„Някои от основните улици на София носят имената на първите руски шпиони. За съжаление, първият български министър-председател след Освобождението – Тодор Бурмов, е шпионин. Той подписва с „К. Стоилов“ своите донесения, получава пари, разпределя ги. Драган Цанков също е шпионин, Марко Балабанов – също. На човек му се свива сърцето, когато ги чете – макар руските архиви да не са отворени изцяло.“
Това разказа по Евронюз философът и журналист Тони Николов, автор на книгата „Бленувана София – нови 20 истории“, в разговор за незабравената София, за историите и тайните на града, за руските шпиони преди и сега.
По някакъв начин историята се завръща в нашия живот. Но хора, събирайки се от различни места в София, разбират, че не просто споделят едно пространство. Те споделят и време. Разказът дава общност. Хората осъзнават, че онези, които са вървели по софийските улици преди тях, са стъпвали по същия начин, виждали са може би част от същите сгради..., каза още той.
Споменът е нещо много силно. Дори и да се опиташ да го заличиш, тези неща остават. Аз съм се опитал „да вдигна похлупака на миналото“. И изведнъж тези истории започват да се движат по софийските улици – малко като филм. Някои от тези истории вече бяха екранизирани, допълва той.
Историята не е някакъв влак, който се движи с огромна скорост – това са пластове. Пласт върху пласт се надграждат на едно и също място. Големият въпрос винаги е бил – защо хората искат да живеят и със спомените на другите? Те живеят и със страховете на другите – например, бомбардировките на София...Историята е част от колективния ни спомен, вече прехвърлен в едни други рамки, съобщава още философът.
