"Комунизмът е донесъл само нещастия на България. Голяма част от интелигенцията беше или пратена по лагери, или осъдена и убита от Народния съд. Комунизмът превърна България от една развита европейска водеща страна в една от последните по доходи и развитие. Трябва да си спомним за хората без никаква вина, които бяха преследвани, убити или пратени в лагери само заради своите убеждения. В тяхно име повече не трябва да допускаме такива режими нито в България, нито в Европа. В България има партии, които искат да върнат страната в Съветския съюз. Това няма да се случи".
Това каза пред ФрогНюз народният представител от "Продължаваме промяната - Демократична България" Мартин Димитров.
Разговаряме с него на 1 февруари - Деня на почит към жертвите на комунистическия режим у нас:
Г-н Димитров, в последните няколко седмици и месеци много се говори за съветските паметници у нас. Когато говорим за жертвите на комунизма, струва ми се редно да отчетем, че тези монументи са построени във възхвала на периода, от който започват жертвите, във възхвала на армията, окупирала България след 1944 година и довела комунизма със себе си. В този контекст, актуална ли е нуждата тези монументи да бъдат премахнати?
Разбира се, че е актуална. Като народен представител съм внесъл законопроект всички монументи на тоталитарните режими - и персонално на комунистически режим, да бъдат премахнати. Това включва и паметниците на Съветския съюз. Това е законопроект, който генерално решава въпроса. Законопроектът е внесен преди време, вече минаха няколко месеца. Не се разглежда, защото още е в процес на консултации кой би го подкрепил. Искам да бъде приет, затова търся начин как това да се случи.
Такива паметници като МОЧА нямат място в България. Първо, защото съветски войници не са загинали на територията на страната ни. Освен това, България беше окупирана от Съветския съюз, а не освободена в този период. Освобождението от Руската империя от турско робство не трябва да се бърка със Съветския съюз. Двата периода трябва ясно да се разграничат.
Комунизмът е донесъл само нещастия на България. Голяма част от интелигенцията беше или пратена по лагери, или осъдена и убита от Народния съд. Комунизмът превърна България от една развита европейска водеща страна в една от последните по доходи и развитие. В момента полагаме огромни усилия да се върнем там, където бяхме - сред развитите страни.
Продължава ли комунистическото наследство да пречи икономически? Много популярен е примерът с разликата в икономическото развитие на ФРГ и ГДР заради разликата между икономическите модели в двете Германии.
Примерът е много добър. Капитализмът на Западна Германия създаде BMW и Mercedes. Комунизмът и социализмът на Източна Германия създаде Трабант и Вартбург. Това е един и същи народ - и в двата случая говорим за германци. Разликата е във възможностите, които създава единият и другият строй. Разликата между капитализма и комунизма е точно толкова голяма, колко между тези автомобили, за които говоря. Западна Германия процъфтяваше, беше една от най-развитите и най-богатите държави в Европа.
Същото важи и за Северна и Южна Корея. Южна Корея вече е една изключително развита икономика, която произвежда високотехнологични продукти, автомобили, компютри, телефони. В Северна Корея голяма част от хората гладуват. Това отново е разликата между от една страна - демокрацията и пазарната икономика, а от друга - комунизмът.
Трябва да знаем тези неща, трябва да ги обясняваме, включително на по-младите хора, които нямат спомени. Има партии в България, които скрито работят за това страната ни отново да бъде част от Съветския съюз. Не го казват директно, но това искат. Те са и в Парламента. Никой не трябва да подценява тази опасност.
Днес почитаме жертвите на комунизма. Има ли широко разбиране в нашето общество защо е нужно това?
Винаги когато отивам до Мемориала на жертвите на комунистическия режим в България до НДК, обръщам внимание на хората с мен на конкретните имена, написани там. На стената там са написани стотици, стотици имена на конкретни хора.
Вредата от тоталитарните режими - нацизма, фашизма, комунизма, може да бъде сложена под един знаменател, макар че комунистите са убили най-много хора. Всички тези режими са тоталитарни, човеконенавистни. Нашата задача - и като хора, които се занимават с политика, и като граждани е повече в Европа и в България тези неща да не се допускат.
А има ли такава опасност? Виждаме, че в различни европейски държави се надигат откровено притеснителни процеси.
И в България, и в Европа има процеси, които не трябва да се подценяват, защото са обезпокоителни. Пак казвам - в България има партии, които искат да върнат страната в Съветския съюз. Трябва да направим всичко възможно да обясняваме на хората какви са рисковете и какво би се случило, защото демагогията понякога звучи привлекателно. Тя е опасна, но представянето ѝ може да звучи привлекателно. Затова всяко подценяване е сериозен риск.
По този начин бе подценен и Брекзит - и във Великобритания, и от целия Европейски съюз. Виждаме колко лош беше крайният резултат и за тях, и за общността. Това е пример за тема, която бе подценена, а не трябваше.
Това ли е посланието, което трябва да отправим в деня за почит на жертвите на комунизма - никога повече тоталитарни режими в България?
Това е едното важно послание. Другото важно послание е да си спомним за хората, които са убити от комунистите в България, които са пратени в лагери. Да си спомним хубавите книги, написани по тази тема, и да кажем, че преследваните бяха важна част от интелигенцията. Комунистите преследваха българската интелигенция с години. Част от интелигенцията беше затрита от тях. Трябва да си спомним за тези хора без никаква вина, които бяха преследвани, убити или пратени в лагери само заради своите убеждения. Трябва да споменем тези хора и да си кажем, че в тяхно име повече не трябва да допускаме такива режими нито в България, нито в Европа.
Когато започна демонтажът на МОЧА, присъствах на мястото, отразявах от мястото и наблюдавах какво се случва, включително по лични убеждения. Тогава сред защитниците на МОЧА имаше такива, които открито отправяха закани с Народен съд към празнуващите демонтажа. Какво казваме на тези наши сънародници?
Народен съд в България е било хора да бъдат съдени по бързата процедура без да са извършили престъпления, само заради техните убеждения, заради тяхното мислене. Никога не бих си позволил да си и помисля да пращам някого в затвора, защото мисли по различен начин от моя, защото има други убеждения за развитието на България. Това е разликата между демократите и комунистите.
Комунистите искат да пратят някого в затвора само защото мисли различно от тях. Демократичното мислене е да допускаш всякакво различно мнение. Това, че сме толерантни и сме готови да изслушаме всеки, да чуем различни мнения, не означава, че ще оставим тези хора да върнат тези ужасни времена отново в България. Това няма да се случи.
Интервю на Илияна Маринкова
