Приемането на еврото от България, постигнатото в Шенген, бежанците, помощта за Украйна, руските паметници, продължаващата интеграция в НАТО и модернизацията на Българската армия и съюзническата военна инфраструктура. Това са някои от основните теми, около които различните дезинформационни кампании ще се въртят в следващите няколко месеца до края на годината.
През въпросните месеци ни очаква ротация на правителството - на 6 март, след това и избори за Европейски парламент - от 6 до 9 юни 2024 г. Конкретната дата ще разберем най-късно 60 дни преди изборния ден, когато е крайният срок президентът да насрочи вота. Очаква ни още срещата на върха на НАТО във Вашингтон (9-11 юли), както и избори за нов президент на САЩ - на 5 ноември 2024 г. Чисто фасадно, избори за президент ще има и в Руската федерация, където на 17 март - погледнато от днешна гледна точка - Путин ще вземе още един мандат. През 2024 година по всяка вероятност и неговата война срещу Украйна и нейната идентичност ще продължи. През същата 2024 година пък България ще се подготвя батальонната бойна група на НАТО у нас да бъде надградена в бригада.
Нещо, което със сигурност ще съпътства всички тези събития, са дезинформационните кампании. Само за последните няколко дни фрапантни случаи на дезинформация, манипулация и откровени лъжи показаха колко крехка е обществената чувствителност към твърдения, които имат откровено и очевидно пропаганден характер.
ФрогНюз потърсихме експерти, за да бъдем предупредени - към какви дезинформационни информации да сме мнителни и как да разпознаваме кога се опитват да ни заблудят.
Краткият - но не изчерпателен (изчерпателността предполага предричане на злободневността, а това е крайно невъзможно начинание) списък, четете в следващите редове:
Евроизборите
В дискусията около евроизборите ще доминират две теми, смята Валентин Вълканов - социолог, преподавател в Нов български университет и член на екипа на Фондацията за хуманитарни и социални изследвания. Някои от разработките на организацията, сред чиито автори е, засягат темите на социалната уязвимост и пропагандата, на руската пропаганда в българските онлайн медии.
Валентин Вълканов
Тези две теми са приемането на еврото и мигрантите. В тях ще се преплетат и наративите за влиянието на Европа върху вътрешната политика на България, както и “страхуването” с “джендър идеология”.
Между всичко това според Вълканов ще видим и “стандартните замеряния с обвинения между евроатлантическите партии и опозицията”. Ще слушаме още за клиентелизъм, за външно влияние.
Дезинформацията е широко понятия, отбелязва той. В него влизат и фалшиви новини, и мисинформация, демагогия, чиста пропаганда.
- Мигрантите
“Покрай изборите за Европейски парламент ще видим претопляне на стари наративи. Ще говорим отново за мигранти”, смята Вълканов.
“Обща тема на много дезинформационни кампании е влиянието на Европа върху вътрешната политика на България през управляващите елити на страната ни. Това е теза, която идва от Кремъл, тя е прокремълска. Това е и един от основните наративи на кремълската пропаганда, която казва, че националните елити, които в Европа са предимно либерални и демократични, са обслужващи елити на чужди интереси - предимно американски”, обясни той.
- Приемането на еврото
“Ще има и вътрешни брожения от всякакъв порядък - най-вече от опозиционните партии: на първо място, от “Възраждане”, след това от БСП. Тези формации имат любими теми. За “Възраждане” любима тема е еврото и еврозоната. Ще се говори срещу приемането на еврото, като ще се казват все неща, които вече сме чували”, смята Вълканов.
“Тази година предстои и обсъжданията за еврозоната, към която се стремим. Не зная дали ще се говори отново за референдум, но със сигурност ще има доста дезинформационни послания - дори кампания - срещу влизането в еврозоната”, обясни той.
- “Джендър идеология”
Сред вътрешните брожения, БСП отново ще спекулира с LGBT общността и нейните права. “Любима тема на БСП е т. нар. “джендър идеология”, за която в България се заговори покрай Истанбулската конвенция. Тази тема ще бъде претоплена по един или друг начин”, каза Валентин Вълканов.
Евроизборите и Украйна
“Темата Украйна не може да бъде изключена от европейските избори”, смята от своя страна доц. Велизар Шаламанов, с когото ФрогНюз говори.
Велизар Шаламанов е бивш служебен министър на отбраната, от 1998 до 2001 г. е заместник-министър на отбраната и член на Съвета по сигурността към Министерски съвет, народен представител от “Демократична България” в 45-ото и 46-ото Народно събрание. Има десетилетия опит в работата на Агенцията по комуникация и информация на НАТО (NCI Agency), както и ръководен опит в Института по информационни и комуникационни технологии към БАН. Експерт по информационни и комуникационни технологии и сигурност, кризисен мениджмънт и мениджмънт на сигурността и отбраната.
Доц. Велизар Шаламанов
“Целта е както в НАТО да има напрежение по отношение важни решения за по-активна подкрепа на Украйна, така и в бъдещия Европейски парламент да има по-различно мнозинство и по-различно разпределение на силите, така че Русия да има инструменти за влияние - включително през ЕП, към единственото, подкрепата, политиката на ЕС най-вече по линия помощта за Украйна, преговорите с Украйна, приемането на Украйна в ЕС, икономическата подкрепа на Украйна, включително за възстановяване на районите, които не са окупирани от руски войски”, обясни той.
Продължаващата интеграция в НАТО и модернизацията на отбранителната техника на Българската армия
“Програма за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България - 2032” бе приета през 2021 г., сега Инвестиционната програма за нейното изпълнение трябва да влезе в Парламента. Тогава ще чуваме теми като “забавена модернизация”, като “прекалено много разходи, които отиват не в нашата индустрия, а в индустрията на силни страни без да има необходимото индустриално сътрудничество”. Абсолютно може да очакваме, че един обективен проблем - попълването на армията с войници, сержанти, офицери, ще бъде противопоставен на това, че разходваме много средства за придобиване на нова техника, но няма да има подготвени хора, които да я използват”, коментира доц. Велизар Шаламанов.
- Бригадната бойна група и разполагане на ПВО
“По въпросите, свързани с отбраната, очаквам много повече дезинформация и информационно-психологически операции, свързани с батальонната бойна група и нарастването ѝ до бригадна със съответната инфраструктура. Това важи и за евентуалното реализиране на решението на Парламента да се търси временно разполагане на ротационен принцип на системи за противовъздушна и противокорабна отбрана”, смята доц. Шаламанов.
Някои от конкретните наративи срещу нарастването на батальонната бойна група до бригадна ще бъдат следните:
“Защо даваме толкова пари за инфраструктура”, за “битово устройване” на - както пропагандата твърди - “чужди” войски, въпреки че става въпрос за съюзнически войски. В това отношение имаме и тълкуване от Конституционния съд, което някак не е добре осветено в публичното пространство.
Друг наратив е, че разполагането на “чужди” войски “създава рискове”. Смисълът тук е, че Русия, а и други страни, които са враждебно настроени към НАТО, включително в Близкия изток, гледат на България като неприятелска страна, като страна, която е потенциална цел”.
Доц. Шаламанов обясни и защо ще се говори против усилията на България в НАТО:
“Всичко това ще бъде използвано за създаване на негативни настроения към използване на инструментите на членството на България в НАТО. Ще бъде поставено в контекста, че всичко това се прави срещу Русия, срещу изграждането на по-балансирани отношения, което пък влиза в противоречие с нашата стратегия за сигурност и отбрана, която включва укрепване на НАТО и нашата активна роля в НАТО, по-сериозно участие на България в инициативите на НАТО, както и по-сериозно използване на инструментите за многонационални сили”.
“Украйна ще падне, помощта се бави и прекратява”, а помагайки, “България се включва във войната”
“Това е основна линия на информационно-психологическата специална операция на Русия. Нейната цел е да бъде сломена волята за съпротива в Украйна, както и волята и ангажимента за подпомагане на Украйна от свободния, западния свят. Въвежда се наратива, че трябва да се приеме окупация, да се спре огъня, да се включи мир, който е в рамките на целите, поставени от Путин при обявяването на “специалната военна операция” преди 2 години”, смята доц. Шаламанов. Подобни твърдения ще продължим да чуваме и идните месеци.
“Този наратив за съжаление бива включван в информационното пространство по различни линии. Индиректно - и по линия на активно говорене за това колко слаба, разпокъсана, несистематична е военната помощ, как “военната помощ за Украйна отслабва отбранителните способности на страните от НАТО, най-вече България”, как изпращането на военна помощ е “включване във войната и създава реални рискове за ответен удар и обоснована агресия”. Всички тези наративи ще бъдат говорени и около срещата на върха на НАТО във Вашингтон. Основна тема там ще бъде Украйна, а дезинформацията ще цели разделение”, обясни той.
Изборите в Русия и САЩ
“Всички кампании за дезинформация и влияние са свързани с взимането на важни решения, в които обществото участва. Решенията се взимат от институциите, но те разчитат на обществено доверие и обществено разбиране. За нас са важни решенията, които ще се взимат в България. Решенията, които ще се взимат в други страни - дали в Русия, или САЩ, по-скоро ще имат индиректно влияние в България”, обясни доц. Велизар Шаламанов.
“Дезинформацията по отношение изборите в Русия ще бъде насочена към послания, че “Русия е силна, стабилна”, “Русия трябва да бъде уважавана, защото иначе може да използва сила”, смята той.
Наративите около изборите в САЩ пък по-скоро били били в посока “Тръмп ще бъде избран”, “САЩ се отдръпва от Европа”, “САЩ намалява ангажимента си към НАТО”, а “Европа - в частност България, става все по-уязвима и трябва да се съобразява с Русия”, посочи още доц. Шаламанов.
“Това са свързани наративи с основен фокус “Русия е силна, тя може да използва сила, за да постига своите цели, а Европа - в частност България, в слаба и трябва да се съобразява с Русия, защото не може да разчита на подкрепа от САЩ”, коментира той.
Шенген и мигрантите
“Когато започне разговорът за свалянето на контрола по сухопътните граници в рамките Шенген, отново дезинформацията ще говори за мигранти”, смята Валентин Вълканов.
“Ние вече сме част от Шенген”, подчерта Вълканов, като отговор на твърденията, че България не е постигнала прогрес, след като контролът отпада само по море и въздух от 31 март 2024 г.
Ротацията и Радев
Евроизборите предизвикват висок интерес, но не са толкова остро конфронтативни, колкото вътрешните избори за национален парламент, смята Валентин Вълканов. През март 2024 обаче очакваме ротация в правителството.
“Ротацията минава през оставка на правителството и гласуване на ново. Процедурата минава и през президента. Очаквам от него остри изказвания срещу управляващото мнозинство и обвинения в различни посоки”, смята той.
“Подозирам, че двете управляващи коалиции или ще довършат мандата си, или ще го изкарат почти до неговия край. Нещо, което би могло да сложи край на това управление, е постигането на двете големи цели пред България. Едната - Шенген, е почти постигната, другата е еврозоната. Еврозоната ще се случи на по-късен етап - едва ли през 2025 г., по-скоро от 2006 г. Според мен ротацията през март ще е първата от няколко”, прогнозира той.
“Дезинформационните и информационно-психологическите операции експлоатират не само международните, но и вътрешните уязвимости, очаквам дезинформационна кампания около ключовия момент с ротацията на правителството”, посочи от своя страна доц. Шаламанов.
Столичният общински съвет
Според доц. Шаламанов, дезинформация ще има и около казуса със Столичния общински съвет, който продължава да не успява да избере свой председател и да започне работа по същество. Същото важи, ако има нови избори в София.
“Дезинформацията, пропагандата, информационните операции от страни, които са ни обявили за неприятелска страна, не са само в геополитически план. Те експлоатират и всяка уязвимост във вътрешен план. За съжаление, това става с участието на български организации, граждани, говорители, лидери на мнение, дори политически лидери”, обясни той.
Регулаторите
Гласуването от депутатите на представители във всички регулаторни органи с изтекъл мандат, също ще даде информационен повод за заблуждаване. “Когато започнат назначенията в регулаторите, ще има обвинения в обслужване на интереси, в затвърждаване на статукво, в узаконяване на кражби и подобни разкази и хипотези”, смята Валентин Вълканов.
Според него особено много дезинформация ще се излее около смяната на ръководството на Съвета за електронни медии (СЕМ). “В момента СЕМ има за председател Соня Момчилова, която има особени виждания за дезинформацията, алтернативното мнение и другата гледна точка. Подозирам, че при говорителите на кремълска пропаганда в медиите - например при Петър Волгин, ще има определени брожения. Вероятно ще чуем дезинформационни тези, може би дори пряко пропагандни”.
Руските паметници и фалшиви новини тип “Аз съм българче”
Шипка, пуловерът на корицата на “Аз съм българче”, “следващата е Руската църква” (която се оказа нетолкова руска) са само три от темите, които наративът за благодарността към Русия експлоатира в изминалите няколко дни.
Според Валентин Вълканов още такива разкази ще последват - и покрай националния празник 3 март (който остава все така национален, въпреки заявките за определяне на нова дата), и покрай всички дейности, свързани с демонтаж на съветски пропагандни монументи у час - след МОЧА, това са Альошите на Пловдив и Бургас, като към момента има заявка единствено за този в Пловдив.
“Вече видяхме обвинения в нацизъм, в подмяна на историята покрай предложението за демонтаж на Альоша в Пловдив. Подобни обвинения ще слушаме и при потенциални събития в Бургас. Съвсем сходни ще са реакции на руските говорители и на обикновените хора, може да очакваме и протести - особено ако се стигне до обсъждания или сесии на общинските съвети. Тепърва започва да се отваря казусът с демонтаж на Альоша в Пловдив. Очаквам следващи стъпки в рамките на годината. Срещу тях ще има остри реакции”, посочи Вълканов.
“Фалшиви новини от типа на тези с “Аз съм българче”, с демонтаж на Шипка също ще има. Традиционно около 3 март много хора се качват на връх Шипка. Ако има рестрикции или дори само предупреждения, че паметникът е опасен, ще има остри реакции. През лятото трябва да започне и реставриране на Паметникът на свободата - тогава отново ще видим фалшиви новини, че той се демонтира”, смята още той.
“Всякакви такива случаи са удобни за различни говорители, които минават от най-високо институционално ниво - президентът Радев, през различни политици, медии, накрая се попиват доста безкритично и лесно от страна на широката публика”, посочи той и уточни - пример за това е казусът “Аз съм българче”.
Общото - руският корен
“Без значение дали говоренето е свързано с опорки, свалени от Кремъл и свързани с директната пропаганда на Кремъл в България, или става въпрос за нагласи и настроения, които са пропутински или дори прорусофилски - това има общ корен. В момента България има правителство, съставено от две коалиции. Едната коалиция - ПП-ДБ, е категорично прозападна. Другата - ГЕРБ-СДС, дълги години беше разкрачена между Изтока и Запада, но в момента се опитва да се пребоядиса като изцяло прозападна. Имаме управление, което е категорично прозападно. Това изключително много дразни хората, които критикуват Европа, САЩ, западния начин на живот, демокрацията, разочаровани са от нея, припознават либерализма като антибългарска идеология, каквато тя явно не е. Има припокривания на опорите, които са свалени от Кремъл, и проруските настроения, които по своему са и антизападни”, смята Вълканов.
Защо Русия провежда дезинформационни кампании в България?
“В много голяма степен целите на външнополитическата стратегия и военната доктрина на Русия залагат на отслабване на НАТО, на Европейския съюз, разделение на европейската общност, така че да бъдат възстановени сферите на влияние в постсъветското пространство и съюзите от времето на комунизма със страните от Източна Европа”, обясни доц. Шаламанов.
“Един от основните инструменти е по различни преки или непреки начини да се създава чувство на страх, на заплаха. Паралелно с това - създаване на чувство на несигурност, на неопределеност по отношение ангажиментите, които нашите съюзници в НАТО и Европейския съюз са поели към нас. Тези ангажименти практически се изпълняват, само че в комуникациите виждаме, че разбирането и усещането на хората не съответства на реалността”, посочи експертът по национална сигурност и отбрана.
“Всички тези наративи целят да създадат чувство на страх, несигурност и да противопоставят част от българското общество на НАТО и Европейския съюз, въпреки огромните ползи и непосредствената подкрепа, която получаваме за нашата сигурност, отбрана, просперитет от съюзниците ни в тези две организации. Още повече, че всички решения на тези организации се взимат с нашата позиция и глас”.
Защо вярваме на дезинформация?
“Доста е лесно за една дезинформационна кампания да събере внимание и подкрепа в българското общество. Причината е голямото разделение по линията Изток-Запад. Хората отделят все по-малко усилия да проверят една информация, освен ако това не е работата им. Все по-малко време отделят за проверка на информация, а все повече време - да се възмущават от нея, независимо истинска или е, или не”, смята Валентин Вълканов.
“В случая с “Аз съм българче” стигнахме до нелепата ситуация самият художник да трябва да обяснява защо преди двайсетина години е нарисувал момченце с блуза в цветовете на украинското знаме. Това е информация, която е изключително лесна за проверяване. Видяхме обаче изключително екстремни реакции при част от сънародниците ни - те говореха за бойкот на издателството, за продажба на български интереси, за проукраинска пропаганда. Това идва да покаже, че има части от българското общество, които са много безкритични и които реагират на определени стимули - дали чисто визуални, тоест картинки като корицата на “Аз съм българче”, или през елементари послания като “подменят и историята, защото искат да демонтират Альоша” или “ще демонтират Шипка”, обясни той.
Как да бъде преодоляна дезинформацията?
Дезинформацията в отбраната ще бъде факт, действията на България за продължаваща интеграция в НАТО ще бъдат под прицел.
“Начинът това да бъде преодоляно е много силна стратегическа комуникация, обновена Стратегия за национална сигурност, обновена Национална отбранителна стратегия, които да не са кабинетно разработени, а са разработени на основата разбиране в обществото на реалните рискове, проблеми и възможни решения в контекста на решенията на Парламента, Министерския съвет, Министерството на отбраната”, посочи доц. Шаламанов.
Дезинформацията, която идва отвътре чрез лидери на мнение и политици, е сериозен вътрешен проблем, смята той.
“Трябва да можем да постигнем висока степен на интегритет в институциите и в частност - в специалните служби, и след това и да развием грамотност и устойчивост във всеки един гражданин за разпознаване и превъзмогване на натиска от внушенията на влиянието, идващо при информационни и психологически военни операции”, категоричен е доц. Шаламанов.
Ще има ли успокояване на страстите?
“Реакцията на стимули не е точно разсъждение, тя е първична и минава през емоционално възприемане, а не през премисляне. Не очаквам особен прогрес в това отношения. Условията, които обаче биха могли да помогнат да подобряване на нещата, са фокус върху подобряване на вътрешната среда в България и успокояване на страстите, най-вече политически. Смятам, че такова политическо успокояване вече има. Ако ротацията мине относително гладко - случи се без грандиозни скандали от страна на двете управляващи коалиции, мисля, че ще имаме успокоение през 2024 година”, смята Валентин Вълканов.
Илияна Маринкова
