Руският президент Владимир Путин не желае да участва в смислени преговори. Кремъл не търси нищо по-малко от пълна капитулация на Запада, посочват в анализа си от Института за изследване на войната. От там са категорични - витаят слухове, че Путин иска преговори, но те не отговарят на истината.
Bloomberg съобщи преди два дни, че източници, близки до Кремъл, но пожелали анонимност, "сигнализирали" на САЩ по странични канали, че Путин е отворен за преговори, включително такива, които ще осигурят "споразумения за сигурността“ на Украйна и руският президент може да е готов да отстъпи от искането за "неутралитет" на Украйна като дори може в крайна сметка да се откаже от позицията си срещу членството на Киев в НАТО. За такива сигнали съобщиха и в края на миналата година от New York Times. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков обаче отрече слуховете като заяви, че съобщенията за готовността на Русия да се откаже от исканията си Украйна да не се присъедини към НАТО са "неверни". Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен заяви на 19 януари, че не вижда никакви индикации, че Путин е сериозен в търсенето на начин за прекратяване на боевете в Украйна.
Путин и представители на Кремъл все по-често подчертават през последните седмици, че Русия няма интерес да преговаря с Украйна добросъвестно, че максималистичните цели на Русия в Украйна остават същите и че Путин продължава да преследва основната си цел - да отстлаби и разпадне НАТО.
Бившият служител на Белия дом Фиона Хил каза пред Bloomberg, че подставени лица искат Запада да си създаде идея за такъв канал на комуникация за да изплаши Украйна.
Руските искания за украински „неутралитет“ и мораториум върху разширяването на НАТО винаги са били и продължават да бъдат едно от основните оправдания на Путин за неговата инвазия в Украйна и всяка хипотетична отстъпка по тези искания би представлявала голямо стратегическо и риторично отстъпление от името на Путин, което е малко вероятно. Руските призиви за украински „неутралитет“ са искания Украйна да промени конституцията си, за да премахне ангажиментите си да се стреми към членство в НАТО и ЕС.
Руският президент отдавна настоява за мораториум върху разширяването на Алианса. Това изисква промяна в устава на военния пакт, което от своя страна ще изисква и нов договор между държавите-членки. На практика това ще предостави на Русия право на вето върху бъдещо членство в НАТО. Всякакви отстъпки на Кремъл по отношение на тези искания също биха се равнявали на значително поражение на Русия, тъй като Путин все по-често използва публичните си изяви, за да повтаря, че първоначалните цели на инвазията остават същите.
Допуска се, че руски подставени лица симулират интерес към евентуални отстъпки за мястото на Украйна в западните съюзи, за да предизвикат превантивни отстъпки на Запада по отношение на териториалната цялост на Украйна, пишат от Института за изследване на войната. Присъединяването на Украйна към ЕС и НАТО са дълги процеси, които няма да се развият непосредствено след договореното прекратяване на огъня и Русия може да се стреми временно да се престори, че се съгласява с тези искания, за да затвърди по-незабавно контрола върху окупираните територии.
Освен това Путин продължава да повтаря шаблонния си разказ, според който Украйна е виновна за вйната. Пред студенти в Държавния морски технически университет в Санкт Петербург, които са участвали във войната в Украйна, руският президент заяви, че Украйна е "отказала“ да изпълни Минските споразумения, извършила е "геноцид" срещу руснаците, а Западът е "измамил многократно Русия" чрез разширяването на НАТО, което е принудило Москва да нахлуе в Украйна.
Путин продължават да показват, че Кремъл разглежда разширяването на НАТО и съществуването на Украйна като независима, суверенна държава като екзистенциални заплахи за Русия, които трябва да бъдат премахнати със сила.
ФрогНюз
