"Само за миналата година Руската федерация е инвестирала 1 млрд. долара за хибридната си пропагандна война против западната цивилизация. Според британските служби 78 милиона долара са били предадени на проруските български проксита, агенти и шпиони. Целта е обезоръжаване на българите и активиране на българските политически неграмотни "полезни идиоти" и "дебили" да чакат на Орлов мост Червената армия за "трето освобождение". Путин – това е война! Но ако не победим, над целия свят ще настъпи мрак".
Това каза пред ФрогНюз доц. д-р Момчил Дойчев, съпредседател на Атлантическия съвет.
Ето и цялото интервю:
Полицейски служител от ГДБОП бе арестуван, като обвиненията са за шпионаж в полза на Русия. Преди това петима българи бяха обвинени - и са съдени, във Великобритания отново за шпионаж в полза на Русия. България пък експулсира десетки служители на руското посолство у нас, както и руски църковни служители. Колко сериозни можем да предполагаме, че са руските мрежи на влияние у нас?
Аз мисля, че това е само върхът на айсберга. Всъщност от 1944 г. България е превзета държава и всички институции бяха преобърнати с хастара по съветски образец, заети от кадри, верни на Москва и служещи преди всичко на нейните интереси. Както се хвалеше другарят Тодор Живков: "Държавна сигурност работи като филиал на КГБ".
Промяната, започнала през 1989 г., изобщо не се отрази съществено на кадровия състав на службите. Просто смениха табелките и кадрите останаха по същество същите. Получи се нещо, добре описано в книгата на колегата Момчил Методиев като предимство, което се предава по наследство. С други думи старата система се възпроизвеждаше и с новите кадри, които се обучаваха и се обучават във висши учебни заведения, в които водещите преподаватели са същите хора, обучени и досега обслужващи интересите на Москва.
Не бе извършена лустрация, досиетата се отвориха при това не напълно с почти четвърт век закъснение и най-лошото е, че тези кадри със старо аналогово мислене в дигиталната епоха поради идеологическа обремененост и недостатъчна съвременна компетентност не са под истински институционален и политически контрол или ако има такъв, той им пречи да си вършат работата. Помним как един добре написан, макар и доста меко, доклад за руското проникване и влияние у нас беше смачкан от управляващите преди няколко години и руската хибридна заплаха задълго бе заметена и скрита под чергата.
Всички разкрития за руските терористични атаки в българските военни заводи бяха успешно прикрити с помощта на прокуратурата и ако не бяха нашите партньори, и досега щяхме да вярваме, че става дума за технически грешки, а г-н Гебрев и хора около него са отровени със салата от рукола, а не с Новичок.
Министърът на отбраната Тодор Тагарев посочи, че има сили, които инвестират значителни ресурси във враждебно влияние в нашата страна. Съществува ли според Вас в широката общественост разбирането, че това влияние е силно изразено на информационния фронт?
Само за миналата година Руската федерация е инвестирала 1 милиард долара за хибридната си пропагандна война против западната цивилизация – основно против САЩ и Европейския съюз, включително и против "вражеска България". Според британските служби 78 милиона долара са били предадени на проруските български проксита, агенти и шпиони. Според информация от френските и швейцарските служби тази сума е даже още по-голяма. Парите се насочват към руските хора в службите, медиите, към политици и държавни администратори на ключови позиции, които са вербувани от огромната агентура, която работеше в руското посолство по линия както на ФСБ, така и на ГРУ.
Особен интерес представляват военните тайни на НАТО и промиването на съзнанието на българите с вековните лъжи на руската пропаганда, за "вечната освободителка Русия", за "вековната неблагодарност на българите", които трябва да се кланят непрекъснато на мнимите си "освободители". Това дава основание да твърди, че ние сме все още пленена, превзета или както се изразява Деян Кюранов - "захваната държава". Но "широката общественост" не знае или не се интересува от това, нейната гражданска активност се проявява едва когато явно усети, че отново са я ударили яко по джоба. Така стана при първия организиран от комунистическата номенклатура фалит на България през 1989-1990 г., така стана и след втория организиран от вече посткомунистическа олигархия фалит през 1996-1997 г., така стана, макар и по други причини и през 2014 г. и през 2020 г. А зад гърба на общественото мнение властващите ченгета винаги ще използват "вековната злоба на роба - единствено само за джоба", както поетът-сатирик Радой Ралин отговори постмортем на комунистическия поет Гео Милев.
Президентът Румен Радев говори за нов проект, който е силно вероятно да се превърне в политическа партия - “Трети март”. Ще видим ли хората в този проект да повтарят руския наратив?
Това е абсолютно ясно и абсолютно неизбежно. Делян Пеевски говори за огромен кеш, натрупан в президентството по време на служебните правителства на Радев и безвремието на безконтролната му власт. За какво друго могат да се използват тези пари? А парите, "усвоени" от явно неизгодната за България сделка с "Боташ"?
Очевидно е, че острата проруска и следователно антибългарска партия, носеща лицемерно името "Възраждане", не може заедно с БСП да запълнят мнимия политически вакуум, за който вещаят проруските социолози и идеолози. Този вакуум още не се е появил, но има достатъчно политически "девствени дебили", както ги определя техния професор, и маса „полезни идиоти“, които да се подведат и тръгнат под чуждото знаме на този антибългарски по същество проект.
Създателят на фразата "полезни идиоти"– главатарят на руската комунистическа контрареволюция от 1917 г. определя тези идиоти като хора, които "сами първо ще купят от нас въженцето, на което после ние с удоволствие ще ги обесим“. Но нали идиотите никога няма да свършат. Ще цитирам още един апостроф от Радой Ралин, този път на Вазов: "Спокойно гледам в бъдещето ази" – "И там ще има нужда от гавази". За по-младото поколение, което не знае старите хубави думи в българския език – гавазин е нещо като "бодигард“, ама в много негативен смисъл телохранител.
Кои са целите на руската дезинформация у нас?
Целите на руската дезинформация накратко са първо, дезинтегриране на и без това разделеното и съзнателно противопоставяно по линия на наследството на комунизма и Русия българско общество. Днес русофилството и мнимия патритораски "патриотизъм" се оказаха "последния окоп на комунизма". А: "Русофилството е грубо политическо суеверие", по думите на класика Димитър Благоев, "умишлено култивирано сред народните маси; политическо знаме, вървенето и воюването, под което неизбежно води към предателство и национална катастрофа. Защото русофилите, плувайки безогледно във водите на руската дипломация, неизбежно и фатално правят от България едно сляпо и послушно оръдие в ръцете на руската завоевателна политика на Балканите". По-вярно и по-актуално от това не може да се каже.
Второ, активиране на перманентна политическа нестабилност, подкопаване на устоите на българската държавност и особено на демокрацията чрез внушаване на недоверие към българските демократични институции, политици, медии, традиции. За тази цел се използват активно хора от българските служби, политици и държавници, включително на най-високи позиции в държавната йерархия, администрацията в министерствата, медиите под контрол на проруската посткомунистическа мафия и организираната престъпност, подчиняваща и корумпираща всичко и навсякъде.
Трето, внушаване на страх, активиране на съзнателните и подсъзнателните страхове на хората от всичко, за което можете да се сетите – реално или нереално - катастрофи, земетресения, икономически кризи, девалвация, инфлация, незнайни болести, емигранти, бежанци, до нападения на извънземни, "кемтрейлс", "рептили", "соросоиди", "норвежки педофили"“, и пр. и пр. Психологическата война е неотменен елемент от руската хибридна война против западните ценности на ирационално и подсъзнателно равнище.
Накратко – обезоръжаване на българите и активиране на българските политически неграмотни "полезни идиоти" и "дебили" да чакат на Орлов мост Червената армия за "трето освобождение". И след това окончателно да ни ликвидират като достоен народ и самостоятелна нация.
Как коментирате последните изказвания на руския посланик у нас относно съветските монументи - от заплахи към искане конструкциите да отпътуват за Русия?
Като искат, да си ги приберат в Русия или в посолството. Само че къде място за огромните окупационни монументи? България за 45 години бе превърната в огромен музей на човеконенавистния руски комунистически тоталитаризъм и русоробското преклонение. Митрофанова се държи като руски генерал-губернатор, като руска "держиморда", която не знае къде се намира и трябваше отдавна да и посочат пътя към Москва. Но по-добре да стои тук – колкото повече стои, толкова по-добре за българското изтрезняване от русоробското политическо суеверие.
Скоро бе 1 февруари - почетохме жертвите на комунизма. Съществува ли според Вас опасност от връщане на подобни човеконенавистни режими в България и Европа?
В историята няма "ако" и няма "нищо не е възможно да се повтори". Разбира се, под друга – нацистко-фашизоидна форма, руският комунистически тоталитаризъм се опитва да се повтори – засега в Русия и в съседните окупирани територии на Украйна и Грузия. Но в Европа това може да стане само чрез война с НАТО, а това е червената линия, отвъд която Путин едва ли ще посмее да прескочи. Затова се опитва да предизвика вътрешен преврат в слабите звена на евроатлантическата отбрана. А България е най-слабото звено. И затова трябва да сме бдителни.
Една от най-устойчивите пропагандни тези на Руската федерация е, че Западът е разколебан по отношение помощта за Украйна - разколебан ли Ви се струва?
Западът не е разколебан. По-скоро чувстваме известна умора от войната и все още неразбиране, че ако Украйна падне, Путин няма да спре хибридната си война, а напротив, ще я усили. Путин – това е война! Това трябва да се разбере. И докато Путин е жив в Европа ще бушува война. Мисля, че в скоро време може да се очаква разширение на помощта на Украйна особено по отношение на неизползваните все още резерви на авиацията, както и предоставянето на такива оръжия, които да достигат до далечни цели вътре в Руската федерация.
Какъв сценарии виждате за Европа, ако Путин не бъде победен?
Трябва да стане чудо тази години да приключи мръсната война на Русия против Украйна. Жертвите вече наближават общо милион от двете страни – убити и осакатени! Това е безумие, което трябва да се спре. Но не и като се призовава Украйна едва ли не да се предаде, за да има мир, както смята "българският" т.нар. "президент".
Аз поначало, от първия ден на пълномащабната война, смятам, че Путин загуби войната веднага щом я започна. Но това е въпрос на време и усилия. Това е война против нашите ценности – против свободата, равенството пред закона, правовата и справедлива държава, толерантността, правата и свободите на обикновените хора. Тези ценности няма как да бъдат победени от ценностите на тиранията, неограничената власт, самовластието, диктатурата, потисничеството и нищетата на "руския мир". Но ако не победим, над целия свят ще настъпи мрак. Това е залогът. А той е "по-голям от живота". Нас ни плашат с ядрен Армагедон и най-висше политическо изкуство е светът да бъде спасен и сатанинските режими от "оста на Злото" да бъдат разгромени. Друго не виждам като перспектива, макар и може би по-далечна като осъществима цел.
Различни европейски политици и анализатори говорят на необходимостта от подготовка за дълга конфронтация с Руската федерация. През какво минава тази подготовка според Вас?
На първо място, превъоръжаване на европейските нации - всички страни вече неизбежно ще трябва не само да достигнат, но надминат изискуемите минимални проценти от БВП, необходими за отбрана.
На второ място, засилване на евроатлантическото сътрудничество и дисциплиниране на отбраната по външните граници на ЕС и НАТО. Да не забравяме, че безконтролната емиграция от Изток и Юг активно се използва в руската хибридна стратегия против Европа и западната цивилизация.
Трето – необходимо е да се спрат руските проксита в политиката, медиите и спиране на руската дезинформационна война против нас, която се води включително от териториите на страните в ЕС и НАТО. Опитът на Полша и балтийските държави би трябвало да се използва, защото той е много ценен. А за България това е Sine qua non.
Тази година стават 20 години от членството ни в НАТО - върви ли България към пълна съвместимост с партньорите ни?
Мисля, че ако усилията на това правителство продължат в тази насока със същата сила, това ще се осъществи. Може би бавно, поради огромната съпротива на руската Пета колона, но сигурно. Крайно време е да имаме министри като министър Тагарев, които толкова достойно защитават българския национален интерес и достойнството на България. Ако имахме повече министри като него, България щеше да бъде друга, а не 20 години да боксуваме на едно и също последно място в Европа. Но трябва да сме все пак оптимисти, макар и оптимисти-реалисти.
Интервю на Илияна Маринкова