"През 30-те години на миналия век такъв „популярен“, „креативен“ журналист Уолтър Дюранти става част от информационната и психологическа операция на Кремъл за скриване от международната общност на истината за украинския Гладомор", припомня украинецът Игор Юзюк.
Игор Юзюк, драматург, Facebook. Заглавието и преводът са на редакцията на ФрогНюз.
Състоя се интервю на Тъкър Карлсън с кремълския маниак. За съдържанието няма смисъл да се говори и да се анализират заблудите на един болен психопат.
И нищо ново не каза и няма да каже нищо ново.
Всичките му „исторически знания“ са лошо изучен учебник от SD-9 (специална дисциплина № 9 „История на органите на ЦК на Комунистическата партия на Съветския съюз“ в образователните институции на Комунистическата партия на Съветския съюз ). Друго е по-интересно... За половин ден това двучасово интервю е гледано от почти 100 милиона потребители на социалната мрежа X и YouTube.
В московия се завъртя цялата пропагандна машина, твърдейки, че това е най-очакваното и най-забележителното събитие на днешния ден. Заслужава да се отбележи, че в московия дори са отменени часовете в училищата: децата гледат интервюта близо до екраните.
Проведена е мощна информационно-психологическа операция на противника, насочена както към вътрешни, така и към външни потребители. И пак – и то колко пъти вече?! - най-основният елемент на тази операция беше популярен американски журналист. Те го познават, гледат го, четат го, възхищават му се, ВЯРВАТ в него.
През 30-те години на миналия век такъв „популярен“, „креативен“ журналист Уолтър Дюранти става част от информационната и психологическа операция на Кремъл за скриване от международната общност на истината за украинския Гладомор.
Трябва да се отбележи, че значителната популярност на Дюранти допринесе за успешната операция: той беше посрещнат от американски президенти, сенатори и конгресмени, а американският бизнес го изслуша. Смятаха го за един от най-добрите специалисти по проблемите на русия.
Необходима е също толкова мащабна операция за дискредитиране на Карлсон и неговото интервю, във световен мащаб.
И един от елементите на тази операция може да стане ръцете за лишаване на Уолтър Дюранти от наградата "Пулицър", която му беше присъдена за поредица от материали за изграждането на социализма в СССР, включително фалшиви статии за украинския Гладомор.
Американското общество трябва да научи, че Тъкър Карлсън, който стана пропагандатор на кремълския маниак, не е уникален, че вече е имало такива срамни страници в историята на американската журналистика. И един от тях е Уолтър Дюранти. Всички предишни движения за лишаването му от наградата "Пулицър" бяха неуспешни. Може би, защото съветските власти осигуриха на Дюрант толкова луксозен живот, такива кралски условия (впрочем дори го снабдяваха с вино от старите кралски изби), че циничният ум просто разбира: такива неща не се отказват... по дяволите, с тези украински селяни, които мъченически умираха от глад.
В края на краищата не самият Уолтър Дюранти им отне хляба. Просто малко прикриваше истината, поставяше грешни акценти, малко премълчаваше, малко разкрасяваше – с две думи, нищо престъпно... Какви обаче условия му създадоха болшевиките! Приказка! Уолтър Дюранти не беше нито мечтател, нито романтик. Той беше циничен прагматик. Същото като Тъкър Карлсън... Единственият въпрос е какво предложиха сега кремълските фашисти на „новородения Дюрант“ Карлсън за подлост и безразличие, за безпринципност и лъжи?
