Президентът Румен Радев е прав: институциите трябва да разнищят до основи случая с убийството на Мартин Божанов-Нотариуса и мрежата, в която той е играл важна роля. Става дума за схема, копие на мафиотските структури. Те са описвани перфектно в книгите на Роберто Савиано, а и български журналисти са разкривали не една и две истории за връзки между политици, магистрати, МВР, тайни служби и престъпния свят.
В този смисъл държавният глава изостава значително от онази част на българското общество, на която България и нейното бъдеще не е безразлична.
Много хора гниха по арестите без обвинения или по скалъпени такива, някои са били заплашвани, трети пребивани, а четвърти или са мистериозно изчезнали или загинали при съмнителни обстоятелства. Знаем чий модел е този, знаем също, че има българи, които защитават страната-вносител. Сотир Цацаров като главен прокрор дори подписа споразумение с колегата си Юри Чайка български прокурори да обменят опит с колегите си – в държава, която е на 141-о място по върховенство на закона (некорумпираност) за 2023 г. От общо 180 в световната класация.
Не е ли странно в такъв случай често да чуваме от Радев, че трябва да се спре всякаква военна помощ за Украйна и да се преговаря с агресора Русия за мир? Украйна, която е с 40 места пред Русия, да моли за мир и да се съгласи Москва да си присвои, каквото е окупирала с кръв, разрушения, изнасилвания и всякакви други военни престъпления.
Но да се върнем към случая с Нотариуса. Този човек е участник в мафиотски схеми поне от двайсет години. Румен Радев е държавен глава от седем, което значи, че ако преди това е живял в информационно затъмнение, то от януари 2017 г. под крилото му са разузнавателни служби и „великата“ агенция ДАНС, наричана от някои „българското ФБР“. Ако това сравнение бе поне на 5% вярно Радев би трябвало да знае за всяка крачка на Нотариуса и мафиотизирания контингент, който му е поръчвал и възлагал задачи, както и за магистратите с карти за „осветения“ наскоро от АКФ „SS club“.
Знаейки за всичко това би трябвало като отговорен държавен глава да изобличи затъналите политици, магистрати, мафиоти и дори медии в тази клоака на корупцията, поглъщаща държавата и да предостави всички данни на съответните институции. Тогава обществото щеше да го подкрепи и да окаже натиск върху въпросните институции да си свършат работата.
Но не го е направил. Вдигна през лятото на 2020 г. свит юмрук по посока на правителството на Бойко Борисов и ГЕРБ, олицетворяващи внесеният заедно с газта и петрола злокобен модел, но после този юмрук изчезна, стопи се в лепкавата, фалшива атмосфера на служебните кабинети.
Нещата придобиват още по-кафяв цвят, когато стана ясно кой е регистрирал движение „3 март“. А също и кои персони се подвизават в организацията по реализацията на потайно политическо съзаклятничество, поставило си за цел да играе ролята на алтернатива и да управлява скоро България. Дори да са капка тези хора, ако тази капка е катран, цялата каца с мед отива по дяволите…
Месеци наред се говори за пропрезидентска партия или „всенародно движение“. Атакува се сегашното управление по всички линии, с всички средства. Държат се патетично-патриотични речи, но не чухме нито дума за истинска операция „Чисти ръце“, например. След всички критики и сигнали, разкази на очевидци и доказателства за тъмни действия на президентски съветници от кръга „пътя на Копринката“, не последва нито обяснение, нито някакво действие в посока на прозрачност, дължима на обществото.
Казва се личен пример.
Писнало ни е от овехтялото и лицемерно „Не ме гледай какво правя, а ме слушай какво говоря“.
В Италия преди 26 години прокурор-следователят Антонио ди Пиетри обезглавява корумпираната политическа класа с операция „Чисти ръце“. Ударът е безпощаден и води до падането на т.нар. "Първа република" и изчезването на цели политически формации. Някои политици и индустриални лидери се самоубиват заради разкритията. Повдигнати са обвинения на над 1200 висши чиновници, партийни лидери, магистрати, ченгета и мафиоти. Антонио Ди Пиетро се превръща в национален герой. Бил е министър в правителството на Романо Проди, после лидер на партия „Ценностите на Италия“, депутат и евродепутат.
Днес повечето италианци смятат Ди Пиетро за спасител на нацията, но има и такива, които го обвиняват, че е разрушил работеща политическа система. Всички са убедени обаче, че след „Чисти ръце“ Италия е направила огромни крачки към истинската демокрация.
Президентът Радев апелира институциите да си свършат работата по разнищването на аферата „Нотариуса“. Дали в това настояване той включва също случаите „Алексей Петров-Трактора“ и „Петьо Петров-Еврото“?
Апелът му би могъл да бъде обществено подкрепен и да има тежест, ако той разчисти част от обкръжението си на „Дондуков“ 2, което все повече се приближава към дефиницията за мафия. Засега не виждаме дори опити в тази посока, а миризмата на гнило се засилва. Не съм сигурен, че ще видим оздравителен процес. Радев не смее да пипне корумпираните в "правителствена Болница", които са назначени от негов служебен кабинет, та ще посегне на съратниците, които му се кълнят във вярност, а зад гърба бу въртят схеми и създават мрежи за влияние и рекет. Дори регистриралите „3 март“ са свързани от години със съмнителни сделки, действия и зависимости. Да не говорим за "пловдивската връзка".
Жестокостта на средата, в която живеем, ни е научила да не вярваме на призиви и лозунги. Защото сме се убедили, че всички се продават, само не знаем точно за колко. Тези, които ги купуват обаче - знаят.
Огнян Стефанов
