Въпросът за демографската криза у нас е с какъв темп ще е намаляването на населението. На този етап не трябва да има съмнения, че населението на страната ще намалява и не трябва да бъдем оптимисти, а реалисти. Два са факторите, които оказват влияние върху демографската криза у нас – отрицателният естествен прираст и миграционното салдо.
Това обясни пред БНР главен асистент д-р Борис Казаков от Националния институт по геофизика и геодезия на БАН.
С какъв темп ще намалява населението е въпрос на изчисления, каза той и коментира "качеството на живот" като причина.
"Качеството на живот не е директна причина, населението намалява по естествен път - прираст и по механична път - миграционно салдо. У нас между двата фактора по-голяма роля има отрицателният естествен прираст", обясни Борис Казаков. Той даде пример, че от последните 2 преброявания в страната има намаление от 850 000 души - половин милион е отрицателният естествен прираст и 350 000 се изселват.
"За раждаемостта често сме свикнали да говорим че е ниска, тя не е ниска или много по-ниска от други европейски страни. Проблемът у нас е високата смъртност и детската също, която е по-висока от средноевропейската. Проблемът е високата смъртност, а не толкова ниската раждаемост", каза Борис Казаков.
И допълни: По естествен път много повече умират, отколкото се раждат, но все още напускащите страната са повече. Засега изселвания и заселвания от страната не се следят точно и се засичат на базата на две последователни преброявания за 10-годишен период.
Казаков коментира още, че не може свободно да се посочи кой е най-големият проблем.
"Разбира се, че демографската криза е от най-сериозните, дебатът не е спирал, предлагат се стратегии и не виждаме обръщане на тенденцията в обратна посока. Демографските процеси се характеризират с голяма инертност, те са наследени процеси. Дори да има мерки, резултатите ще отнемат много време – едно поколение или дълъг период от време. Има изключения като извънредни събития – войни, които водят до значителна промяна в демографските процеси. В нормални условия настъпват бавно. Има отражения в десетилетия, което наблюдаваме с населението на страната", обясни той.
Борис Казаков заяви, че да се прогнозират процесите и хода им може, но да се намери изход от ситуацията ще е трудно, защото повечето европейски страни се характеризират със застаряло население и висока средна възраст.
"И как да прилагаме мерки за повишаване на раждаемостта. Половината от населението е над 45 години. Жените във фертилна възраст, дори всички от тях да могат и да искат да имат деца, не са толкова много. Детеродната възраст може да се води между 15 и 49 години в демографията, но много малко се случва с тези жени да раждат. Около 1 % от бебетата годишно са родени от жени над 40 години и не може да се разчита на целия фертилен контингент", аргументира се ученият.
