Трети ден слушаме безплодните упражнения на политици, ченгета и прокурори по темата с екзекуцията на Мартин Нотариуса. От двайсетина години всички знаели какви ги върши, но все чакали някой друг да подаде сигнали, да предостави доказателства, да му потърси отговорност. По закон. Е, не са се намерили такива.
Същите, че и по-големи простотии се изговориха по случая с екзекуцията на Алексей Петров – Трактора. Той бе почернил живота на десетки семейства, заплашвал и рекетирал, биел и присвоявал бизнеса, но т.нар. „специализиран съд“ го оневини по всички обвинения. А свидетелските показания по делото „Октопод“ на над 150 души бяха толкова ужасяващи, че пред тях Хичкок и Стивън Кинг изглеждат като автори на детски сюжети…
Същата гнусна картина се разкриваше пред очите ни години наред с главен герой в нея мерзавеца Петьо Еврото.
И тримата са били до последния си дъх част от мракобесни мафиотски структури, на върха на които се мъдрят и до днес известни политици. Бойко Борисов първоначално твърдеше, че Трактора е организирал покушението – неуспешно, слава Богу – срещу Цветелина Бориславова. После същият Борисов се прегърна с Петров и го обяви за супер антитерорист, какъвто той не е бил никога. Никога!
Както никога не е бил и автентичен преподавател или доцент, защото с милиционерското си училище бе останал на фердфебелско ниво, изразяващо се в закани и насилие.
През всичкото това време правосъдната система се гърчеше и къде под натиск, къде доброволно, слугуваше на политическата мафия.
И досега няма разследван и вкаран в съда политик, министър или премиер за корупция. Но евростатистиката отчита, че у нас годишно през периода на управление на Борисов и ГЕРБ са крадени по 10-12 милиарда евро годишно. Парите ги няма, няма и виновни. Но зърнари, миньори, шофьори и пр. вдигат врява пред парламента или МС и искат още и още пари. Но парите са откраднати, бе, хора! Защо не крещите и не хвърляте камъни по къщите и палатите на грабителите? Защо преговаряте и се договаряте с тях.
Трактора и Нотариуса получиха куршум, а Еврото го затриха някъде в Дубай. За това, което са сторили през годините необезпокоявани и дори закриляни от прокуратура, ченгета и политици – те си получиха заслуженото. Жалят ги най-близките им роднини. Много други празнуват. Това е истината. Всички са наясно, но по медиите се разтягат дъвки и се търсят щадящи думи.
България е отворена рана. Всички ние сипваме сол в нея. Масите не гласуват, мърморят, пият, бият жените и децата си и веят байрак по празници – всичките войводи и супер патриоти. Елитът, с извинение, изобилства от селски пръчки, простаци и недоебльовци, насадили задниците си в лъскавите лимузини, купени с наши пари и вардени от пазванти на заплата пак от нашите пари.
Рана, казвам ви. Може да ги убиват някои от мерзавците техни авери или шефове, за да мълчат, а не народни закрилници, но все пак си е вид справедливост. Ще дойде часът и на организаторите на покушения. Също и на големите крадци и нарциси от партиите.
Вера Кочовска обичаше да повтаря изразът: „Ковчег джобове няма“. Нашите опърдяни милиардери и големи „играчи“ няма да отнесат гепеното в отвъдното. Ще „гледат“ от Боянските частни гробища София, а други ще харчат парите им и ще се забавляват с любовниците им.
Държавата не защитава гражданите. Те са оставени на произвола на тирани и мародери от всякакъв калибър: от татуирани с Левски и Ботев тъпи мутри до костюмирани тъпи мутри по етажите на властта.
Докато не спрем да сипваме сол в раната, а се заемем да я лекуваме – така ще е. Ще гърмят от време на време някоя мутра, а вместо ехо, ще се чува звън на чаши с шампанско. Извратено, но все пак е някакво правосъдие.
Огнян Борисов
