Цяла плеяда от експерти, полуексперти и псевдоексперти разчепква няколко дни вече казуса с работилите за Москва служители от ГДБОП и ДАНС. Чуха се верни, но и смешни коментари. Един запасняк, бивш контраразузнавач от времето на соца обаче явно ще спечели приза „палячо на месеца“. Според нафталинения полковник, въпросните служители не били шпионирали, а само нарушили правилата, като изнесли класифицирана информация от ведомствата, където получават по една шапка пари на месец, за да защитават националната ни сигурност.
Трябвало да бъдат порицани административно и нищо повече. Британските служби, видите ли, внушавали тезата за шпионаж, защото били най-големите врагове на Русия.
Представям си как заловени да изнасят секрети от руските тайни служби към МИ-6 или ЦРУ офицери получават „мъмрене“, след което се отдават на заслужен отдих. Ако са живи, де…
Нещата са много по-сериозни, разбира се.
Има нещо много общо между случаите с Алексей Петров-Трактора, Петьо Петров-Еврото, Мартин – Нотариуса и шпиониралите за руските тайни служби. Това е начинът, по който са действали всички те: „всеки може да бъде купен“ и „всеки може да бъде заплашен“. Това са принципи, с които са обучавани да действат сътрудниците на бившият Комитет государственный безопасности (КГБ) и Главно разузнавателно управление към Генщаба на Съветската/Руската армия (ГРУ). Наследниците на тези митични и зловещи служби - Федеральная служба безопасности (ФСБ) и Служба внешней разведки (СВР) продължават в същия изпитан стил.
Българският преход след 10 ноември 1989 г. е белязан от постъсъветския модел, който е характерен с това, че демократичните промени попаднаха в ръцете на бивши и действащи хора от тайните служби. Същите, които имаха заслуга стотици милиони и милиарди в долари да потънат в задгранични дружества, след което да се върнат за участие в приватизацията. Тези, които бранеха комунистическите идеи с „хладен ум и горещо сърце“ (по Феликс Дзержински, чекист №1 в управлението на Ленин) се захванаха със създаването на пазарна икономика. Звучи абсурдно и е такова, но точно това се случи. И за да вървят нещата по план, трябваше политици, бизнесмени, бедни граждани и медии – къде без тях, - да бъдат приведени в режим на послушание. Как? Много просто: „всеки може да бъде купен“ и „всеки може да бъде с плашен“.
Няма герои в този сюжет. Който кривне от указания път или реши да се еманципира – бива ликвидиран. Списъкът е дълъг.
Другите бива купувани и залашвани. Прокурор по делото „Октопод“ бе заплашен чрез семейството му. След това бе хвърлен на вълците във Висшия съдебен съвет от обвиняемия Алексей Петров-Трактора и бе отстранен. След него бе „сготвена“ и съдията по делото. Накрая Специализираният съд оневини Трактора по всички обвинения, въпреки драматичните свидетелски показания на над 100 свидетели и всички останали доказателства.
Дали магистратите от Специализирания съд не са посещавали станалия известен, благодарение на АКФ специален клуб SS club? А и Петров бе известен експерт по рекет, сплашване и мародерстване на опоненти или опоненти на кукловоди, които са му дърпали конците. Трактора се подвизаваше и богатееше десетилетия наред именно по тази схема.
По същият начин е действал и Пепи-Еврото. Знаело се е години наред от страшно много хора и дори разкритията в скандала „Осемте джуджета“, нито публикациите в някои медии не можа да разплиска блатото. Пари и страх сковаваха и сковават участниците по веригата. Един банкер дори се кълнеше, че е плащал по 200 000 евро на тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров, но това мина и замина като пролетен дъждец…
Бизнесменът Васил Божков призна, че е дал над 60 милиона на бившия премиер Бойко Борисов и неговия любим финансов министър Владислав Горанов като такса „спокойствие“, но прокуратурата не откри данни за това. Бойко и Влади се изсмяха на всички ни от екрана: „Видяхте ли?“. И продължиха да се изживяват - единият като голям фактор в държавата, а другият като финансов експерт.
Не сме и очаквали друго. Защото и сегашният временен главен прокурор Борислав Сарафов е от кръга на „всеки може да бъде купен“ и „всеки може да бъде сплашен“.
Прокурорката, която бе определена да разследва обвинител №1 – каква революционна реформа, а? – на свой ред се произнесе, че проверката на придобитите от Сарафов имоти през последните години е показала, че той е чист като сълза. Верно, че имотите са много и скъпи, а държавната заплата няма как да ги покрие, но всичко е тип-топ. Щом жената казва – значи е така. Дали и тя няма клубна карта за онова местенце?
Трактора, Еврото и Нотариуса са били изпълнители, но брутални изпълнители. Разкешвали са, събирали са пари, рекетирали са, уреждали са кой да бъде арестуван и кой пуснат, на кого да се повдигне обвинение, да му се отнеме бизнеса и пр. По заповед на Щуката, разбира се. 34 години Щуката или който и да се крие в мрака на задкулисието купува и сплашва магистрати, политици, журналисти, футболни дейци, зърнопроизводители, банкери, крупни фермери, дейци на културата, кметове, дипломати, евродепутати, цели партии, медици, военни, ченгета, разузнавачи, хора на изкуството… Дълъг и тъжен списък. Дъхът му спира на човек, ако в него е останало парченце надежда, че промяна може да има.
Разбирате ли на какво е подложена тази нация, този народ? Не упреквам никого, че предпочита сянката на мълчанието вместо да надигне глас и да рискува вълшебството нормален живот. Така сме оцелели – огънати. Не знам това гордост ли е или срам. Мен ме е срам. Но и нямам право да упреквам – че кой съм аз!
Но този преход по постсъветско-кагебейски модел ни разката настоящето, с големи шансове да стори същото и с бъдещето ни. В това руският народ няма нищо общо, той е още по-голяма жертва на тази политико-мафиотска перверзия.
„Всеки може да бъде купен“ и „всеки може да бъде сплашен“ е схема, която не свършва с Трактора, Еврото и Нотариуса. Те само ни показват, че без тях можем да живеем много по-добре и дори да вярваме в справедливостта. Но ченгесарският преход не се предава, иска и децата, и внуците ни.
Засега справедливостта ще я откриваме в онова изстрадано, но пълно с оптимизъм възклицание на Мартин Лутър Кинг: „Имам една мечта“… И в заветите на нашите горди и смели момчета, които се опитаха да ни научат на свобода, умирайки заради нас. Колко сме далеч.
Огнян Стефанов
