Кремъл засилва реториката, настоявайки за хипотетичното разделяне на Украйна, като се възползва от безобидни и несвързани теми, вероятно в опит да нормализира разказа за разделянето в западните дискусии за Украйна. Това се посочва в дневния анализ на Института за изследване на войната (ISW).
На 5 февруари заместник-председателят на руския Съвет за сигурност Дмитрий Медведев заяви, че предполагаемите европейски планове за изграждане на железопътна линия от Испания до град Лвов са доказателство за признанието на Запада, че град Лвов ще бъде "новата столица на Украйна в границите на Лвовска област", вероятно след края на войната на Русия в Украйна.
Планът, по-специално, няма нищо общо с украинските граници или с края на войната в Украйна и представлява независим европейски инфраструктурен проект.
Руският президент Владимир Путин и други висши руски служители наскоро подновиха разказа, оформящ нахлуването в Украйна като исторически оправдано имперско завоевание, и предложиха на предимно рускоезична аудитория през декември 2023 г. Русия и европейските сили да разделят Украйна и да я оставят като "суверенна" държава-недоносче в границите на Лвовска област - коментари, които впоследствие спечелиха известно внимание от страна на няколко десни националистически централноевропейски политици.
Медведев публикува твърденията си от 5 февруари в англоезичния си акаунт в X (бивш Twitter), а не в рускоезичния си акаунт в Telegram, което предполага, че изявлението му е било предназначено за международната аудитория, а не за руската вътрешна публика.
Изявлението на Медведев е продължение на руската информационна операция, която погрешно представя Украйна като изкуствено създадена държава, вероятно с цел да се намали военната подкрепа на Запада за Украйна и да се утвърдят западните дискусии, които настояват Украйна да предаде голяма част от територията и населението си на Русия като легитимен начин за прекратяване на войната.
ISW продължава да оценява, че руският президент Владимир Путин поддържа максималистичните си цели в Украйна, които са равносилни на пълна украинска и западна капитулация.
Руските ултранационалисти продължават да подкрепят максималистичните цели на Кремъл в Украйна и отхвърлят идеята, че преговорите ще доведат до траен край на войната.
Заместник-ръководителят на Главното управление на Донецката народна република (ДНР) в Росгвардия, командир на нейните специални части за бързо реагиране и полиция за борба с безредиците (ОМОН и СОБР) и известен руски военен блогър Александър Ходаковски твърди, че "примирието" няма да доведе до мир и че "постигането на траен мир е възможно само чрез война и победа" на Русия или Украйна.
Ходаковски също така твърди, че настоящият период на позиционна война пречи на руските сили да изтощят украинските сили по цялата фронтова линия, и твърди, че руските сили трябва да окажат натиск върху украинските сили и да принудят Украйна да отдели повече ресурси за сражения по цялата фронтова линия.
Оформянето на войната от страна на Ходаковски е показателно за по-широката руска ултранационалистическа подкрепа за максималистичните цели на Кремъл за пълно поражение на Украйна и Запада. Тази позиция е несъвместима и с каквито и да било сериозни преговори за примирие или траен мир.
Забавянето на западната помощ за сигурност продължава да изостря недостига на снаряди в Украйна и да подкопава способността на страната да използва ценни западни системи за противодействие.
На 5 февруари украинският министър на вътрешните работи Игор Клименко заяви, че през последната седмица руските сили са увеличили темпото на артилерийските си удари с близо 25% и са обстрелвали Украйна над 1500 пъти, като са поразили над 570 населени места.
В "Ню Йорк Таймс" на 4 февруари се съобщава, че за разлика от тях украинските сили в критичните райони на фронта, като например Авдеевка, все по-рядко използват снаряди и поради това могат да се прицелват само в маси от настъпващи руски войници, като се отбелязва, че руските сили очевидно са се адаптирали и сега настъпват на по-малки групи, които са по-трудни за поразяване от украинската артилерия.
Украинският военен анализатор и полковник в оставка Петро Черник отбеляза, че украинските сили разполагат с относително по-добри възможности за противодействие на артилерията в сравнение с руските сили, особено защото имат американски радари AN/TPQ-36, -48 и -50 и германската радарна система COBRA.
Радарите са ефективни, тъй като откриват противниковия огън и изчисляват мястото на възникването му, така че артилерийските сили да могат да водят ответен огън - за което обаче артилерийските сили се нуждаят от достатъчно артилерийски боеприпаси.
Липсата на артилерийски боеприпаси по този начин сериозно влошава състоянието на контрабатарейните системи: AN/TPQ, COBRA и други западни системи за противодействие са толкова ефективни, колкото е броят на снарядите, с които украинските сили разполагат, за да преследват целите, които радарите за противодействие идентифицират.
ISW по-рано съобщи, че руските сили се възползват от комбинираната динамика на недостига на боеприпаси в Украйна и последващата неспособност да водят достатъчна контрабатарейна борба, като тази динамика вероятно ще се изостри с удължаването на периода на недостиг на снаряди в Украйна.
Кремъл може да не позволи на Борис Надеждин, единствения антивоенен кандидат за президент на Русия, да се кандидатира на президентските избори през март 2024 г. поради по-голямата от очакваното популярност на Надеждин.
Работна група на руската Централна избирателна комисия (ЦИК) заяви на 5 февруари, че 15% от подписите, които Надеждин е събрал, за да се регистрира като кандидат на изборите, са фалшиви и че ЦИК препоръчва да не го регистрира като кандидат.
В отговор на съобщението на ЦИК Надеждин заяви, че кампанията му планира да събере необходимите 4500 валидни подписа, за да се кандидатира, и че ще обжалва пред Върховния съд на Русия, ако ЦИК откаже да го регистрира като кандидат за президент.
По-рано Надеждин твърдеше, че е представил 200 000 подписа в руската ЦИК на 31 януари.
Руските кандидати за президент, спонсорирани от политически партии, трябва да представят 100 000 подписа с допълнителни регионални изисквания, за да се кандидатират на президентските избори, като не повече от пет процента от общо представените подписи могат да бъдат фалшиви.
ЦИК заяви, че ще обяви окончателното си решение на 7 февруари, но е малко вероятно ЦИК да разреши на Надеждин да се кандидатира.
По-рано Надеждин заяви, че смята, че ЦИК ще трябва да му разреши да се кандидатира на президентските избори през март 2024 г. поради широката му популярност и че иска да получи възможно най-много неоспорими подписи, за да не може ЦИК да го дисквалифицира.
На 23 януари ISW прецени, че Кремъл може би възнамерява да използва изборите през март 2024 г. като неофициален референдум за войната на Русия в Украйна, като позволи на Надеждин да се кандидатира на избори, които представят руския президент Владимир Путин (и по този начин неговата война в Украйна) като изключително популярен, но съобщението на ЦИК от 5 февруари предполага, че Кремъл може би се е отказал от този план поради опасения, че Надеждин може да получи твърде много гласове и да намали победата на Путин под нивата, които Кремъл е готов да приеме.
Изискването на ЦИК за валидни подписи е логичният механизъм за прекратяване на президентската кампания на Надеждин, независимо дали Кремъл първоначално е бил склонен да толерира кампанията или не.
Съобщава се, че Кремъл тихомълком национализира частни предприятия в Русия. На 5 февруари руският опозиционен вестник "Медуза" публикува разследване, в което подробно се описва как руската Главна прокуратура използва три основни схеми за изземване и национализиране на активи на руснаци въпреки уверенията на руския президент Владимир Путин, че в Русия няма да има национализация.
"Медуза" установи, че руските съдилища прилагат една от схемите чрез оспорване на дела, свързани с приватизацията на определени дружества, които са били обект на широкомащабните усилия за приватизация през 90-те години на ХХ век.
Съобщава се, че Главната прокуратура използва тази схема, за да твърди, че регионалните власти са превишили правомощията си, като са приватизирали дадено дружество, и да изисква то да бъде върнато на държавата.
"Медуза" съобщава, че втората схема е собствениците на частни предприятия да бъдат считани за "чуждестранни инвеститори", което позволява на руските власти по-лесно да конфискуват активите на собствениците на частни предприятия съгласно руските закони за чуждестранните инвестиции.
Последният начин за национализация, според "Медуза", е когато Главната прокуратура конфискува активи на подсъдими, обвинени в корупция или измама - обвинения, които според съобщенията съдилищата са използвали по-често през 2023 г.
ISW и преди е наблюдавала, че руските съдилища разширяват наказателното преследване по определени дела с цел широко потискане на несъгласието, а руската главна прокуратура може да прилага подобна стратегия на наказателно преследване, що се отнася до имущественото право, за да национализира частни активи, използвайки законите за корупцията, измамите и чуждестранните инвестиции.
На 4 февруари преговарящите от Сената на САЩ представиха предложения от тях законопроект за допълнителни бюджетни кредити, който - ако бъде приет - ще осигури около 60 млрд. долара помощ за сигурността на Украйна, като преобладаващата част от тях ще бъдат предоставени на американски компании и на американски и съюзнически военни сили.
Законопроектът предвижда три основни пакета за подпомагане на Украйна на обща стойност 48,83 млрд. долара: 19,85 млрд. долара за попълване на запасите от оръжия и оборудване на Министерството на отбраната на САЩ; 13,8 млрд. долара за закупуване на оръжия и боеприпаси за Украйна от американски производители; и 14,8 млрд. долара за продължаване на американската подкрепа за Украйна чрез военно обучение, обмен на разузнавателни данни и други дейности за подкрепа.
Законопроектът за бюджетните кредити предвижда, че средствата могат да бъдат предоставени на чужди държави, които са оказали подкрепа на Украйна по искане на САЩ, но по-голямата част от помощта - ако бъде одобрена - ще бъде насочена към американски компании и американски или съюзнически правителствени структури, подкрепящи Украйна.
Приблизително 16% от свързаните с Украйна бюджетни кредити в законопроекта ще отидат директно за Украйна, включително 7,85 млрд. долара за пряка бюджетна подкрепа за украинското правителство и 1,58 млрд. долара за усилията за изграждане на самостоятелна украинска икономика в условията на продължаваща руска инвазия.
Законопроектът за бюджетните кредити предвижда и 1,6 млрд. долара чуждестранно военно финансиране, което трябва да се използва за закупуване на стоки и услуги от САЩ, за да се отговори на нуждите на Украйна и други партньори на САЩ в областта на въздушната отбрана, артилерията, морската сигурност и поддръжката на военното оборудване.
Законопроектът за бюджетните кредити предвижда по-малки пакети от 300 млн. долара в помощ на Украйна за утвърждаване на върховенството на закона и защита на границите ѝ, както и 100 млн. долара в подкрепа на програми за разминиране, борба с тероризма и неразпространение на оръжия.
Законопроектът предвижда 8 млн. долара за генералния инспектор на МО, който да упражнява надзор върху помощта на САЩ за сигурността в Украйна.
На 4 февруари украинският президент Володимир Зеленски заяви, че Украйна се нуждае от подмяна на "поредица от държавни ръководители" в цялото украинско правителство, които "не са само в един сектор", като например украинската армия.
В отговор на въпрос на италианското издание Rai News относно съобщенията, че може би възнамерява да смени украинския главнокомандващ генерал Валерий Залужни, Зеленски заяви, че обмисля смяната на множество "държавни лидери" и подчерта, че това усилие включва смяната на множество неуточнени лица, а не само на "един човек".
Зеленски подчерта значението на украинския морал, тъй като украинското ръководство "не може да се обезкуражи" и трябва да поддържа "правилната положителна енергия", за да спечели войната.
ФрогНюз
