В недоволството на земеделците има и политически, и финансови интереси. Истината е, че протестите винаги са индикация за проблеми. Те обаче не са инструмент за решаването им.
Това заяви пред Нова телевизия финансистът Левон Хампарцумян.
Протестите на земеделците обхванаха цялата страна. Над 80 населени места са блокирани, а заявката е - ако не бъдат изпълнени исканията на сектора, блокирана ще е цялата държава. Днес на брифинг в Министерския съвет премиерът акад. Николай Денков заяви, че има готовност за нов меморандум, който да бъде посписан между протестиращите и изпълнителната власт. Земеделското министерство е в пълна готовност да внесе в Народното събрание седем законопроекта. Земеделците обаче не са доволни от предложенията и продължават да настояват за оставката на министър Кирил Вътев.
“Аз съм много учуден, че българските земеделци не се сдружават в кооперации по начина, по който това се прави в по-развитите и по-богатите страни. Така се реализират икономии от мащаба. Но това да ме накарат да повярвам, че не могат да си приготвят отчета така, че да покаже загуба, означава, че нещо лъжат данъчните. Това означава, че тези отчети не са за показване”, добави той.
Хампарцумян обясни, че когато производителите се обединят в кооператив, “едно подобно сдружение ще има достатъчно много членове и ще е икономически достатъчно силно, за да може да преговаря с големите търговски вериги и да реализира печалба".
"Има много да се направи и от двете страни и дано тези протести да са спусък, който да придвижи нещата в правилната посока", изрази надежда той.
Финансистът коментира и прогнозата, че България ще влезе в еврозоната на 1 януари догодина. "Мисля, че до последния момент трябва да се правят усилия това да се случи. Датата все още формално е тази. Правят се определени административни стъпки това да се случи. Трябва да направим всичко необходимо и да се надяваме, че ще получим позитивен доклад", подчерта Хампарцумян.
На въпрос възможно ли е България да търси някакъв вид изключение за приемането си в еврозоната, той заяви, че "всъщност има достатъчно много държави, приети в еврозоната с определени изключения, но това се решава в последния момент и не е предмет на публично обсъждане".
"Защото това са чувствителни теми, които не бива да обсъждаме публично, защото може да се самонараним по този начин. Правителството трудно може да направи нещо рязко, за да свали инфлацията. Но БНБ се опитва да направи нещо по въпроса. Правителството обмисля някои мерки. Ще видим. Просто чакаме до последно", посочи финансистът.
