Диона, Емрах Стораро и Софи Маринова явно са по-важни за българите от Денков, Шенген и еврото. Ако това не се промени, сами ще сме виновни за начина, по който живеем, пише Александър Андреев.
Коментар на Александър Андреев, "Дойче веле". Заглавието е на редакцията на ФрогНюз.
Ако измерим обществената температура на българите, неизбежно ще установим, че Диона, Емрах Стораро и Софи Маринова са по-важни от Денков, Шенген и еврото. Да не говорим, че фалшивата новина за "Аз съм българче" със сигурност засенчва истинската новина за промените в Конституцията. А видяхте ли новите разголени снимки на Златка? Какво ми говорите тогава за някакви избори за Европейски парламент?
От какво се интересуват българите?
Мога да предположа, че политически българското общество е най-заспалото в целия ЕС. Да, на политическата повърхност всичко ври и кипи. "Сглобката" и ротацията, Пеевски срещу Радев, Кирил Петков на кафе със Спас Русев, държавният бюджет и съветските паметници: тези политически новини не са първо качество, но сериозните медии в Българiя все пак следят този дневен ред, а и драматичните международни събития.
Но всичко това явно не представлява особен интерес за средния българин. За онези 60% от хората в България, които на последните избори не упражниха основното си гражданско право и обществено задължение. На онези близо 50 процента, които според последното проучване на "Тренд" не са запознати с промените в Конституцията, основния закон на държавата им. На почти всички гласували избиратели, които според същото изследване продължават да подкрепят една и съща партия, независимо от вътрешните български сътресения и от крайно изострената международно-политическа обстановка с две войни наблизо и с безогледни популисти, взели властта или стремящи се към нея. Само за сравнение: в една по-развита демокрация, каквато е германската, вътрешнополитическите и международните кризи предизвикаха сериозно разместване на пластовете.
Един общо взето безобиден политически клоун от края на миналия век възкликна: "Не ме гледай умно, българино!". Това възклицание звучи уместно и до ден днешен. Защото мнозинството българи очевидно не се интересуват кой и как ги управлява, но в същото време по стародавна местна инерция ругаят "всичките маскари", без всъщност да знаят защо. Само 15% одобряват работата на парламента, а 22% - работата на правителството. Да, двете институции имат цял куп дефекти, а пазарлъците и грешките им заслужават най-отчетлива критика. Но какво точно очакват от тях неодобряващите българи? Норвежки доходи или безплатен бензин? Защото освен тези две разбираеми, ала неосъществими мечти, мнозинството българи всъщност изобщо не се замислят за управлението на страната си.
"Най-мразим да мислим"
Ако съдим по консумацията на новини (или по-скоро - "новини") в медиите и най-вече в социалните мрежи, това дълбоко заспало мнозинство се интересува най-вече от убийства и изневери, от чалга, голи снимки и спорт, но не и от въпросите на доброто държавно управление.
След по-малко от половин година предстоят избори за Европейски парламент. Българите би трябвало да се вълнуват от европейската политика - най-малкото защото благоденствието в страната сериозно зависи от европейските пари. А също така заради мира в Европа, заради цената на енергията, заради мигрантите и бежанците - все въпроси, които уж драматично засягат хората в България. И колко избиратели очакваме да изразят политическата си воля по тези драматични въпроси? 30%?
Да, мисленето е трудна работа, особено политическото мислене. Какво беше казал шопът? "Най-мразим да мислим". Но ако не ти си мисли политически, тогава сам ще си бъдеш виновен за начина, по който живееш.
Александър Андреев
