"Отрицателното отношение към НАТО е резултат на пропагандата на Кремъл у нас. Целта е да се подкопава доверието към НАТО, да се внася разделение сред населението по отношение необходимостта от съществуването на НАТО. У нас има много глашатаи на руската пропаганда. За успешна борба с дезинформацията и пропагандата трябва да имаме национална стратегия. В Източна България нямаме съвременни средства за противовъздушна отбрана. Напълно нормално е да поискаме от съюзни държави от НАТО да разположат".
Това каза пред ФрогНюз първият национален военен представител на България в НАТО ген. Съби Събев.
Ето и цялото интервю:
Ген. Събев, наблюдаваме някаква невъзприемчивост по въпроса, че НАТО не са “те”, а НАТО сме “ние” - България е част от отбранителният алианс, той не е външна организация. Защо се случва това според Вас?
Бих го определил като български феномен. На 29 март ще навършим 20 години членство в Алианса. Предполага се, че след 20 години би следвало в нашето общество да има съвсем ясно познание и представа какво е НАТО и защо членуваме в него. За съжаление обаче стратегическата комуникация по въпрос у нас не е добра, няма последователност и надграждане.
В началото, когато България беше приета като пълноправен член на организацията, имаше еуфория. След няколко години еуфорията стихна. Имаше и едно политическо успокоение, че след като България е приета в НАТО, не е необходимо да се говори много в общественото пространство, защото сме напълно защитени, сигурността ни е гарантирана, всичко може да протича по-рутино.
Отрицателното отношение към НАТО, което се забелязва в последните години, е резултат на пропагандата на Кремъл у нас. Целта е да се подкопава доверието към НАТО, да се внася разделение сред населението по отношение необходимостта от съществуването на НАТО. Това се случва както в България, така и в още няколко други държави по Източния фланг на Алианса. За съжаление у нас има много глашатаи на руската пропаганда.
Считам, че в следващите години, когато България ще развие определена инфраструктура на НАТО, тези събития ще получат по-голяма гласност и отражение - разширяването на батальонната бойна група до бригада, създаването на дивизионен съюзен щаб на наша територия, получаването на самолетите F-16 и на новата бронирана техника.
Организацията на Северноатлантическия договор предлага множество възможности за страната ни - какво трябва да надгражда България?
България първо трябва да надгражда собствените си отбранители способности. Програмата за приоритетни инвестиционни разходи на Министерството на отбраната до 2032 г. предвижда придобиването на брегови противокорабни ракети с по-голям обсег, на съвременни средства за противоракетна и противовъздушна отбрана от типа на зенитно-ракетните системи “Пейтриът”, на самолетите F-16. Предвижда се и преминаването към натовски калибър на артилерия - 135 мм, придобиването на реактивните системи за залпов огън (РСЗО) с по-голям обсег от типа на HIMARS.
Разбира се, ние бихме могли да използваме и определени възможности в НАТО за съвместно придобиване на отбранителни продукти. Има възможност Агенцията на НАТО за поддръжка и снабдяване да организира купувания на техника за няколко държави, което излиза по-евтино, сравнено с цените, когато всяка държава придобива отделно. България би могла да се присъедини към такива програми.
Трябва да се направят и още много неща. Мисля обаче, че това, което наблюдаваме в последните месеци, е правилната посока - инициативата България да развива съюзна инфраструктура у нас, да приеме повече съюзни сили на наша територия. Това дава допълнителна гаранция за нашата сигурност и отбрана. Всяка страна, в която има такава инфраструктура и сили, се чувства много по-защитена. Неслучайно Прибалтийските държави, Полша, Румъния настояват да тяхна територия да бъдат разположени по-сериозно съюзни контингенти. Трябва да продължим да развиваме политиката си в тази посока, тя да бъде последователна и надграждана, а не да се ревизира или рестартира при всяко ново правителство.
Наблюдавайки колко много дезинформационните кампании пречат на взимането на бързи решения в отбраната, как бихме могли да се преборим за всичко изброено?
За успешна борба с дезинформацията и пропагандата трябва да имаме национална стратегия. Министерството на отбраната предприема стъпки, но те са в рамките на отбраната. Една Национална стратегия за борба с пропагандата и дезинформацията трябва да даде сериозен отпор. Трябва да се опровергават всякакви московски опорки в нашето публично пространство и в медиите. За съжаление някой медии се явяват рупор на руската пропаганда - включително Българското национално радио.
Трябва да има много ясна национална стратегия и политика, за да се дава отпор на руската пропаганда. Такива инициатива има и в НАТО, и в Европейския съюз. Не може, след като 20 години сме членове на НАТО, а 17 години - на ЕС, да позволяваме тази пропаганда, агитация и дезинформация свободно да се шири у нас. Това трябва да бъде работа на правителството, на всички държавни институции, така че да се спре с разделението по актуални политически вътрешни въпроси, а също и актуални международни въпроси като помощта на България за Украйна или кадровото участие в операции на НАТО и ЕС. Тезата, че като предоставяме военна помощ на Украйна, ставаме пряк участник във войната, е абсолютно фалшива. Трябва да се положат сериозни усилия за даваме отпор на безконтролната руска пропаганда у нас.
Относно помощта за Украйна - редно ли е да проявяваме проактивност в указването ѝ, предлагането ѝ?
Трябва да е така. В много съюзни държави от НАТО и ЕС това не е тайна, а се обявява. Така и обществото е наясно какво предоставяме, защо го предоставяме. У нас като че ли все още съществува конфиденциалност по отношение това какво предоставяме на Украйна. Няма нищо секретно в това. След като имаме страна, която е жертва на агресията, страна с огромна българска диаспора - Украйна е близка до нас страна, исторически сме обвързани - трябва да бъдем напълно прозрачни с какво помагаме. Всичко, което не се изнася напълно на общественото внимание, дава поле за редица спекулации и пропаганда. Считам, че политиката по отношение помощта на Украйна на сегашното правителство трябва да продължи и да помагаме максимално с каквото можем.
“България не е защитена от атака с балистични ракети и спешно се нуждае от модернизация на системите си за противовъздушна атака”, заяви зам.-министърът на отбраната Атанас Запрянов преди дни - трябва ли да има спешно разполагане на съюжническа техника у нас, докато чакаме да придобием национална такава?
НАТО е такава организация, че на всяка страна членка, на която не достигат способности, те се осигуряват - особено в периоди на ескалация на напрежението. Ние сме фронтова държава на НАТО и сме близо до конфликта в Украйна, Черно море е зона на военни операции, въздушното пространство на Украйна също, летят дронове, ракети и т.н. В Източна България нямаме съвременни средства за противовъздушна отбрана. Средства има, но те са стари. В тази ситуация сме в пълното си право, ако считаме, че това, което имаме, е недостатъчно, да поискаме от съюзни държави от НАТО да разположат както брегови противокорабни ракетни средства, така и съвременни средства за противовъздушна отбрана, докато ние не придобием собствени такива.
Това е съвсем нормална практика. Навремето в Ирак имаше разположени зенитни средства “Пейтриът” по източната турска граница, защото Турция не разпоалгаше с такива системи.
Напълно нормално е и от военна, и от професионална гледна точка да поискаме временно разполагане на такива средства, докато напрежението в Черно море или войната в Украйна не приключи. Това е съвсем резонно.
Разработен е законопроект за връщане на комплекса "Камчия" на българската държава. Според Вас руската база “Камчия” представлява ли риск?
Ако тя се използва за проганда и като хъб за простиране меката сила на Русия - да, нашият национален интерес изисква тази база да бъде върната обратно под национален контрол, за да се премахнат всякакви предпоставки тя да се използва за други цели, които са извън рамката на нашите национални интереси. Доколкото знам, има доказателства за такава употреба на “Камчия”. Нашите служби за сигурност трябва много ясно да се произнесат по този въпрос.
Интервю на Илияна Маринкова
