Не сме финансово неграмотни, а консервативни. Няма доверие, затова има "Буркан банк". Дълго време единствената възможност за инвестиции у нас са имотите. Затова има такава "традиция". Много хора прибягват към лихвари. Струва ми се, че тези хора или не преценяват добре риска от това свое действие, или имат много висока толерантност към този риск. Да вземеш такъв кредит, над който по никакъв начин не стои формален договор, не е защитен от съществуващите официални институции, може да се окаже много опасно.
Това заяви в интервю за ФрогНюз макроикономистът Стоян Панчев.
Ето и цялото интервю:
Господин Панчев, вече се появиха различни проучвания, които показват ниското ниво на финансова грамотност у нас. Знаят ли българите как да инвестирам парите си?
Не бих казал, че българите имат ниско ниво на финансова грамотност. По-скоро имат едно натрупване на опит, особено по-възрастните, свързан с банковите кризи от 90-те години, хиперинфлацията от 1997 г. Този опит е изградил по-консервативно финансово мислене. Намирам това за положително - то всъщност показва, че българите имат по-сериозен поглед върху финансите, заради всички тези преживени кризи в относително близкото бъдеще, в сравнение с други европейци. Приличаме до известна степен на германците, чиято хиперинфлация в началото на XX век е оформила един по-консервативен поглед върху личните финанси и спестявания.
Казвате сериозен начин на мислене, но не е ли по-скоро консервативен и скептичен? Знаем, че много от възрастните хора държат парите си в т.нар. “Буркан банк”.
Да. Това е свързано с липсата на доверие във финансовите институции, които през 90-те години са се доказали като не особено добре работещи. С въвеждането на валутния борд 97-98 г. нещата се промениха и вече имаме добре работещи финансови институции. Но този консерватизъм никога не е излишен.
От друга страна това ограничава желанието на българите да инвестират в по-модерни инструменти, акции, криптопазар - неща, които не са познати. Относително скоро много от тях освен това не бяха налични за българския пазар и дори човек да иска да си купи акции, това не бе възможно, до преди 20-тина години. Това също определя тази консервативност. Надявам се, че с разговори по този въпрос, с навлизането на все повече различни услуги на нашия пазар, това ще се промени.
Защо инвестираме предимно в имоти? У нас това сякаш е белег за престиж.
Инвестирането в имоти пак е “традиционно”. Отново се връщам към 80-90-те години., когато се оказва, че инвестирането в други инструменти води до загуби - да кажем сме сложили парите си в банка, тя е фалирала. Всички пари изчезват. Тогава търсиш начини - или съхраняваш парите си в, както и вие казахте - “Буркан банк” (в което също има проблем и не те спасява от инфлацията, например), или ги инвестираш в някакви активи, които са с ограничено количество и предлагане, но са достъпни на българския пазар.
Много дълго време имотите са били единственото нещо, което отговаря на това. Не сме имали особено развит пазар на инвестиционно злато, не сме имали достъп до фондовите пазари. Имотите в българския начин на мислене имат много голямо значение, защото няма това разнообразие от финансови опции.
Умно ли е това според Вас?
Дали е умно - зависи за кой период говорим. Ако си купил имота на ниска цена, а си успял да го продадеш на висока - това е умно. За България тази стратегия не е особено лоша.
Това, което се вижда в момента, може да се окаже, че не е съвсем безопасно, защото у нас имотите долу-горе задържат цените си, няма особен срив на пазара, но причината са все още ниските лихви, които има у нас. Във всички други държави се вижда спад в цената на имотите. Сега има много други опции и е добре имотите да не са единственото нещо, в което влагаме парите си.
Данните показват, че по-големият дял от хората у нас живеят от заплата на заплата. Теглим кредити за техника, за почивки. Ползваме сега, а обедняваме в бъдеще. Защо?
На първо място - трябва да правим разграничение между банки и фирми за даване на кредити от небанковия сектор, лихварите и хората, които с бухалки събират вземанията. Ако човек се обръща към банки и небанкови финансови институции, които дават бързите кредити, в това няма нищо страшно - човек по този начин успява да контролира ликвидността си, ако е преценил добре финансите, може да върне и парите, които е взел навреме. Има данни, които показват, че основната част от българите навреме успяват да погасят кредитите си - над 90%. Когато става дума за регистрирани, проверени и работещи по всички правила институции, нещата са наред и проблем няма.
Проблемите идват, когато човек по един или друг начин се обърне към лихвари. Нещата, които могат да се случат, сме ги виждали по телевизията. Това е опасно, защото за тях не е отворена възможността да се обърнат към съда, липсва тази проверка от различни институции като БНБ, КЗП и прочее. Трябва много ясно да се прави това разграничение - дали човек отива при работещи добре и проверявани институции, или става дума за лихвари. Второто е доста опасно.
Струва ми се, че проблемите са няколко - единият е законовата уредба, а другият - точно тази ниска финансова грамотност, за която говорим всъщност.
Така е. Струва ми се, че тези хора или не преценяват добре риска от това свое действие, или имат много висока толерантност към този риск. Да вземеш такъв кредит, над който по никакъв начин не стои формален договор, не е защитен от съществуващите официални институции, може да се окаже много опасно. Това е комбинация или от незнание на риска, или от хора, които са готови да толерират този риск и да държат пари на хора, очевидно готови да си ги върнат, дори с прилагане на сила.
За отчаяние ли става въпрос или за желанието да ползваме бързо?
Не съм сигурен, че става въпрос за отчаяние. Ако погледнете тези лихвари - много често се оказва, че сумите, които се вземат, са много големи, от порядъка на 200-300 хил. евро и става дума за финансиране на бизнеси. Това не са хора, които са отчаяни и имат нужда от тези пари, за да покрият сметките си, а за хора, които искат да инвестират в бизнес и очевидно банката няма да им даде пари, защото не отговарят на изискванията. Тогава прибягват към този тип финансиране.
Що се отнася до малките кредити, тук данните от последните проучвания показват, че голямата бройка българи доста добре успяват да преценят риска и ликвидността, която им трябва. Струва ми се, че не става дума за хора, които са твърде бедни и отчаяни. Опасните кредити вземат хора, които искат да правят бизнес, да правят пари от нещо, но нямат достъп до официалните финансови системи. Ако сте лихвар, не ви е може би много удобно да давате малки кредити, защото трябва да преследвате много хора.
Без особено активни дебати в края на миналата година бе приет бюджет 2024 г. Той обаче е обект на много критики от икономистите. Една от основните - по отношение на капиталовата програма. Ще бъде ли изпълнена?
Ако съдим по 2023 г., няма да бъде изпълнена. Този път може би има малко повече капацитет, тъй като правителството работи по-дълго време, има установени отношения и може би ще успеят да подготвят повече документи. Но очаквам, че няма да бъде изпълнена капиталовата програма, както беше през 2023 г.
Проучване алармира, че общините губят пари от държавните данъчни облекчения, защото е редно намалението в приходите от местни данъци и такси да се компенсира, когато става дума за държавна политика. Според проучването 110 млн. годишно губят общините от данъчните облекчения. Какво означава това за самите граждани?
С финансирането на общините със сигурност има казус и той е в няколко елемента. Ключово е да се направи децентрализацията на събирането на част от данъчните приходи - да речем 20% от данъчните приходи да остават в общините. Това ще реши много от тези проблеми. Имаше един опит да се увеличат местните данъци като се увеличат оценките на имотите и по този начин - такса смет. Това не мина и според мен бе правилно - ако някоя община иска да увеличи местните данъци, нека го направи през диалог с гражданите, а не централният бюджет да им решава проблемите.
Една тема се превърна в ябълка на раздора - парите, които да бъдат отпускани на общините за конкретни проекти. Виждате ли проблем с това?
Честно казано не виждам особен проблем. Връщам се пак към това откъде идват парите - ако общините имат собствени средства, имат начини да финансират сами своите проекти, няма да има нужда кметовете да се молят на правителството. Да, ще има общини, на които ще им е по-трудно и спрямо тях трябва да има друг подход. Но ако има системата, при която немалка част от тези приходи остава в общините, ще се реши този казус.
Виждате ли проблем в увеличението на някои данъци с 15%?
Големият проблем е, че заради тези увеличения - било пряко на корпоративния данък, или индиректно чрез увеличаване на МОД (минималния осигурителен доход), ние влошаваме цялостния бизнес климат на страната. България привлича инвестиции чрез проста данъчна система с ниски ставки. Сега оставяме простата данъчна система, но увеличаваме ставките, което ни прави неконкуретноспособни спрямо другите държави, които също се опитват да привлекат инвестиции като нас.
Тоест - вместо да привлечем чуждестранни инвестиции, по този начин ги отблъскваме?
Когато един инвеститор преценява къде да преместят производството си, аутсорсинг центъра си и прочее, той преценява какви са данъчните условия. Когато имаме проста данъчна система с ниски ставки, привличаме с 10-те процента данък. Това е. В случая този корпоративен данък се увеличава заради външни фактори (съгласно Директива 2022/2523 страните в ЕС до края на 2023 г. следва да въведат в националните си законодателства разпоредби в сила от 1 януари 2024 г., за минимален данък от 15% за групи компании с консолидиран оборот над 750 млн. евро за две от последните 4 години, бел. ред.)
В тази ситуация трябва да се мисли дали това е подходящо за местната данъчна система. На нас не ни се отразява добре. Затова е хубаво да се приемат изключения за съществена стопанска дейност. Едно от тях бе прието - свързано е с наличието на определено производство вътре в страната. Трябва да се приеме другото, свързано с броя на работниците - ако имаш работници, не използваш страната за данъчен рай, тогава получаваш изключение.
Накъде трябва да се тръгне по отношение на данъците, в момента управляващите в правилна посока ли вървят, как е данъчният климат в България?
Подходът им е грешен, защото те вървят към увеличаване на данъците и то на места, на които ще доведе до ниска конкурентоспособност. Трябва да имаш относително ниски данъци, но да привличаш много бизнес и да имаш високи заплати на работещите, за да може приходите в хазната да са по-високи, независимо, че имаш ниска ставка. Това е идеята и на плоския данък. Когато свалим данъците до ниво, на което не си струва човек да крие повече приходите си и е склонен да плаща данъците си, тогава приходите растат.
Това би стеснило сивия сектор?
Да. Колкото по-ниска е данъчната ставка, толкова повече се обезсмисля и бизнеса, и работника да крият приходите си. Това също си има цена. Понякога се прави офшорка в Малта. Понякога парите на работещите минават в плик под масата. Когато данъците са ниски, човек си казва, че няма смисъл да поема този риск и е склонен да си плаща данъците, защото са в разумни размери.
интервю на Джесика Вълчева
Стоян Панчев е макроикономист и полиси анализатор, занимаващ се със стопанска политика от 2011 г. Той е основател и председател на Българско либертарианско общество, съосновател и изпълнителен директор на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП).
Стоян е работил в Института за пазарна икономика (ИПИ) в София, Institute of Economic Affairs в Лондон и The Atlas Network във Вашингтон (където е първият избран за програмата Smith Fellowship). Носител на Bastiat Scholarship за участие в програмите на Cato Institute във Вашингтон през 2015 г.
Oт 2014 до 2018 г. е преподавател в СУ "Св. Климент Охридски“, където е асистент на доц. Красен Станчев и води ,"Упражнения по макроикономика" и "Теория на обществения избор".
Редовен медиен коментатор по различни икономически теми с над 100 участия в национални телевизии, радиа и преса през последните три години. През 2020 г. е автор или съавтор в изследвания за ефекта от доброволното изпълнение върху стопанския оборот за прилагането на модела на McKinsey върху инвестициите в здравеопазване на България до 2040 г. за последствията от влизането на лева в ERM II.
