Бившият главен прокурор Никола Филчев никога не е бил словоохотлив. През последните дни обаче с изявите си в телевизионни предавания детронира някои силиконови интелектуалки.
Получи се нещо като Филчев тук, Филчев – там. Докато превключиш с дистанционното и той изниква от следваща медия.
Филчев има мотив да влезе в ролята на цветарка: трябва да се защити от стари версии за съпричастността му в убийствата на прокурора Никола Колев и ямболската адвокатка Надежда Георгиева, които тези дни изживяват ренесанс.
Филчев говори аргументирано, солидно, но от време на време се газира, кара се на водещите, че го прекъсват или, че не го питат това, което трябва, нервничи. Липсват крилатите му фрази за „Плод зеленчук”, не говори и за себе си в трето лице, но пък не се стърпя да нарече опонентите си „клозетни драскачи”, дилъри на дрога и пр. Въобще Филчев си е Филчев – агресивен и безпощаден.
Никола Филчев обаче не може да скрие завладелия го страх. Той го прави нервен и сприхав. Самият факт, че човек, който от години демонстрира презрение и непоносимост към журналистите, днес сам се натиска пред микрофоните, е доказателство за паника.
В изявите си бившият главен прокурор доста припряно се опитва да миксира истини, полуистини и откровени лъжи.
Твърди, че не познавал добре доцент Алексей Петров, говорили си на Вие. И никой не му задава елементарния въпрос: Как тогава се озова, г-н Филчев, в кооперация на частната ул. „Арарат” заедно с доцента-икономист? Също и с бившата барета Филко Славов, който пък е споменаван като изпълнител на смъртната присъда на прокурора Колев? Там е и ректорът на УНСС проф. Борислав Борисов, който също е и съветник на президента Първанов, а и шеф на директорския съвет на Съюза за стопанска инициатива, в който директор е доц. Петров. Кой те покани, г-н Филче, или как научи, че там се продават жилища по твой вкус и по твоя джоб? А и защо никой не разследва съответстват ли заплатите на известните съкооператори с придобитите от тях имоти? Къде е храбрият Яне Янев да разнищи тази интересна тема?
И друга неистина се опитва да лансира Филчев чрез умели внушения. Имало сведения отпреди близо 9 години, че убитият прокурор Колев бил замесен в наркотрафик, а мафията не прощавала такива неща. Сиреч, ликвидирали са го някакви тъмни сили, а не барети, защото те са чиста вода ненапита. Тази версия би могла да мине само ако никой у нас не знаеше в какви лайна са замесени немалко фигури, служили преди това в Специализирания отряд за борба с тероризма. Но това е обществена тайна. Имената им са споменавани по повод поръчкови убийства, рекет, шантаж, проститутки, магистрални обири, отвличания, производство и разпространение на дрога, всякакъв вид контрабанда и пр. Филчев няма как да не е чувал, че още по времето на Тодор Живков и Държавна сигурност същите барети, наричани галено от властта „нашите момчета”, са пребивали хора в барове и заведения, ей така, за разнообразие. Самият Алексей Петров има „черно петно” в иначе прогресивната си биография за участие в бой с таксиметрови шофьори. Баретите от поколението на Петров са участвали и в мероприятия на ДС за репресиране на активисти във възродителния процес. Тази дейност е прикривана под логото „антитерористична дейност”, но свидетели разказват за чудеса от „храброст” на някои барети в смесените региони. Помежду си баретите също са прибягвали до саморазправи, защото са се настъпвали на територията на сенчест, потаен и опасен бизнес.
Филчев прилича на човек, засегнат от Алцхаймер, когато стане дума за периода, в който барети са го охранявали като главен прокурор, при това по негово разпореждане.
Бившият Главен, както са наричали Филчев подчинените му, очевидно смята, че в България живеят 7,5 млн идиота, на които преспокойно обяснява, че няма как Първанов да му е „политически чадър” и да го е назначил за посланик в Казахстан, тъй като други правели предложението, а президентът само подписвал. Филчев, Филчев, това не го говори дори на пазача на вилата на Елпром – Тетевен, където, казват някои, си се криел от „лоши думи хорски”, преди да хукнеш по медиите, че ще ти се смее от сърце. (А не е лошо да разпиташ из Тетевен кой е приватизирал същата тази база и свързан ли е той с доц. Петров. Интересни неща ще научиш за човека, с който си на Вие...) Възможностите и интересите на сегашния президент се разпростират далеч отвъд правомощията, така скромно описани в Конституцията. Това го знае всеки, който не е въдворен принудително на лечение в „Св. Наум”, например.
Вероятно Филчев не е чувал също, че зверски убитата ямболска адвокатка Надежда Георгиева е работила за Алексей Петров на басейна „Спартак” от октомври 1999 г. до момента на съсичането й със сатър през февруари 2000 г. В малка държава като нашата подобни съвпадения изглеждат прекалено съмнителни.
Най-странното в целия този цирк е липсата на адекватни въпроси от страна на някои журналисти, които събеседват с някога Главния Филчев. Сякаш въобще не са се готвили по темата или пък някой им е подшушнал какво да питат и какво – не. Ако някой все пак се опита да кривне от сценария, Филчев моментално се газира и отправя закани, че ще си тръгне, че няма да отговаря и пр.
В звездните си медийни изяви (скоро ще го видим вероятно в ролята на звезден репортер, танцьор в „Байландо”, певец във „Великолепната шесторка”, участник в „Стани богат” или партньор на Бианка в „Шоуто на Иван и Андрей”...) Филчев сякаш е налегнат от амнезия. Той не обелва и дума за делата, които Петров е водил преди време срещу Едвин Сугарев с твърдението, че е наклеветен за съучастие в убийството на прокурор Колев. Петров губи тези дела. Но журналистите забравят да питат, сякаш хипнотизирани от свъсения поглед на бившия Главен...
Едно нещо обаче е сигурно: на Филчев му върви с президенти. Той разкри, че е работил много добре с Петър Стоянов, а след това и с Георги Първанов. Ако се сбъдне мечтата на доц. Петров да стане и той държавен глава, Филчев ще е истински щастлив. Лошото е само, че тогава доцентът ще се премести от ул. „Арарат” в Бояна и няма да могат да обсъждат почистването на входа на кооперацията и други такива дребни, но много човешки неща...
Никола Филчев не е лесен противник. Който го подценява, ще съжалява. Прави се на луд, но не е. Има засегнати от неговия стил на работа и те вероятно ще търсят някакъв реванш. Но не са малко и хората в съдебната система, които са направили кариера, благодарение на него. Между тях може да има и други връзки. Със сигурност съществуват и други начини за въздействие: връщане на услуги, компромати, рекет, пари. Ясно е какво губи правителството, ако не докаже обвиненията. Залогът е изключително голям и всички известни оръжия ще влязат в боя.
Това бе журналистическата част. Има и научна.
Съществуват специалисти, известни като невро-лингвистични програмисти. У нас те са няколко. Това са хора, които наблюдават как телата и думите издават мозъчните функции. Особено интересно е движението на очите, което спецовете наричат „признаци за осъществяване на достъп”. Когато на г-н Филчев му задават въпроса, как ще коментира версията, че е замесен по някакъв начин в убийството на прокурора Колев, той поглежда надясно преди да отговори. Движението трае не повече от секунда. Според невро-лингвистичният програмист това е знак, че ще излъже.
В същата посока се мести погледа на бившия главен прокурор и когато го питат за Алексей Петров.
Червената вратовръзка на сини полегати райета, с която Филчев се появи по телевизиите, се определя като „властна вратовръзка”. Дори избрана подсъзнателно, тя издава стремеж към внушаване на страх у събеседника и аудиторията. Човек, който ползва подобни техники за влияние обаче често не е ефективен и последователен в работата си, защото е подвластен на емоциите си.
Димитър Димитров
