"Гражданите на Русия дължат на онзи кратък период свободата на сдружаване, свободните избори и пазарната икономика. Дължат, ако щете и фактът, че днес ползват интернет и мобилни телефони - дали щяха да им бъдат разрешени от тоталитарната съветска власт, как мислите?", пише Инджев.
Иво Инджев, Facebook. Заглавието е на редакцията на ФрогНюз.
Елцин можеше днес да е на 93. Не доживя да види в неговата пълнота резултата от катастрофалното си решение да избере Путлер за наследник. Малцина, като Хенри Кисинджър, доживяват до своето столетие, за да се радват толкова дълго на постиженията си.
Борис Елцин можеше на теория днес да е празнува 93 годишнина, но почина на 76 години през 2007-ма.
Животът на Елцин демонтстрира как можеш да извършиш велики дела, но в накрая да ги зачекнеш с едно единствено решение, като предаването (в двата смисъла на думата) на Елциновата Русия в ръцете на Путлер.
Както е известно, още с встъпването си в длъжност като президент бившият полковник от КГБ възстановява в наследилата го ФСБ култа към сбоя бивш работодател от КГБ Андропов и връща на въоръжение съветския химн. Елцин е бил шокиран, но вече безсилен да окаже съпротива.
На Епохата Елцин, ако не и лично на него, огромната държава за пръв в историята преживява разцвет на правата и свободите на гражданите си. Те получават правото да пътуват по света, да четат, да гледат, да говорят и да пишат каквото искат без ограничения, каквито днес все повече налага Елциновият антипод в лицето на режима в Кремъл.
Гражданите на Русия дължат на онзи кратък период свободата на сдружаване, свободните избори и пазарната икономика. Дължат, ако щете и фактът, че днес ползват интернет и мобилни телефони - дали щяха да им бъдат разрешени от тоталитарната съветска власт, как мислите?
При “стабилизацията”, настъпила при Путлер, започнаха да обругават 90-те години на миналия век заради многото съпътстващи проблеми при настъпилия внезапно крайно необичаен климат на демократизация в разпуснатата от Елцин съветска империя. Истината е, че Елцин отвори страната си към света, който днес е погнусен от неговия наследник на върха на държавата.
И други, като Солженицин, имат славни заслуги за развенчаването на комунизма, но в края на живота си се опозоряват с шовинистичното си падение. Само че едно е да си писател, друго е да управляваш трудната за навигиране най-голяма държава с света. Отговорностите са несравними.
Казано на “американски език”, Елцин се гръмна в крака с избора си на наследник. Направо се самоуби публично, а най-вече пред очите на всички, които ползват в днешната московия плодовете на държавническата му дейност. Удави се накрая в капката отрова чрез персоналното си завещание в лицето на Путлер.
Тъжно е, но е факт. На персонално ниво всеки човек в напреднала възраст, който цял живот е градил име, би трябвало да се замисли по този шокиращ повод.
