"Вчера бях на два от протестите в Пловдивско. Единият беше по-тежкият - протестът на зърнопроизводителите с тракторите и машините на входа на магистралата откъм село Труд. Другият беше на малки и средни животновъди в сърцето на областта - в село Кръстевич. Двете групи изглеждат по различен начин. Хората в животновъдството наистина страдат. Лошото е, че големите зърнопроизводители искат да се дава по равно на всички - на калпак, на декар. Това са техните искания и трудно отстъпват от тях. Това няма нито житейска, нито икономическа логика".
Това каза пред ФрогНюз Росен Костурков, народен представител от "Продължаваме промяната - Демократична България" и заместник-председател на парламентарната Комисия по земеделието, храните и горите.
Ето и цялото интервю:
Какво е Вашето мнение - справедливи ли са исканията на протестиращите земеделци и животновъди?
В настоящите времена, когато земеделци протестират, общо взето почти сигурно е, че имат основание за това. Виждаме сътресение в агросистемата на Европейския съюз, което означава, че общата аграрна политика на ЕС куца, нещо трябва да бъде поправено. В този контекст, в протестите на земеделски производители и животновъди има основания.
Казахте, че нещо в общата европейска политика куца - какво имате предвид?
Начина на субсидиране, начина на отношения с трети държави, изключително тежките изисквания на Зелената сделка, които включват и промяна на пестициди, и на торове, и на препарати, и начин на преработка на земята, и задължителни обработваеми зелени площи, които да не бъдат обработвани - т. нар. зелени пояси. Тази тежест - включително и административната тежест, на която са подложени всички земеделски производители по отношение подпомагането, на практика прави аграрния сектор не само в България, а в Европейския съюз неконкурентоспособен.
Има я и гледната точка, че действията приличат на изнудване - какво мислите за това?
Това го има. В България е по-силно отколкото в Европейския съюз.
Различните държави стачкуват с различни искания. В Германия например земеделците стачкуват, защото горивата им бяха наложени с акцизи, данъците на машините бяха вдигнати. Това ги удари допълнително - освен кризата. Те искат това да бъде отменено. Във Франция стачкуват заради вноса от трети страни, които не изпълняват изискванията по Зелената сделка на Европейския съюз. В Белгия стачкуват, защото изкупните цени са много ниски. Всяка една държава има собствени искания.
Вчера бях на два от протестите в Пловдивско. Единият беше по-тежкият - протестът на зърнопроизводителите с тракторите и машините на входа на магистралата откъм село Труд. Другият беше на малки и средни животновъди в сърцето на областта - в село Кръстевич. Двете групи изглеждат по различен начин. Хората в животновъдството наистина страдат. Животновъдството в България има нужда от промяна на политиката и отношението към него, защото то изчезва.
Без да подценявам проблемите на зърнарите и ситуацията на световните борси, където продават те, но техните искания по-скоро са “дайте пари на всички, не само на тези, които имат нужда”. За мен това няма никаква житейска и икономическа логика. Намираме се в криза. В една криза трябва да спасим фирмите и секторите, които са застрашени от изчезване или от фалити, а не да помагаме допълнително на фирми, чиито печалби са намалели. Говорим за спасяване.
Усеща се и политическият нюанс. Има искания за оставка на министър, за оставка на правителство. Бих посъветвал всички протестиращи да избягат от политическата тема.
Протестират и тропат по масата хора, които не са застрашени, които нямат нужда от спасяване. Да, имат намалели печалби. Да, може би инвестиционните им програми няма да се изпълнят, но те няма да фалират и няма да изчезнат, докато един куп малки производители - много на брой по-малки зърнопроизводители, животновъди и растениевъди, са застрашени буквално от изчезване. Трябва да спасим именно тях. Помощта, която държавата ще даде от Държавния бюджет, трябва да бъде насочена към това да ги спасим от изчезване.
Лошото е, че големите зърнопроизводители искат да се дава по равно на всички - на калпак, на декар. Това са техните искания и трудно отстъпват от тях. Това няма нито житейска, нито икономическа логика.
Може ли да кажем, че има групи, които са действително засегнати и имат нужда от подкрепа и други, които искат да се възползват?
Голяма част от зърнопроизводителите продават зърното си на световните пазари, а не в България. Ние произвеждаме 4 пъти повече зърно, отколкото употребяваме. Цените на световните пазари падат, но това са нормални процеси в едно общество със свободен пазар.
В същото време малките зърнари, които са зависими от търговците и от вътрешния пазар, които продават зърното си в България за храна на животни във вид на фуражи, имат проблем, защото цените пак се съобразяват със световната борса.
Трябва да намерим начин да оценим тези, които са на реална загуба и са застрашени от фалити, за да ги спасим. Държавата - в лицето на министър-председателя, министъра на финансите и министъра на земеделието, много ясно заяви, че ще помогне само на застрашените от фалит и изчезване фирми.
Това ли е решението - да има насочена подкрепа?
Това е логичното решение. Говорим за спасяване, а не за даване на пари на калпак, не за подпомагане. Настоящите действия са извън нормалната политика на субсидиране на земеделието в ЕС. Намираме се в екстраординарна ситуация, а държавата ще развърже кесията, за да спаси тези, които наистина имат нужда от спасение. Земеделието е изключително важен сектор. Освен че трябва да осигурим продоволствената сигурност на държавата, земеделието държи селските райони живи - особено животновъдството и дребното земеделие в сектора плодове и зеленчуци. Трябва да намерим начин да запазим това, да направим така, че да се развива, иначе обезлюдяваме цели региони.
Интервю на Илияна Маринкова
