До две седмици трябва да започнат преговорите между България и Русия за промяна на междуправителственото споразумение от януари 2008 година за газопровода "Южен поток".
Ревизирането на част от това споразумение, предвиждаща контрол на руската “Газпром“ над целия капацитет на тръбата, е по искане на Европейската комисия. Така проектът ще отговаря на европейските изисквания за достъп и на компании извън акционерите в газопровода, които обаче към момента на парафирането на междудържавния документ още не бяха регламентирани. Ако това не се промени, е възможно страната ни да бъде санкционирана.
Предупреждението от Брюксел дойде два дни след подписването на акционерното споразумение между “Газпром“ и “Български енергиен холдинг“ (БЕХ) за компанията, която ще финансира, строи и експлоатира трасето на газопровода през наша територия.
Министърът на икономикта Трайчо Трайков изтъкна по време на годишната среща с бизнеса, че подписаното сега междукорпоративно споразумение е изцяло съобразено с европейското законодателство.
Той определи като най-чувствителен достъпът на трети лица до тръбата, които не са акционери. Според съботното споразумение между “Газпром“ и БЕХ смесената компания ще поиска от ЕС да разреши изключение от абсолютното задължение, фиксирано в третия енергиен либерализационен пакет на ЕС, да се дава достъп на трети лица до тръбата.
Когато се иска подобно изключение, това означа, че ЕК ни позволява 50, 60 или 70 процента от капацитета на тръбата да ги имаме резервирани, а останалите 20-30-40 процента да бъдат на напълно либерализиран принцип, обясни Трайков.
Министърът смята, че споразумението от 2008 г. , подписано от кабинета "Станишев", не пречи за изпълнението на проекта, след като тръбата оперира по европейски правила. Опасението било, че ако се стигне до някаква конфликтна ситуация, едната от страните, участващи в проекта, може да се позове на междуправителственото споразумение и да каже според него - сто процента си е за мен. Трайков обаче определи тази опасност като потенциална, защото компаниите заявили, че няма да използват тази опция.
За да бъде всичко напълно правилно, би било добре да се промени и тази част в междуправителственото споразумение, каза министърът. Това по думите му може да стане само с малка корекция – там, където се говори, че в случай на конфликт предимство се дава на международното право, да се допише - "включително и това на ЕС".
Русия е уведомена за налагащите се промени и преговори по въпроса се очаква да започнат съвсем скоро, след което тези промени трябва да преминат през ратификация в българския парламент, коментира пред журналисти говорителят на Министерството на външните работи Весела Чернева.
България не е единствената страна, която сключва подобно споразумение, но в някакъв смисъл тя най-категорично е заявила своето намерение да промени това споразумение в съответствие с европейското законодателство, посочи Чернева.
По думите й има 100-процентов ангажимент от българска страна промените в междуправителственото споразумение да бъдат направени, така че да не се стига до евентуални санкции.
ЕК много внимателно следи новите газови договори на своите страни членки, споразумението на Полша за увеличаване на обемите руски доставки от следващата година на няколко пъти бе връщано за съгласуване и в крайна сметка подписания документ предвижда отпадането на монопола на “Газпром“ над тръбата “Ямал-Европа“ след 2019 г., когато изтичат договорите с източниците на суровината.
Посланикът на САЩ у нас Джеймс Уорлик пак призова за повече прозрачност и настоя за повече детайли по споразумението за "Южен поток". Той посочи, че премиерът и правителството са поели ангажименти освен към "Южен поток", така и към другите енергийни проекти - "Набуко", европейската алтернатива за газопроводи, известни като Южен коридор.
Уорлик каза, че очаква да чуе повече по проекта за изграждане на АЕЦ "Белене".
"Много добре знаем, че България тепърва предстои да си сътрудничи с Русия по енергийните проекти, защото Русия е надежден доставчик", каза Уорлик. “Важно е обаче да има и разделение на доставките на енергия и да има стремеж към прозрачност“, коментира той.
"Има напредък по отношение на "Набуко" и "Южен поток", очакваме пълната реализация на Южния газов коридор" заради демонстрирания ангажимент на всички страни, които имат дял в този проект", заяви Уорлик.
"Не знам какво да очаквам по отношение на цените на газа, защото един ден чувам, че те ще са по-високи, а другия ден ниски. Едно е сигурно, българите плащат високи цени за газа“, каза още дипломатът.
Транзитните тарифи за българския участък на “Южен поток“ излизат около 7.50 долара за 1000 куб. м на 100 км, което е три пъти повече от таксите за пренос на руския природен газ през територията на Украйна. Това изчисли руският енергиен експерт Михаил Корчемкин пред изданието “Ведомости“ в понеделник. Той взема за изходна база на сметките си изявлението на руския премиер Владимир Путин в София, че приходите на България от транзита по “Южен поток“ ще са около 2.5 млрд. долара. Годишно.
Корчемкин сравнява обема на тазгодишния транзит на суровината през Украйна до Европа от около 100 млрд. куб. м при стойност от услугата от около 3.2 млрд. долара и разстоянието, приз което се транспортира синьото гориво – 1240 км, което е двойно повече от предполагаемото българско трасе на “Южен поток“.
Капацитетът на бъдещия газопровод се планира да е 63 млрд. куб. м годишно. Тръбата е замислена от руската страна като заобикалящ Украйна маршрут, след като през 2008 за около ден и през 2009 г. за повече от две седмици имаше спиране на доставките на руски газ за Европа заради неразбирателство между Москва и Киев по търговските газови договори.
“Ведомости“ цитира още думите на Владимир Путин, че “днес България получава от руската страна за транзита на немалки количества газ за други страни примерно 600 млн. евро или долара, точно не помня“. Това е явна грешка, пише изданието и допълва, че през 2010 г. за около 11 млрд. куб. м транзит на руски газ ще получи почти десетократно по-малка сума в долари.
В същото време стана ясно, че “Газпром“ разглежда възможността да вземе под аренда европейски подземни хранилища за газ. По време на конференция “Газът на Русия – 2010“ зам.-шефът на концерна Александър Медведев обясни, че компанията проучва възможността за ползване под наем на определени обеми от такива хранилища, давайки за пример опита им с ползването на обем от 1 млрд. куб. м в германско газово хранилище, пише oilru.com.
