Тъкър Карлсън е велик журналист, а руският президент Владимир Путин се е държал като държавник за пример. Общо взето това се разбра от коментара на Петър Волгин в ефира на общественото радио днес. “Псевдолибералите”, казва Волгин, били “вбесени”, защото Карлсън и Путин като еманация на политическата некоректност избегнали “псевдолибералните опорки”. Затова ги мразели “робите”.
Прочетете горният абзац отново. Прочетете го добре. Защото това е всичко онова, което българската журналистика не трябва да бъде. Трябва да признаем обаче - не сме особено изненадани от позицията и думите на Петър Волгин. Водещият в БНР си позволява редовно да изказва спорни тези в национален ефир за сметка на нашите собствени данъци.
Но.
Острият му и уж “политически некоректен” език, в който нарича мислещите хора “псевдолиберали” и “роби”, идва в повече на аудиторията. Нещо повече - представянето на Путин като “силен държавник”, който достойно защитава интересите на страната си, е пълна лъжа.
Най-малкото защото Русия беше тази, която нападна Украйна под претекст уж за денацификация на държавата, присови си територии след незаконно проведен референдум и убива хиляди хора от началото на “специалната военна операция. Нещо повече - в интервюто си с американския журналист Тъкър Карлсън руският държавник си позволи да изказва откровени лъжи, които историци в международния печат определят като “селективна злоупотреба с историята”, както пишат колегите от FactCheck.
Към интервюто на Путин пред американския журналист трябва да се подхожда със съмнение. Точно както трябва да се подхожда със съмнение към всяко изречение на Петър Волгин. Например - българският журналист казва, че отзвукът на интервюто бил невероятен, “либералното статукво” било взривено. Прав е.
Но.
Дезинформацията обикновено предизвиква реакция у мислещите хора, които правят проверка на фактите. Така трябва. Екслузивитетът на това интервю не идва от гениалността му, а от неговата абсурдност. И утихва. Защото на практика руският президент не каза нещо кой знае какво. Не каза нещо ново, повтори опорките на Кремъл, които вече сме чували многократно. Дали интервюто е за вътрешна употреба, сигнал към руснаците на прага на предизборната кампания с предизвестен край, или пък е опит да се подразни Запада, не можем да кажем. Ясно е едно - очевидно Петър Волгин крайно се възхищава на колегата си Карлсън. И следва упорито неговия пример.
След като Българското национално радио му дава трибуна, можем ли да очакваме Волгин да интервюира и руския президент Владимир Путин? Вече имаше такъв опит с посланичката Митрофанова.
ФрогНюз
