"Актът на преместване на паметника е преди всичко акт на национално достойнство. Един довод, който често се среща е, че Альоша е символ на Пловдив - нещо, което е абсолютно неприемливо. За град на 8000 хиляди години, който има паметници като Стария град и Античния театър, Римския стадион и Римския форум, да говорим, че един паметник на 70 години - даже няма още и толкова от неговото завършване, е символ на Пловдив, е меко казано смехотворно. Ще се погрижим в следващите месеци от името на Община Пловдив да стартира образователна кампания, която да промени тези виждания на пловдивчани".
Това каза пред ФрогНюз Владимир Славенски, пловдивски общински съветник. Той и колегата му Йоно Чепилски внесоха предложение до Общинския съвет на Пловдив паметникът на Съветската армия “Альоша” да бъде преместен в Музея на изкуството от периода на социализма. Преди дни Държавната дума на Руската федерация изпрати през руската посланичка у нас Елеонора Митрофанова писмо до Общинския съвет на Пловдив във връзка с предложението за демонтаж.
Ето и цялото интервю:
Г-н Славенски, за какво говори самият факт, че Държавната дума на Руската федерация - законодателният орган, се занимава с това какво прави България - самостоятелна държава, с монументите на наша собствена територия?
Руската Дума през годините се превърна в един все по-маргинализиран орган за сметка на управлението на Кремъл. Днес Държавата дума е по-скоро един гумен печат на решенията, които се взимат от екипа на Владимир Путин.
Ако проследим изкъсо международното право и Устава на Организацията на обединените нации, това, че руската Дума говори за паметници на наша територия, на практика е намеса във вътрешните работи на България. Русия на практика се опитва да се намеси във вътрешните работи на България.
Текстът на писмото, което беше препратено и към Общинския съвет на Пловдив от Н. Пр. посланика на Руската федерация, е изпълнено именно с нападки и пропагандни внушения, че България не решава сама за тези паметници, а това е продиктувано от Вашингтон, от Запада. Има и директни упреквания към “Демократи за силна България”, че сме антируска партия. Това не е вярно. Ние обаче сме формация, която поддържа пътя на България на Запад така, както ни го е завещал роденият на днешната дата Стефан Стамболов.
Да уточним - от американското посолство подтикнаха ли Ви към внасяне на предложението за демонтаж на Альоша?
Нито от американското, нито от английското, нито от което и да е друго посолство. Въобще нямам връзка с тези посолства под каквото и да е форма.
Паметниците на Съветската армия през годините са използвани за целите на руската пропаганда. Това стана особено силно след 2014 година след незаконната анексия на Кримския полуостров. Оттогава насам, чрез хибридни методи, съветските паметници в България се използват за всяване на разделение в обществото и за поддържането на сегашния режим в Русия.
Тези паметници като Паметникът на Съветската армия в София, който беше преместен, като паметника “Альоша” в Пловдив, като паметници в Бургас и Варна и други места, служат изцяло за руската пропаганда. Те възхваляват един период, който не се свързва със сегашната по-нова история на Руската федерация, а със Съветския съюз.
Един от аргументите на хората, които защитават Альоша от демонтаж е, че “рушим това, което родителите ни са изградили”. В същото време не са малко разказите, че монументът е бил построен с огромни усилия от репресирани българи, заплашени включително от затвор. Тези обстоятелства достатъчно ясни ли са според Вас на обществеността?
Това е историческият разказ, за който ние зовем - за реално и истинско преосмисляне на историята, която в България е била манипулирана от комунистическото ръководство на страната преди 1989 година. Сега руската държава се възползва от това.
Малко хора в Пловдив знаят кога е построен паметникът. Много малко хора знаят, че това е съветски паметник, докато много пловдивчани си мислят, че това е паметник на руските освободители от Руско-Турската война през 19. век, което е абсолютно невярно. Много хора дори не знаят, че на върха има един голям обелиск, построен в името на цар Александър II и че това е пловдивският еквивалент на паметника пред Парламента на България. Хората не знаят тези неща. Ще се погрижим в следващите месеци от името на Община Пловдив да стартира образователна кампания, която да промени тези виждания на пловдивчани.
Един довод, който често се среща е, че Альоша е символ на Пловдив - нещо, което е абсолютно неприемливо. За град на 8000 хиляди години, който има паметници като Стария град и Античния театър, Римския стадион и Римския форум, да говорим, че един паметник на 70 години - даже няма още и толкова от неговото завършване, е символ на Пловдив, е меко казано смехотворно.
Писмото на руската Дума, изпратено през Митрофанова, ще има ли отражение върху пловдивския Общински съвет?
Общинският съвет не е заседавал откакто писмото е получено в деловодството. Не бих казал, че ще му се отдаде внимание и дори ще бъде обсъдено.
Какви са стъпките по Вашето предложение за демонтаж на монумента оттук насетне, има ли развитие?
Изчакваме правен, икономически и технически анализ от Община Пловдив за това как може да бъде преместен. Щом този анализ е готов, можем вече да пристъпи към гласуване.
Защо паметникът трябва да бъде преместен - потисничеството над българското самосъзнание аргумент ли е в таз посока?
Актът на преместване на паметника е преди всичко акт на национално достойнство. Идеята и фактът, че паметникът на Васил Левски е много по-маломерен и се намира далеч долу под ботушите на Альоша достатъчно символизира националните унижения, които страната ни е преживяла в периода 1944-1947 година, когато страната ни е де факто окупирана от Червената армия.
Преместването е морален акт към миналите поколения, пострадали от комунизма, но и морален акт към бъдещите поколения, които ще знаят историята на България такава, каквото е и каквато реално се е случила. Така ще можем с гордо вдигната глава да кажем, че имаме национално достойнство - такова, каквото имат поляците, естонците, латвийците, литовците, украинците, които в периода след 1989 година поетапно премахната тези паметници.
Интервю на Илияна Маринкова
