"Както прогнозите подсказваха, войната между Израел и Хамас уверено навлиза в етапа на постоянна война, без крайни срокове за нейното приключване или предварително обявени ясни резултати, подобно на войната на Руската федерация в Украйна", пише Трад.
Руслан Трад, журналист, Facebook. Заглавието е на редакцията на ФрогНюз.
Както прогнозите подсказваха, войната между Израел и Хамас уверено навлиза в етапа на постоянна война, без крайни срокове за нейното приключване или предварително обявени ясни резултати, подобно на войната на Руската федерация в Украйна.
Също както войната в Украйна, конфликтът в Газа вече отегчава не само обикновените западни граждани, но и самите държави, които увисват между солидарността с Израел и извършването на военни престъпления. Все повече умората от Нетаняху и неговата политика, започна да взема връх във вземането на решения в западните столици.
NBC съобщи, че Байдън е ядосан на Нетаняху и в частни разговори използва неприлични изрази по негов адрес.
Европа не остава по-назад, като Жозеп Борел открито призовава за спиране на огъня и за ограничаване на доставките на оръжия. Независимо дали Борел го осъзнава или не, с тези думи той налива вода в мелницата на републиканците и Тръмп, на когото самият Борел се противопоставя. Позицията да не се доставят боеприпаси на Израел вече се изразява на национално ниво; Марк Рюте, министър-председателят на Нидерландия, посети Израел, за да призове открито за прекратяване на огъня в Ивицата Газа.
Но докато Борел използва само думи - макар и въз основа на прецедента от войната между Израел и Ливан през 2006 г., когато доставките на оръжие за Израел бяха намалени, защото Олмерт искаше да продължи войната, Нидерландия премина към действия като Върховният съд нареди да бъдат спрени доставките на части за самолети F-35 за Израел, тъй като изтребители са използвани за удари по жилищни райони в части на Ивицата Газа, които са определени от Израел за "сигурни зони" за подслон на бягащото население.
Холандската забрана идва на фона на неотдавнашното освобождаване на двама израелски заложници по време на 45-минутно наземно нападение на израелската армия в Рафах. За да се осигури прикритие, по околността бяха нанесени десетки въздушни и артилерийски удари, при които бяха убити близо сто души.
Ако това беше някоя сатрапия или Руската федерация, щеше да се възприема като норма, но Израел, ако се смята за част от Запада и демократичния свят, би трябвало да се ориентира към западните норми, чието отношение към смъртта на цивилни при военни операции е крайно негативно.
Например през последните години американските специални сили проведоха няколко наземни атаки на места като Сирия, където данните за една или две цивилни жертви предизвикаха буря от възмущение в медиите и бързо разследване от страна на Пентагона, с наказание за виновните.
Както аз, така и други писахме за съдебната реформа в Израел. Изглежда, че застаряващият премиер Нетаняху, подобно на своите връстници Си Дзинпин, Али Хаменей и Владимир Путин, открито превръща Израел в класическа диктатура с еднопартийно управление, липса на независими съдилища, вечни войни, тотална мобилизация на икономиката и т.н, но в същото време изстисква помощ и подкрепа от Запада.
Въпреки мнението на медийните редакции обаче, отминало е времето, когато случващото се в Близкия изток оставаше там и се решаваше в тесния кръг на разузнавателните служби.
Във времената на ускорен обмен на информация, войните, както и техните последици, се водят на живо и съответно медийният ефект от кървавите сцени има най-широка аудитория.
Ако Нетаняху продължи в този дух, Западът може и да откаже да помогне на Израел, с уговорката, разбира се, че това е временно, докато войната приключи - въпреки че Израел на Нетаняху няма намерение да прекратява военните действия, на фона на все по-силно осъждане на унищожителните действия в Газа. Дори Великобритания наложи санкции на израелски заселници в окупирания Западен бряг, заради атаки по палестинци и предизвикването на няколко стотин жертви от ноември 2023 насам.
При тези условия Израел все още може да съществува като малка и агресивна близкоизточна република, но не за дълго, тъй като западната помощ е основният източник на приходи в бюджета. Вътрешните разделителни линии стават все по-видими и с всяка репресия върху семействата на заложниците, Нетаняху води страната си към бездна. Междувременно, протестите стават ежедневие, а семействата ще изискват, разбира се, наказание за виновните за атаката на Хамас на 7 октомври, но и отговори от лидерите си.
Във всеки случай войната в Газа, обявена от Нетаняху за подсигуряване на сигурността на Израел, вече сама по себе си се превръща в предизвикателство за сигурността на Тел Авив за години напред.
