Това, което се случва след 9 септември 1944 г., е, че това, което българската нация е успяла да произведе след Освобождението, е било буквално отстранено за една нощ от ръководството на страната по един агресивен и дори вулгарен начин. След това нещата не свършват.
Всички знаем за лагерите, за убийствата, за Народния съд. Но тези хора са принудени да живеят 45 години - те, и децата им, и внуците им. Те са имали проблем да живеят нормално, з а учат в университет, да си намерят работа, да имат кариера, да не говорим за пътувания в чужбина.
Това коментира пред бТВ доц. Мартин Иванов, историк.
В тази яма попадат най-различни хора - и индустриалци, и банкери, и учени, и обикновени хора. Някои хора пък просто не са имали късмет. Тази яма е била и начин за разчистване на сметки между хората. Има и любовни истории, коментира той.
Аз се опитах да направя някакво изследване на това за две години за какъв брой хора става въпрос, които са били угнетени по този начин, и стигнах до рамките на половин милион от 6-7 млн. души население. Те са били подложени на една безпардонна разправа на една агресивна власт. Все още виждаме някакво подобно структуриране и упражняване на властта, коментира той.
Безсперно тези 45 години изострят, засилват и формират някакви модели на поведение, които и до днес съществуват. 35 години вече минаха от това време, а все още не намираме сили и смелост да поразровим този период. Там клоаката е ужасна, има покъртителни неща, коментира той.
Сблъсках се с историята на едно софийско семейство, което някак се разминава с най-тежката съдба, но в техния дом са вкарани множество наематели, които плащат на държавата, а не на тях. Със семейството се водят непрестанни войни - не им се разрешава да ползват собствената си кухня, собствената си баня и когато най-сетне тези наематели, които са били офицери от ДС, милиционери, висши партийни функционери. Когато те се изнасят от този апартамент, съпругът на жената измива с гореща вода подовете на стаите, за да може ритуално да пречисти къщата, разказа той.
