За Съвета на ректорите премахването семестриалните такси за студенти и докторанти в държавните университети, приети в държавна поръчка, е недомислено и прибързано, както и заплаха за академичната автономия на университетите от страна на държавата.
Това се отбелязва в становище на Съвета на ректорите по повод предложеното от кабинета отпадане на таксите, което за ръководителите на висшите училища се явява цялостна ревизия на досегашната политика на държавата в сектора.
Припомня се, че таксите бяха въведени като форма на дофинансиране на образованието на студентите през 1999 г. Оттогава досега този механизъм винаги е "функционирал като базов принцип на формиране на бюджетите на държавните висши училища", се посочва в становището, подписано от председателя на Съвета на ректорите акад. Лъчезар Трайков, като се уточнява, че по същество студентските такси за обучение са основният собствен източник на приходи за държавните университети.
Предвид горното би следвало осъществяването на подобни промени да бъде предвидено в стратегически документи, осигуряващи приемственост и предвидимост в законодателната политика на държавата, апелират ректорите и подчертават, че в стратегията за развитието на висшето образование до 2030 г., приета през 2020 г. по времето на третото управление на ГЕРБ, подобна промяна не само не е предвидена, но за нея няма индикации и в свързаните с нея други политики, заложени цели и мерки по осъществяването им.
"В този смисъл предложеният законопроект идва изненадващо и неочаквано и изисква внимателна преценка за съответствието на концепцията му с ред други политики на държавата, обвързани с модела на финансиране. Някои от тях са действали дългосрочно и са се превърнали дори в структуроопределящи за цялата система на висшето образование у нас", се казва още в становището, публикувано от БТА.
Същественото опасение на ректорите е, че предложението на правителството съдържа твърде много въпроси, на които не се дава категоричен отговор, което пречи "иначе похвалните намерения, които го подкрепят, да могат да бъдат реално осъществени".
На първо място принципното несъгласие на Съвета на ректорите е, че предложението има за предмет "частично палиативно решаване на въпроси, свързани с модела на финансиране на висшите училища", тъй като същевременно в Народното събрание между първо и второ четене се обсъжда друг законопроект, регламентиращ концептуална промяна на начина на формиране на разходната част на бюджетите на висшите училища, какъвто е размерът на работните заплати на преподавателите.
Съветът на ректорите информира, че последователно в рамките на последните близо две години е поставял въпроса за цялостната промяна на модела на финансиране на висшите училища, който са определяли като морално остарял и неефективен.
"Това обаче може и следва да стане единствено след обединяване и съвместно разглеждане на всички въпроси, както свързани с начина на формиране на приходите на университетите, така и на нормативната регулация на разходите им. Всеки друг подход може да бъде определен като еклектичен, нефокусиран и създаващ предпоставки за дълбоко разстройство в принципите на функциониране на системата, която би станала обект на неоправдани управленски експерименти", смятат ректорите.
Друго "огромно притеснение" у тях буди обстоятелството, че фиксиран на законово ниво ключов източник на приходи, служещ и като базов гарант за академичната автономия на висшите училища от политически конструираната изпълнителна власт, какъвто са таксите на студентите, се заменя с механизъм за компенсация, който няма определени в закона параметри и ще се определя на годишна база от внесения от изпълнителната власт държавен бюджет.
Ректорите твърдят, че подобна трансформация не съответства на принципи, заложени както в Закона за висшето образование и Конституцията, така и в редица добри практики на европейските институции и международни организации, следящи взаимоотношенията между държавата и автономните висши училища.
"Липсата на правила, по които да се осъществи предвидената компенсаторна калкулация, ще създаде огромни проблеми на висшите училища при редица специфични за всяко от тях ситуации, възникващи във връзка с обучението на студентите", се отбелязва в становището.
В него се изтъква, че няма яснота например как ще се компенсират училища, при които е налице обучение на един студент едновременно в две различни специалности, при съвместни обучения в две и повече висши училища, по какъв начин ще се вземе базата за изчисляване на компенсацията в различните висши училища, обучаващи в едно и също професионално направление, при които размерът на таксите варира, как ще се компенсират таксите на студенти, обучаващи се в т.нар. облекчен режим, как ще се отчитат инфлационните процеси и ред други въпроси.
