Руският физик Андрей Дмитриевич Сахаров (1921--1989 г.), лауреат на Нобеловата награда за мир през 1975 г., първоначално става известен като баща на съветската водородна бомба. В СССР Сахаров е разглеждан като подривен дисидент. През 1970 г. той основава комитет за защита на правата на човека и жертвите на политическите процеси. Става един от най-смелите критици на режима и въплъщение на кръстоносния поход срещу отричането на основните права.
В годината на Московската олимпиада, 1980, Андрей Сахаров е арестуван и заедно с жена си Елена Бонер изпратен в изгнание на 400 километра от Москва - в Горки, днешният Нижни Новгород, който тогава е закрит град заради множеството оръжейни заводи на територията му.
Заточение в Горки
С указ са му отнети титлите и наградите, но званието академик по чудо се запазва. Това става след натиск на по-свободната част от академичната общност. В изгнание Сахаров продължава да пише статии за опасността от термоядрена война и за погазването на правата на човека, достигали често до западните медии. Той провежда гладни стачки, приключвали с принудително захранване.
Съдбата на изолирания Сахаров от 1980 до началото на Перестройката пет години по-късно е една от основните теми в предаванията на Радио Свободна Европа и Би Би Си. В този период в американската столица Вашингтон се появява площад на името на все още живия академик Андрей Сахаров. На този площад се намира резиденцията на руския посланик в САЩ.
В епохата „Горбачов“ Сахаров се връща в Москва. Остава само година до падането на Берлинската стена. Той за първи път излиза в чужбина. Тогава е на 67 години.
Това, което се случва по време на тези пътувания, са личните му срещи с президентите на САЩ и Франция Роналд Рейгън, Джордж Буш и Франсоа Митеран, както и с министър-председателката на Великобритания Маргарет Тачър. В демократичния свят Сахаров десетилетия наред е символ на свободната воля на учения и гражданина.
Берлинската стена все още е на мястото си, когато Сахаров става депутат в първите избори в историята на СССР, в които за едно място може да се кандидатира повече от един човек.
В руския парламент
Това е първата глътка въздух в политическия пейзаж, усетена от хората. Заседанията се предават пряко по единствената държавна телевизия, депутатите дават безкрайни интервюта, лансират идеи, борят се за разнопосочни реформи.
В този парламент, където мнозинството е пак съставено от лоялни на Кремъл хора, Сахаров е подлаган на обиди, свалян е от трибуната с викове, бори се за всяка секунда удължаване на времето на изказване, а често и за правото изобщо да го получи.
Снимката на физика, обкръжен от вилнеещи срещу него депутати, обикаля първите страници на вестниците. Той говори за нуждата от цялостна смяна на политическата система, а не за реформиране на комунистическия строй.
Месец преди да почине Сахаров внася в този парламент свой проект за нова конституция. В нея пише за правото на съветските републики на самоопределение, предвижда се разпускане на тайните служби, работещи вътре в страната, и се отстоява правото на гражданите на свобода и щастие.
Днес наградата „Сахаров“ за свобода на мисълта се присъжда ежегодно и отличава особени постижения в една от следните области: защита на правата на човека и основните свободи и най-вече правото на свобода на изразяване; защита на правата на малцинствата; зачитане на международното право; развитие на демокрацията и прилагане на принципите на правовата държава.
Европейският парламент връчва наградата на онези, които, подобно на Сахаров, са посветили живота си на мирна борба в името на правата на човека.
Фрог нюз
