След вчерашното уточнение за фискалния критерий за членство в Еврозоната, днес ще се занимая с другия, по който има сериозно неразбиране. Той всъщност е по-важен и по-актуален за случая на България през 2024. Това е критерият за ценова стабилност.
Недостатъчно задълбочилите се в темата наблюдатели твърдят, че този критерий е "инфлация, която е не повече от пункт и половина над простата средна инфлация в трите страни с най-ниска инфлация в ЕС".
Невярно.
Освен това, непрецизно.
Непрецизно е, защото има много "инфлации". Има месечна, има годишна, има средногодишна инфлация. Всяка от тези три може да се изчислява въз осново на националния индекс на потребителските цени, а може да се изчислява и въз основа на хармонизирания индекс на потребителските цени. Те са различни, защото за отделните страни теглата на различните конкретни стоки в потребителската кошница могат сериозно да се различават между националния и хармонизирания индекс, а за някои страни дори самите кошници може да са с различен състав.
Прецизният израз, който отговаря на правото на ЕС, е: средногодишната инфлация на хармонизирания индекс на потребителските цени.
Невярно е, защото в правната формулировка на критерия изрично не се говори за трите страни с "най-ниска" инфлация. Всъщност, дори в самия член 140 на ДФЕС изобщо не се говори за инфлация. Говори се за ценова стабилност. Инфлация се споменава едва в операционализирането на този критерий в член 1 на Протокол 13 относно критериите за конвергенция. И дори тогава трите държави членки, спрямо които се изчислява референтната стойност на критерия, са не тези с "най-ниска" инфлация, а тези с "най-добри резултати в областта на ценовата стабилност".
По конкретно, цитатът от член 1 на Протокол 13 е: „Критерият за ценова стабилност, посочен в член 140, параграф 1, първо тире от Договора за функционирането на Европейския съюз означава, че в съответната държава членка е налице ценова стабилност и средният темп на инфлацията за период от една година преди осъществяването на прегледа на резултатите не превишава с повече от 1½ процентни пункта този, който съществува най-много в три държави членки, имащи най-добри резултати в областта на ценовата стабилност. Инфлацията се измерва посредством индекс на потребителските цени на съпоставима база, като се отчитат различията в националните дефиниции.“
"Най-ниска инфлация" е различно от "най-добри резултати в областта на ценовата стабилност". Причината е, че в ползваната от съвременните централни банкери теоретична рамка дефлацията е значително по-нежелана от инфлацията и съответно твърде ниска инфлация е поне също толкова голям проблем (т.е. недобър резултат), колкото и твърде високата инфлация.
В пет от последните осем конвергентни доклата "най-добри резултати в областта на ценовата стабилност" са били нещо различно от "най-ниска инфлация".
От 2010 насам не е имало случай, в който държава членка със средногодишна ХИПЦ инфлация с повече от 1.4 процентни пункта по-ниска от средната за Еврозоната да не е била изключвата от изчислението на референтната стойност на критерия за ценова стабилност поради това, че подобно представяне не се счита за добър резултат. В момента, според данните към декември 2023, има пет такива държави членки на ЕС, но разбира се тази бройка може да се промени с данните за всеки следващ месец.
Това е.
Георги Ганев, Facebook
Заглавието е на редакцията на ФрогНюз
