Дясноцентристкият бивш министър-председател на Финландия Александър Стуб ще стане следващият президент, след като спечели втория тур на изборите срещу съперника си Пека Хаависто в най-силно напрегнатите президентски избори в страната от едно поколение насам.
Стуб от партията "Национална коалиция" обяви победата си нва 11 февруари вечерта, а Хаависто, бивш външен министър и член на Зелената партия, който се кандидатира като независим, го поздрави.
След преброяването на 99,4 % от гласовете Стуб има 51,6% от гласовете срещу 48,4% за Хаависто. По официални данни почти половината (около 46%) от избирателите, които имаха право да участват в предварителното гласуване, го направиха.
55-годишният Стуб заяви, че тази роля ще бъде "най-голямата чест" в живота му. Той добави: "Задачата на президента на републиката е по-голяма от един човек".
Малко преди 21:00 ч. местно време, след като вече беше изостанал в предварителното гласуване, Хаависто стисна ръката на Стуб, като му благодари и му пожела "успех в работата".
55-годишният Стуб е роден в Хелзинки и е бил член на Европейския парламент, член на финландския парламент, министър-председател между 2014 и 2015 г. и министър.
Извън политиката той е работил като вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка и като професор в Университета на ЕС във Флоренция и е запален триатлонист.
Има едно две пораснали деца от съпругата си, британско-финландската адвокатка Сюзън Инес-Стуб.
Той ще наследи популярния досегашен президент Саули Ниинистьо, също от НКП, който е достигнал лимита на Финландия от два шестгодишни мандата. На първия тур на изборите преди две седмици Стуб и Хаависто спечелиха съответно 27,2% и 25,8% от гласовете, водейки в конкуренция с девет кандидати, сред които и Юси Хала-ахо от крайнодясната партия "Финландци", който остана трети.
Нийнистьо беше лицето на драматичното решение на Финландия да се присъедини към НАТО през април миналата година след руското нападение срещу Украйна. В международен план той беше възприеман като тих и компетентен оператор, който преведе страната си през сложните преговори за присъединяване, по-специално с Турция и Унгария.
Финландският президент е държавен глава, главнокомандващ на армията и отговаря за външната политика в сътрудничество с правителството.
Международната сигурност и отбраната са основен приоритет за финландските избиратели на фона на обвиненията към Москва, че подстрекава "хибридна операция" на общата граница на Русия и Финландия, което доведе до временно затваряне на границата в нейната цялост. Стуб описа външната политика и сигурността като екзистенциални въпроси за Финландия.
Във Финландия "екзистенциалната заплаха" от страна на Русия надвисва - а спасяването от САЩ далеч не е сигурно. По-рано по време на кампанията той заяви пред The Guardian: "За Финландия външната политика, политиката на сигурност, е екзистенциална".
Резултатът от изборите ще бъде внимателно наблюдаван в европейските столици и извън тях, предвид стратегически важното местоположение на Финландия по източната граница на ЕС и НАТО с все по-агресивната Русия. Президентът на страната ръководи външната й политика заедно с правителството и изпълнява функциите на върховен главнокомандващ на Финландия, пише "Politico".
Преди изборите Стуб заяви, че нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г. го е убедило да се върне във финландската политика и да допринесе за усилията на Европа да се изправи срещу Кремъл.
Но говорейки пред репортери след гласуването, той възприе по-мек тон, като отбеляза, че макар по време на кампанията да е било казано много за "войната, отбраната и НАТО", неговото послание е "послание на мира".
"Не трябва да забравяме, че една от основните задачи на президента е да гарантира, че Финландия насърчава мира, и аз ще правя това като президент", каза Стуб.
Кой е Александър Стуб?
Стуб е израснал в западния край на Хелзинки. Майка му, домакиня, говорила финландски, а баща му, администратор на хокей на лед, говорил шведски - официален малцинствен език във Финландия.
След като посещава училище във Финландия, а по-късно в САЩ, Белгия и Великобритания, през 2004 г. Стуб влиза в политиката като член на Европейския парламент. През 2008 г., за своя собствена изненада, той става министър на външните работи на Финландия.
Възхваляван от съюзниците си за енергичния си подход към политиката, по време на управлението си той е критикуван и за прибързаните си изказвания, които понякога прави, и е принуден да се извини, след като е обвинен, че е псувал на заседание на Северния съвет - орган за регионално сътрудничество.
По време на трудната година като министър-председател през 2014 г. той не успява да обърне спадащата популярност на своята НКП и губи парламентарните избори през 2015 г. на фона на икономическия спад. След последвалия период като министър на финансите той се оттегли от финландската политика през 2017 г., като се зарече никога повече да не се върне.
Според наблюдатели по време на петмесечната кампания за президентските избори Стуб е спечелил подкрепата на избирателите, като е демонстрирал по-спокойно и по-внимателно поведение по време на дебатите, отколкото е било обичайно, и се е старал да показва уважение към съперниците си.
"Както и да протекат тези избори, те ще бъдат добри за Финландия", каза той по време на дебат с Хаависто в началото на миналата седмица.
Стуб заяви, че възнамерява да бъде обединяваща сила във финландското общество - нещо, от което страната изглежда се нуждае след поредица от скандали за расизъм, в които бяха замесени министри, а напоследък и стачки за условията на труд и заплатите, които парализираха обществените услуги.
Стуб и Хаависто до голяма степен се съгласиха как да подходят към ключовите външнополитически предизвикателства пред Финландия, включително необходимостта от твърда позиция спрямо Русия, но наблюдателите прецениха, че Стуб е малко по-ястребски настроен от двамата спрямо Кремъл.
Хаависто например се противопостави на наличието на ядрени оръжия на финландска територия, докато Стуб заяви, че това може да е необходимо при определени обстоятелства.
Стуб също така изглеждаше по-отворен от Хаависто към разрешаването на финландско военно присъствие на стратегически важния за страната архипелаг Аланд в Балтийско море, което би променило политиката, провеждана от 1856 г. насам.
Експертите твърдят, че Стуб ще трябва да бъде нащрек за опити на Кремъл да окаже натиск върху Финландия преди встъпването му в длъжност, включително чрез нахлуване във въздушното пространство или кибератаки.
Москва е обвинявана, че е организирала пристигането на вълни от имигранти от Близкия изток на границата на Русия с Финландия през зимата; тази тактика може да се възобнови и сега.
"Властите трябва да са наясно, че има голяма вероятност Русия да се опита да изпита Финландия по някакъв начин", казва Чарли Салониус-Пастернак, изследовател във Финландския институт по международни отношения.
Стуб поема президентския пост на 1 март; в неделя вечерта той благодари на избирателите за доверието им.
"Това е честта на моя живот", каза той.
ФрогНюз
