотека "Иван Вазов" в Пловдив изготви специално за Дойче Веле. Висок 15 метра, паметникът на Съветската армия в Града на тепетата е строен в продължение на три години от голям авторски колектив и е открит тържествено на 5 ноември 1957 година.
Пловдивчанката Фани Акрабова разказва, че баща ѝ е работил по изграждането му. "Баща ми работеше денонощно и спеше в една барака под самия паметник. С майка ми и брат ми всеки ден му носехме храна", спомня си тя. Майката на Фани се е притеснявала, че ако не се справят, бащата ще бъде пратен в затвора. "Нашият баща, заедно с група студенти, завърнали се от следване в Германия, е бил въдворен в трудов лагер край с. Парапуново, близо до Свети Врач. Освободен е през август 1945", разказва пловдивчанката. "По тази причина майка ми имаше опасения, че несправянето с обекта може да бъде изтълкувано като саботаж".
Любопитен факт е, че след посещение в България през 1962 година съветският композитор Едуард Колмановски разказва за паметника на приятеля си поет Константин Ваншенкин, който пише текст за песен, а Колмановски създава музиката. Песента става толкова популярна в България, че до 1989 година е възприета като неофицален химн на Пловдив, четем още в справката, изготвена от пловдивската библиотека.
"Защо не хан Аспарух или Васил Левски?"
Паметниците на Съветската армия се превръщат в разделителна линия в обществото. Включително в Пловдив, където общински съветници от ПП-ДБ предложиха Альоша да бъде демонтиран по подобие на съветския паметник в София. Малко след това от "Има такъв народ" внесоха предложение за референдум по темата. На 17 януари бе организиран и протест на привърженици на Альоша.
Докато някои пловдивчани подкрепят идеята за демонтаж, други са против. "Разбирам, че този паметник се е превърнал в нещо като символ на Пловдив, но не може първото нещо, което виждаш, когато влизаш в града, да е руски войник", смята Дарина, която е медицинска сестра в Пловдив. "Защо не хан Аспарух или Васил Левски? Според мен мястото на всички тези паметници, построени през комунизма, е в музея". В парка Бунарджик, на който се извисява и Паметникът на съветската армия, вече има паметник на Васил Левски. Той е монтиран през 1942 година и е дело на скулптора професор Иван Лазаров. Но бюстът на Апостола заедно с постамента е много по-малък от паметника на Альоша, който се извисява на 10,5 метра и то на самия връх на тепето.
Роза също е медицинска сестра в Пловдив, но мнението ѝ се различава силно от позицията на Дарина. "Хората имат сантимент и спомени с това място. И на никого не пречи. Преди да събаряте, първо предложете какво ще изграждате", казва тя с недоволство.
Как Альоша се превърна в символ на Пловдив
Пред ДВ депутатът от ПП-ДБ и пловдивчанин Манол Пейков обяснява защо според него някои от съгражданите му се бунтуват срещу идеята. "Паметникът е едно от първите неща, които човек зърва, когато се приближава към Пловдив. В този смисъл, с течение на годините за мнозина той е изгубил първоначалното си значение - на гигантски монумент, възхваляващ една тиранична и авторитарна идеология - и се е превърнал в абстрактен символ на града", посочва Пейков. И точно това е целта на тоталитарната власт, смята издателят. "За нея е особено важно да създаде измислена реалност, която ежедневно да бъде втълпявана в умовете и душите на хората - и в крайна сметка да бъде вградена толкова дълбоко, че хората да вярват в тази алтернативна реалност повече, отколкото вярват на собствените си очи".
"Альоша хем е в центъра на Пловдив, хем е на най-високото място (след Джендем тепе, което се намира в периферията на Пловдив)", казва Пейков. "Гледан отдалече, "Альоша" е пропорционален, бих казал дори красив. Когато застанеш в подножието му обаче, изведнъж става едва ли не невидим - толкова е огромен и могъщ, че имаш чувството, че е по-близо до облаците, отколкото до теб. Сякаш ти казва без думи - "над мене е само небето".
Манол Пейков обяснява, че за много пловдивчани, включително такива, които не симпатизират на режима преди 1989 година, връзката с този паметник е по-скоро сантиментална. "Някои от най-тържествените казионни събития в живота ни като деца - тържествени сборове, връзване на чавдарски и пионерски връзки - се случваха именно в неговото подножие. А черешката на тортата беше изкусната и дори затрогваща песен на съветския композитор Едуард Колмановски, посветена на Альоша, в която се разказва как "вместо той да носи цветя на момичетата, те му поднасят цветя", обяснява Пейков. Издателят и депутат смята, че по този начин Альоша "повече от успешно е влязъл под кожата на пловдивчани" и "се е превърнал в абстрактен символ на хълма и града".
Какъв е проблемът с Альоша?
“Альоша заема най-високото място от всички други паметници в града, което е несправедливо и раболепно в контекста на една военна окупация, която отклони България от европейската ѝ посока за десетилетия", казва пред Дойче Веле IT експертът и блогър от Пловдив Йовко Ламбрев. "Текущо той е надвиснал над града в гигантски мащаб, задушаващ дори Руския паметник на същия хълм", допълва той.
"Проблемът е това, което той изконно символизира", казва Манол Пейков и изрежда: "Първо, триумфът и могъществото на една тиранична власт. Второ, пряката ни и неподлежаща на обсъждане зависимост от хегемона и световен символ на тази власт - Съветска Русия. Спомнете си думите на Георги Димитров за "дружбата ни със СССР", която е толкова "жизнено необходима", колкото са "слънцето и въздуха за всяко живо същество". И трето - непобедимостта на съветското оръжие, чрез което тази власт е наложена в България".
Пловдивският издател е убеден, че докато паметникът стои на тепето, "тази парадигма ще бъде неизбежно възпроизвеждана" от новите поколения, само че СССР ще бъде заменен в представите от днешна Русия. "Което означава, че за мнозина българи действията на самата Русия спрямо България и света - дори и най-злокобните, като вероломната и жестока война в Украйна - ще бъдат оценявани през призмата на емоцията, а не на разума", допълва той.
За да сложи България край на зависимостите, са необходими нови символи, "подобаващи на времето и на националното ни самочувствие", казва Пейков.
"Като междувременно вдъхнем втори живот на Альоша и неговите събратя из цялата страна, които следва да бъдат внимателно преместени и заслужено пенсионирани в музеите на социализма, където да разказват своята история, но вече под съвсем различен ъгъл, на следващите поколения".
А Бургас?
В Бургас Альошата, както го наричат местните, разделя хората на два лагера. "Животът ни се върти около Альошата, защото всяка една уговорка започва тук - в сърцето на града", споделя Виктория, студентка по журналистика в НБУ. Според нея много бургазлии не гледат критично на паметника и на това, което той символизира. "Не мисля, че толкова ги интересува дали е там или го няма", допълва младата жена. Петър, чието детство и юношество преминават по времето на комунизма в България, разказва с тъга в очите колко трагично е, че всеки бургазлия знае къде се намира Альошата, но не и паметникът на Левски.
На съвсем противоположно мнение е Иван, бивш служител на реда. За него паметниците на Съветската армия са символ на дружбата между България и Русия: "Това са символи, които са непреходни във времето".
"История" и "истина" започват с една и съща буква, но в България нямат нищо общо, казва Петър. Според него демонтирането би отворило пространство за съвременен площад на морския град, в който да намерят място например пилони с българския и европейския флаг. "Ще имаме невероятен централен площад без символите на комунизма, без символите на окупацията", заявява с усмивка Петър. "Моето мнение е, че един такъв паметник няма място в центъра - без значение на кой град. Има други места, където тези паметници могат да се почитат и да се обясни историята, целия контекст", споделя Виктория. Иван, който категорично е против демонтажа, смята, че е уместно да се проведе допитване до бургазлии дали той трябва да бъде демонтиран.
Дойче Веле се обърна към кмета на град Бургас Димитър Николов, областния управител Пламен Янев и народен представител от града, но не получи коментар от нито един от тях в рамките на месец. От "Да, България", които първи лансираха идеята за демонтиране на ПСА в Пловдив, отговориха, че на този етап няма да коментират паметника в Бургас.
"Непрекъснато възпроизвеждаща се проруска и просъветска пропаганда"
Пред Дойче Веле проф. Евелина Келбечева казва, че за нея спорът за историческите факти и това какво символизират тези паметници изобщо не трябва да съществува. "На 5 септември 1944 СССР обявява война на България без формално основание", припомня тя. Тогава Червената армия навлиза на българска територия и я окупира за цели три години. "Това води до най-голямата политическа, социална, икономическа и културна криза в българското общество, която сменя естествения и логичен път на българската история в средата на 20 век и налага съветски модел на развитие във всяка една област на обществения и личен живот".
Според проф. Келбечева в българското общество цари незнание по темата, което се подклажда от "непрекъснато възпроизвеждаща се проруска и просъветска пропаганда". Тя казва, че отсъства функционална връзка между съвременната българска историография и публичното знание: "Хората не са виновни. Те продължават да бъдат бомбардирани от лъжа и фалшификации."
"Този проблем е само върхът на айсберга. А айсбергът е огромен", допълва проф. Келбечева. И споделя, че в България до ден днешен няма кохерентна, последователна, стабилна и разумна държавна политика по отношение на знанието за комунизма и разпространението на това знание в обществото. "Ясно е с невъоръжено око, че България е на последно място в Източна Европа по отношение на оценяването на това какво е донесъл тоталитарният, комунистически режим, както и със справянето с това минало".
Проф. Келбечева споделя, че след 6-годишни усилия през 2019 година заедно с фондация "Истина и памет" успяват да направят сериозни промени в учебните планове. Въпреки че фактите са включени, те не са добре обяснени и подкрепени от човешки истории, смята тя. Ограниченото разбиране за това какво е донесъл комунистическият режим, "се сблъсква и със семейните спомени и високото ниво на соцносталгия в България, по отношения на която ние сме шампиони в Източна Европа", добавя историчката.
Според проф. Келбечева са нужни гражданско образование и различни артистични проекти, които предизвикват дебат по темата. И дава за пример изложбата "Призракът е тук" на французина Мич Брезунек и група млади художници, които трансформират дигитално 12 съветски паметника, като по този начин поставят под въпрос посланията, които носят. "Аз мисля, че младото поколение трябва да намери своя собствен адекватен начин да реагира на цялата лъжа и фалшификация", обобщава тя.
Какво следва за Альоша в Пловдив?
В отговор на ДВ областният управител на Пловдив д-р инж. Илия Зюмбилев подчертава, че премахването и преместването на недвижими културни ценности със статут на паметници от "местно значение" е в правомощията на Общинския съвет. "Нито правителството, нито Министерството на културата могат да вземат решение без местния парламент на Пловдив", посочва областният управител.
Според Манол Пейков съдебното решение от 1996 година, с което се отменя решението на Общинския съвет в Пловдив за "заличаване на паметника" е спорно. "Доколкото ми е известно, тогава съдът се позовава на международно споразумение за запазване на войнишките паметници. Проблемно е обаче тълкуванието на съда - за да има войнишки паметник, трябва някой да е положил костите си тук. В България нито един съветски войник не е загинал в сражение", припомня той.
Общинарите в града под тепетата все още не са разгледали актуалните предложения за преместване и референдум.
Още на 18 декември 2023 Дойче Веле изпрати запитване към кмета на град Пловдив, Костадин Димитров, относно съдбата на Альоша, но до публикуването на този материал отговор не бе получен. Преди няколко дни обаче стана ясно, че Димитров е възложил да се направи анализ както за разходите по провеждането на местен референдум, така и за евентуалното премахване на монумента.
Александър Детев и Маргарита Николова
