В 7-дневен срок публичните взискатели, каквито могат да са общини, данъчни, министерства и др., да са задължени да уведомят НАП, ако гражданин си плати задълженията към тях. Това предвиждат промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, внесени от депутати от „Продължаваме Промяната – Демократична България“.
Сега, когато публичен взискател изпрати на публичния изпълнител – НАП задължения, но преди тяхното събиране, те бъдат погасени, взискателят не е длъжен да уведоми за това НАП.
В същото време Националната агенция по приходите е разработила електронна услуга за такива уведомления, но тъй като в закона не е предвидено такова изискване, в практиката има множество случаи, при които граждани продължават да бъдат търсени за задължения, които вече са погасили, а лихвите се трупат. Това създава неудобства на гражданите, като в някои случаи те дори не могат да ползват данъчни облекчения и услуги, тъй като в НАП има данни за задължения, посочват в мотивите си към законопроекта депутатите.
С промени се въвежда и задължение за предоставяне на пълна информация за вземането, тъй като при неговото погасяване в НАП, тя трябва да бъде еднозначно отнесена и към задължението в информационната система на взискателя.
Ще има и санкции за ръководителите, ако не предоставят в срок тази информация в НАП, като глобата е от 300 до 600 лева, а при повторно нарушение – от 500 до 1000 лева. Всички промени се предлага да влязат в сила от 3 май 2024 г., като за санкциите е даден 8-месечен гратисен период, пише още Pariteni.bg.
Във връзка с фискалния контрол върху стоки с висок фискален риск се предлага въвеждане на правна възможност за граждани и фирми предварително да предоставят обща банкова гаранция в размер не по-малък от 1 млн. лева, което ще намали административната тежест за клиентите на НАП чрез съкращаване на времето за проверки при получаване, разтоварване и освобождаване на стоката.
Общата банкова гаранция ще се предоставя предварително с цел да се минимизират рискове при налагане на обезпечение особено в почивни или празнични дни, при закъснение на превоза или на превода на сумата по сметка в НАП. При забавяне на освобождаването на стоката, рисковете са развалянето й или налагане на други санкции – например невъзможност за доставка на стока в акция до търговски обект, както и други неблагоприятни последици.
